Между окупацията и мира - съдбата на Украйна е все още на везните
Преговорите за мир в Украйна нямат късмет, до момента в който Русия продължава да се надява на войските си за още териториални придобивки . На невижданите наказания и оръжейни доставки от Запада ще би трябвало време, с цел да склонят Москва на компромис, сочат наблюдаващи.
„ Замразяване “ на войната ще е още по-нестабилно от модела Минск II от 2015 година. Окупацията на още украински територии ще значи, че полуизолацията и тежкият санкционен режим за Русия ще продължат.
Бъдещият мир може да се задържи, при изискване че Западът се съгласи на постепенна анулация на глобите в подмяна на отдръпване на съветските войски от завзетите украински земи , споделя преподавателят по интернационално право от университета в Кембридж Марк Уелър в изявление за БНР.
И той, и Кадри Лиик от Европейския съвет за интернационалните връзки са на мнение, че едно от основните условия за трайно помирение - същински ефикасни интернационалните гаранции за сигурност на Украйна, са едва евентуални .
Все още не сме видели същински ангажимент към преговорния развой, най-малко не от съветска страна, счита професор Уелър.
„ Усещането е, че след първичните си неуспехи съветската страна се стреми да ускори военните си позиции, тъй че да е в положение да изтръгне повече политически отстъпки от украинското управление. С офанзивите си против мирното население Москва се стреми да увеличи цената, която украинците заплащат за тази война , с цел да наложи на Киев своите условия за съглашение “.
Според Уелър на този стадий мъчно може да се реши дали съветската страна въобще желае някой ден да реализира някаква договореност :
„ Изглежда, че в Москва към този момент не имат вяра, че могат да завземат цяла Украйна и да наложат марионетен режим в Киев. Ако това е по този начин, им остава вид да открият окупационен режим над огромна част от Южна Украйна, отрязвайки изцяло украинската страна от Черно и Азовско море. Така ще бъде обхваната една забележителна територия - от Луганск и Донецк до Крим и цялото крайбрежие дружно с Одеса. Ако руснаците съумеят да завземат всички тези територии, тогава ще възникне въпросът дали ще изискат да ги правят отстъпка в хода на едни мирни договаряния . Ако не изискат, тогава тези договаряния няма да имат доста смисъл. За Русия това ще значи, че като окупатор ще остане под тежък санкционен напън и в интернационална изолираност “.
Остава и опцията, откакто затвърди надмощието си по фронтовете, Москва да изиска от Киев да признае официално анексирания Крим за част от Русия.
„ И да признае държавното отделяне на двете самопровъзгласили се републики в Донбас в цялата територия, за която претендират. Както знаете, преди 24 февруари проруските сили окупираха едвам една трета от Донецка и Луганска област. Може би в този момент ще изискат цялостен надзор върху двете области “, добавя професор Уелър.
Но украинците към момента се държат - към момента се борят за Мариупол и при Николаев. Победата им край Вознесенск задържа руснаците надалеч от Одеса. Вчерашното заявление от съветския общоприет щаб, че Донбас е „ основната “ му цел, бе разтълкувано от Ройтерс като сигнал, че Кремъл стеснява доста териториалните си упоритости .
А съгласно чиновник на Пентагона, представен от Франс прес, в случай че украинската контраофанзива в Херсон сполучи, това може да докара до обграждане на част от съветските сили и би затруднило още повече напредването им към Одеса.
В Мариупол и край Луганск обаче ситуацията наподобява остава сериозно за бранителите.
„ Руснаците към момента наподобяват решени да реализират минималните си цели в Украйна - евентуално окупация на цялата Донецка и Луганска област. Честно казано, не виждам какво може да ги спре. Всички опити за ходатайство на Запада са безнадеждни. Санкциите оказват влияние, само че не задоволително бързо “, отбелязва Кадри Лиик от Европейския съвет за интернационалните връзки.
Тя е съгласна, че „ арсеналът “ на Европа в икономическия напън над Русия е към този момент на привършване :
„ Така е. По отношение на енергийните доставки, не мисля, че ще е рационално европейците да ги пресечен изцяло, тъй че да се провокира икономическа рецесия в Европа . В подобен случай Путин ще се окаже в печелившата позиция. Икономическа рецесия в Европа ще ни сложи в губеща позиция по отношение на Русия и, затова, в неспособност да помогнем на Украйна “.
Лимитът в санкционния боеприпас на Запада лимитира и опциите за отговор, ако Русия прибегне до оръжия за всеобщо заличаване. Но, въпреки и да изключиха по безапелационен метод концепцията за определяне на зона без полети, натовските водачи могат да премислят държанието на Алианса, в случай че публичното мнение на Запад ги подтикне да го сторят .
„ Ако Русия употребява оръжие за всеобщо заличаване, за Китай, за арабите и за Индия ще стане доста по-трудно да продължат да стоят настрани от украинския спор “, счита професор Уелър от Кембридж.
Как да спрем войната в Украйна? В отговор на съветските претенции за разоръжаване и отвод от НАТО, основно изискване на украинската страна е приемане на интернационалните гаранции от петте непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации плюс Турция и Германия. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи предходната седмица, че Москва не е възразила против концепцията. На професор Уелър му е мъчно да повярва в това:
„ Ако задачата на Кремъл е да държи НАТО вън от Украйна, не виждам по какъв начин ще одобри страни членки на Алианса като Турция, Франция или Германия да станат гаранти за украинската сигурност . Това би основало риск от замесване на целия Северноатлантически пакт в спора. Ако концепцията е немски или турски войски да бъдат ситуирани в Украйна, с цел да подсигуряват сигурността ѝ, това би било в прорез с изначалното гледище на Кремъл против натовски военни бази на украинска територия “.
А и не е несъмнено, че страните, спрягани като гаранти на бъдещо спокойно съглашение, биха се нагърбили с тази рискована роля:
„ Не виждам по какъв начин една Германия ще поеме защитата на Украйна при положение на нова експанзия . Но гаранциите за сигурност могат да имат разнообразни форми. При бъдеща експанзия да вземем за пример може да има автоматизирано връщане на широкомащабни наказания “, сочи професор Уелър.
Дали обаче такива „ меки “ гаранции ще са задоволителни за опазване на мира? Кадри Лиик:
„ Този тип гаранции постоянно са в известна степен мъгляви. Истински гаранции за Украйна може да даде единствено Америка . Моделът на връзките сред Съединените щати и Тайван е може би най-хубавият вид, в случай че гаранции от НАТО са невъзможни. Но дали подобен вид е изпълним е различен въпрос. Много ще зависи от това каква Украйна ще забележим след тази война и какви ще са военните ѝ потребности “.
Възможно ли е войната да бъде „ замразена “, както през 2015 година - тогава Киев, Москва, Берлин и Париж реализираха Минските договорености, потушиха спора в Донбас и стопираха кръвопролитието за цели 7 години?
„ Това е съветският проект - да завладеят целия Юг с Одеса и по-късно да спрат войната и да задържат това, което са завладели . Това би било доста рисково за украинците. Би било рисково в дълготраен проект, тъй като може да подтикне украинците да се превъоръжат и един ден да се опитат да си върнат изгубеното. Ако проектът на руснаците е фактически подобен, той би съвпаднал с това, което те към този момент сториха в други страни като Грузия и Молдова. В Армения също са ситуирани съветски миротворци. В реалност тези зони на замразени спорове са трайно окупирани от Русия “.
Но дали окупацията в Украйна ще бъде по този начин „ витална “, както в другите упоменати някогашни руски републики, поради всеобщите митинги на жителите на завзетите от руснаците Бердянск и Херсон? Според Уелър тези митинги могат да бъдат потъпкани също толкоз елементарно, както митингите след оспореното преизбиране на Александър Лукашенко в Беларус. Но разширена окупация в Украйна ще е „ неуместна “ за Путин по други аргументи :
„ Дори и при общо помирение в Украйна въоръжената опозиция може да продължи локално. Може да има опити за връщане на основни региони под украински надзор. Международното състояние ще остане прекомерно неподходящо за Русия, тъй като, за разлика от упоменатите спорове, този визира надалеч по-фундаментално сигурността на цяла Европа . При неналичието на политическо съглашение Русия в никакъв случай няма да се освободи от изолацията, на която е подложена през днешния ден “.
Каквато и да е договореност за преустановяване на руско-украинската война е постижима, единствено в случай че има някакъв тип гаранции за сигурността, включващи трети страни, и в случай че има ангажимент от Запада за постепенна анулация на наказания в подмяна на съветско отдръпване от Украйна, счита професор Уелър.
Преподавателят от Кембридж повтаря, че непрекъсната съветска окупация е единствено една от вероятните развръзки от тази война . Западните водачи би трябвало да се опитат да убедят ръководителите на Руската федерация - и може би това е задачата на продължаващите спорадични телефонни диалози на Еманюел Макрон с Владимир Путин - че такава развръзка би била нежелателна и за Москва.
„ Трябва да предложим на президента Путин задоволително, с цел да може да приключи спора, без да наподобява като надвит . Т.е. би трябвало да потърсим метод, по който да му позволим да твърди, че съветската власт над Крим, даже и да не е приета, не може да бъде оспорена. Да има самоуправление на Луганск и Донецк, значително по-широко от плануваното във второто Минско съглашение от 2015 година, само че не и под формата на самостоятелни страни - това е неприемливо от международноправна позиция. Да има законово споразумяване за съветския език, за каквото Москва упорства. Да има официално заявление от Украйна, че няма да се причисли към НАТО - нещо, за което към този момент намекнаха от Киев. Да има заявление на Киев, че не се стреми към нуклеарно оръжие, и механизъм за разоръжаване, който да съдържа отвод на украинците от ракетни системи с отдалечен обхват на деяние “.
„ Замразяване “ на войната ще е още по-нестабилно от модела Минск II от 2015 година. Окупацията на още украински територии ще значи, че полуизолацията и тежкият санкционен режим за Русия ще продължат.
Бъдещият мир може да се задържи, при изискване че Западът се съгласи на постепенна анулация на глобите в подмяна на отдръпване на съветските войски от завзетите украински земи , споделя преподавателят по интернационално право от университета в Кембридж Марк Уелър в изявление за БНР.
И той, и Кадри Лиик от Европейския съвет за интернационалните връзки са на мнение, че едно от основните условия за трайно помирение - същински ефикасни интернационалните гаранции за сигурност на Украйна, са едва евентуални .
Все още не сме видели същински ангажимент към преговорния развой, най-малко не от съветска страна, счита професор Уелър.
„ Усещането е, че след първичните си неуспехи съветската страна се стреми да ускори военните си позиции, тъй че да е в положение да изтръгне повече политически отстъпки от украинското управление. С офанзивите си против мирното население Москва се стреми да увеличи цената, която украинците заплащат за тази война , с цел да наложи на Киев своите условия за съглашение “.
Според Уелър на този стадий мъчно може да се реши дали съветската страна въобще желае някой ден да реализира някаква договореност :
„ Изглежда, че в Москва към този момент не имат вяра, че могат да завземат цяла Украйна и да наложат марионетен режим в Киев. Ако това е по този начин, им остава вид да открият окупационен режим над огромна част от Южна Украйна, отрязвайки изцяло украинската страна от Черно и Азовско море. Така ще бъде обхваната една забележителна територия - от Луганск и Донецк до Крим и цялото крайбрежие дружно с Одеса. Ако руснаците съумеят да завземат всички тези територии, тогава ще възникне въпросът дали ще изискат да ги правят отстъпка в хода на едни мирни договаряния . Ако не изискат, тогава тези договаряния няма да имат доста смисъл. За Русия това ще значи, че като окупатор ще остане под тежък санкционен напън и в интернационална изолираност “.
Остава и опцията, откакто затвърди надмощието си по фронтовете, Москва да изиска от Киев да признае официално анексирания Крим за част от Русия.
„ И да признае държавното отделяне на двете самопровъзгласили се републики в Донбас в цялата територия, за която претендират. Както знаете, преди 24 февруари проруските сили окупираха едвам една трета от Донецка и Луганска област. Може би в този момент ще изискат цялостен надзор върху двете области “, добавя професор Уелър.
Но украинците към момента се държат - към момента се борят за Мариупол и при Николаев. Победата им край Вознесенск задържа руснаците надалеч от Одеса. Вчерашното заявление от съветския общоприет щаб, че Донбас е „ основната “ му цел, бе разтълкувано от Ройтерс като сигнал, че Кремъл стеснява доста териториалните си упоритости .
А съгласно чиновник на Пентагона, представен от Франс прес, в случай че украинската контраофанзива в Херсон сполучи, това може да докара до обграждане на част от съветските сили и би затруднило още повече напредването им към Одеса.
В Мариупол и край Луганск обаче ситуацията наподобява остава сериозно за бранителите.
„ Руснаците към момента наподобяват решени да реализират минималните си цели в Украйна - евентуално окупация на цялата Донецка и Луганска област. Честно казано, не виждам какво може да ги спре. Всички опити за ходатайство на Запада са безнадеждни. Санкциите оказват влияние, само че не задоволително бързо “, отбелязва Кадри Лиик от Европейския съвет за интернационалните връзки.
Тя е съгласна, че „ арсеналът “ на Европа в икономическия напън над Русия е към този момент на привършване :
„ Така е. По отношение на енергийните доставки, не мисля, че ще е рационално европейците да ги пресечен изцяло, тъй че да се провокира икономическа рецесия в Европа . В подобен случай Путин ще се окаже в печелившата позиция. Икономическа рецесия в Европа ще ни сложи в губеща позиция по отношение на Русия и, затова, в неспособност да помогнем на Украйна “.
Лимитът в санкционния боеприпас на Запада лимитира и опциите за отговор, ако Русия прибегне до оръжия за всеобщо заличаване. Но, въпреки и да изключиха по безапелационен метод концепцията за определяне на зона без полети, натовските водачи могат да премислят държанието на Алианса, в случай че публичното мнение на Запад ги подтикне да го сторят .
„ Ако Русия употребява оръжие за всеобщо заличаване, за Китай, за арабите и за Индия ще стане доста по-трудно да продължат да стоят настрани от украинския спор “, счита професор Уелър от Кембридж.
Как да спрем войната в Украйна? В отговор на съветските претенции за разоръжаване и отвод от НАТО, основно изискване на украинската страна е приемане на интернационалните гаранции от петте непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации плюс Турция и Германия. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи предходната седмица, че Москва не е възразила против концепцията. На професор Уелър му е мъчно да повярва в това:
„ Ако задачата на Кремъл е да държи НАТО вън от Украйна, не виждам по какъв начин ще одобри страни членки на Алианса като Турция, Франция или Германия да станат гаранти за украинската сигурност . Това би основало риск от замесване на целия Северноатлантически пакт в спора. Ако концепцията е немски или турски войски да бъдат ситуирани в Украйна, с цел да подсигуряват сигурността ѝ, това би било в прорез с изначалното гледище на Кремъл против натовски военни бази на украинска територия “.
А и не е несъмнено, че страните, спрягани като гаранти на бъдещо спокойно съглашение, биха се нагърбили с тази рискована роля:
„ Не виждам по какъв начин една Германия ще поеме защитата на Украйна при положение на нова експанзия . Но гаранциите за сигурност могат да имат разнообразни форми. При бъдеща експанзия да вземем за пример може да има автоматизирано връщане на широкомащабни наказания “, сочи професор Уелър.
Дали обаче такива „ меки “ гаранции ще са задоволителни за опазване на мира? Кадри Лиик:
„ Този тип гаранции постоянно са в известна степен мъгляви. Истински гаранции за Украйна може да даде единствено Америка . Моделът на връзките сред Съединените щати и Тайван е може би най-хубавият вид, в случай че гаранции от НАТО са невъзможни. Но дали подобен вид е изпълним е различен въпрос. Много ще зависи от това каква Украйна ще забележим след тази война и какви ще са военните ѝ потребности “.
Възможно ли е войната да бъде „ замразена “, както през 2015 година - тогава Киев, Москва, Берлин и Париж реализираха Минските договорености, потушиха спора в Донбас и стопираха кръвопролитието за цели 7 години?
„ Това е съветският проект - да завладеят целия Юг с Одеса и по-късно да спрат войната и да задържат това, което са завладели . Това би било доста рисково за украинците. Би било рисково в дълготраен проект, тъй като може да подтикне украинците да се превъоръжат и един ден да се опитат да си върнат изгубеното. Ако проектът на руснаците е фактически подобен, той би съвпаднал с това, което те към този момент сториха в други страни като Грузия и Молдова. В Армения също са ситуирани съветски миротворци. В реалност тези зони на замразени спорове са трайно окупирани от Русия “.
Но дали окупацията в Украйна ще бъде по този начин „ витална “, както в другите упоменати някогашни руски републики, поради всеобщите митинги на жителите на завзетите от руснаците Бердянск и Херсон? Според Уелър тези митинги могат да бъдат потъпкани също толкоз елементарно, както митингите след оспореното преизбиране на Александър Лукашенко в Беларус. Но разширена окупация в Украйна ще е „ неуместна “ за Путин по други аргументи :
„ Дори и при общо помирение в Украйна въоръжената опозиция може да продължи локално. Може да има опити за връщане на основни региони под украински надзор. Международното състояние ще остане прекомерно неподходящо за Русия, тъй като, за разлика от упоменатите спорове, този визира надалеч по-фундаментално сигурността на цяла Европа . При неналичието на политическо съглашение Русия в никакъв случай няма да се освободи от изолацията, на която е подложена през днешния ден “.
Каквато и да е договореност за преустановяване на руско-украинската война е постижима, единствено в случай че има някакъв тип гаранции за сигурността, включващи трети страни, и в случай че има ангажимент от Запада за постепенна анулация на наказания в подмяна на съветско отдръпване от Украйна, счита професор Уелър.
Преподавателят от Кембридж повтаря, че непрекъсната съветска окупация е единствено една от вероятните развръзки от тази война . Западните водачи би трябвало да се опитат да убедят ръководителите на Руската федерация - и може би това е задачата на продължаващите спорадични телефонни диалози на Еманюел Макрон с Владимир Путин - че такава развръзка би била нежелателна и за Москва.
„ Трябва да предложим на президента Путин задоволително, с цел да може да приключи спора, без да наподобява като надвит . Т.е. би трябвало да потърсим метод, по който да му позволим да твърди, че съветската власт над Крим, даже и да не е приета, не може да бъде оспорена. Да има самоуправление на Луганск и Донецк, значително по-широко от плануваното във второто Минско съглашение от 2015 година, само че не и под формата на самостоятелни страни - това е неприемливо от международноправна позиция. Да има законово споразумяване за съветския език, за каквото Москва упорства. Да има официално заявление от Украйна, че няма да се причисли към НАТО - нещо, за което към този момент намекнаха от Киев. Да има заявление на Киев, че не се стреми към нуклеарно оръжие, и механизъм за разоръжаване, който да съдържа отвод на украинците от ракетни системи с отдалечен обхват на деяние “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ