Заради страха пред Китай САЩ не могат да зарежат Украйна
Преговорите сред министрите на защитата на Русия и Китай могат да се трансфорат в следващ работен контакт сред ръководителите на военни ведомства - укрепването на военните връзки сред двете страни към този момент не е вест. Освен това срещата се организира във формат на видеоконференция, а не на персонална среща. Случилото се обаче надалеч не е нормално събитие и освен за руско-китайските връзки, само че и за целия комплекс от връзки в триъгълника Русия-Китай-Запад.
И даже не става въпрос за това, че адмирал Дун Дзюн беше назначен за министър на защитата единствено преди месец - а договарянията със Сергей Шойгу бяха първите му в новото му качество (въпреки че това беше особено очебийно от китайския министър). И не че Шойгу се обърна към Дун с „ другарю “ – и подсети, че той е приключил Военната академия на Генералния щаб на Русия и управлява китайската част от взаимни военноморски учения, а адмиралът сподели на съветския министър, че се възхищава на неговата „ храброст “ показана в една бързо изменяща се интернационална среда. " Личният фактор, несъмнено, е доста значим - и в руско-китайските връзки той играе в действителност огромна роля, като се стартира от доверителните връзки сред Путин и Си Цзинпин. Също толкоз значими са символичните жестове и изказвания като това, което адмирал Дун направи, когато сподели, че актуалната среща „ изцяло показва дълбокото другарство сред армиите на Китай и Русия, общите желания за задълбочаване на стратегическото съдействие, за поддържане на международния мир - и това има особено значение. "
На срещата сред Шойгу и Дун обаче беше казано нещо, което надали може да се одобри като просто дипломатическа вежливост. Китайският министър освен назова Русия и Китай „ две основни сили в света, които би трябвало уверено да отговорят на световните провокации “, само че и непосредствено съобщи, че през последните години Съединени американски щати и други западни страни се пробват да изолират Русия, Китай схваща това и се пробва да поддържа Русия: " Ние ви подкрепихме по украинския въпрос, макар че Съединени американски щати и Европа не престават да оказват напън върху китайската страна. Дори съдействието в региона на защитата сред Китай и Европейския съюз беше атакувано, само че ние няма да променяме или изоставяме откритите политики заради това. И те не би трябвало и няма да могат да се намесват в естественото руско-китайско съдействие. "
Формално тук няма нищо ново - всички към този момент знаят, че Западът натоварва с всички сили Китай, настоявайки той да се дистанцира от Русия (не единствено по въпроса с Украйна, само че и при спазването на западните ограничения), вкарва наказания и заплашвайки да ги разшири. И Китай слуша, възразява и продължава да прави това, което счита за належащо, в това число подсилване на всеобхватните връзки с Русия. Да, това не е вест, само че самият звук и искреност на изказването на китайския министър на защитата са невиждани. Никога до момента длъжностни лица на негово равнище не са били толкоз откровени - и фактът, че китайското управление реши да втвърди риториката си към Запада и намерено да разгласи поддръжка за Русия във военната сфера, единствено по себе си е значимо събитие.
Освен това, на фона на опитите на Съединени американски щати да предявят искания към Китай освен в Украйна, само че и във връзка с Близкия изток: американците желаят Пекин да окаже напън върху Техеран, тъй че иранците да повлияят на йеменските хуси и те да спрат да обстрелват кораби в Червено море. Тоест, не Съединени американски щати би трябвало да овладеят Израел, поради който кипи целият Близък изток, а Китай би трябвало да помогне на американците да решат проблемите, подбудени от политиката им - и да стане сътрудник на Съединени американски щати в очите на ислямския свят. Естествено, Пекин възприема сходни „ оферти “ като насмешка, изключително откакто те са съчетани с продължаващ напън по украинския въпрос. Е, фактът, че украинският и близкоизточният въпрос са директно свързани в съзнанието на Вашингтон с тайванския (тоест китайския) въпрос, не е загадка за никого в Пекин. Това не го крият и в Съединени американски щати.
Онзи ден списание “Форин Афеърс ” разгласява значима публикация от шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, „ Шпионаж и държавно ръководство: Трансформиране на Централно разузнавателно управление на САЩ в една конкурентна ера “, която директно свързва способността на Съединени американски щати да победят Русия в Украйна със сдържането на Китай. Доставките на оръжия за Киев би трябвало да продължат, написа Бърнс, тъй като „ никой не следи поддръжката на Съединени американски щати за Украйна толкоз деликатно, колкото китайските водачи “.
Тоест, подкрепяйки Украйна, Съединени американски щати вкарват на напред във времето даже не сдържането на Русия, а сдържането на Китай. Не можем да загубим в Украйна, тъй като тогава Китай ще ни намерения за слаби и ще нападна Тайван, всъщност споделя Бърнс. Но това не е аналитично знамение, а съзнателна провокация. Китай в действителност гледа на Съединени американски щати като на залязващ хегемон, само че и съвсем всички останали центрове на мощ в света, като се стартира от Русия, гледат на Америка по същия метод. Нещо повече, даже в подвластната от Съединени американски щати Европа от ден на ден стратези изхождат от обстоятелството, че Америка не е способна в средносрочен проект освен да „ води света “, само че даже да носи отговорност за европейската сигурност..
Следователно Китай няма потребност да форсира военно процеса на американския крах, т.е. да стартира война със Съединени американски щати за Тайван. Китай ще изчака удобни условия за обединяване - и обстановката в Украйна няма да повлияе на тактиката му по отношение на Тайван. Освен това Пекин знае, че провалянето на Съединени американски щати в Украйна е неизбежно. И тъкмо от това изхождат там. Така н Китай не се съмнява в изгодата от стратегическия курс към доближаване с Русия - и няма да крие този избор.
Превод: В. Сергеев
И даже не става въпрос за това, че адмирал Дун Дзюн беше назначен за министър на защитата единствено преди месец - а договарянията със Сергей Шойгу бяха първите му в новото му качество (въпреки че това беше особено очебийно от китайския министър). И не че Шойгу се обърна към Дун с „ другарю “ – и подсети, че той е приключил Военната академия на Генералния щаб на Русия и управлява китайската част от взаимни военноморски учения, а адмиралът сподели на съветския министър, че се възхищава на неговата „ храброст “ показана в една бързо изменяща се интернационална среда. " Личният фактор, несъмнено, е доста значим - и в руско-китайските връзки той играе в действителност огромна роля, като се стартира от доверителните връзки сред Путин и Си Цзинпин. Също толкоз значими са символичните жестове и изказвания като това, което адмирал Дун направи, когато сподели, че актуалната среща „ изцяло показва дълбокото другарство сред армиите на Китай и Русия, общите желания за задълбочаване на стратегическото съдействие, за поддържане на международния мир - и това има особено значение. "
На срещата сред Шойгу и Дун обаче беше казано нещо, което надали може да се одобри като просто дипломатическа вежливост. Китайският министър освен назова Русия и Китай „ две основни сили в света, които би трябвало уверено да отговорят на световните провокации “, само че и непосредствено съобщи, че през последните години Съединени американски щати и други западни страни се пробват да изолират Русия, Китай схваща това и се пробва да поддържа Русия: " Ние ви подкрепихме по украинския въпрос, макар че Съединени американски щати и Европа не престават да оказват напън върху китайската страна. Дори съдействието в региона на защитата сред Китай и Европейския съюз беше атакувано, само че ние няма да променяме или изоставяме откритите политики заради това. И те не би трябвало и няма да могат да се намесват в естественото руско-китайско съдействие. "
Формално тук няма нищо ново - всички към този момент знаят, че Западът натоварва с всички сили Китай, настоявайки той да се дистанцира от Русия (не единствено по въпроса с Украйна, само че и при спазването на западните ограничения), вкарва наказания и заплашвайки да ги разшири. И Китай слуша, възразява и продължава да прави това, което счита за належащо, в това число подсилване на всеобхватните връзки с Русия. Да, това не е вест, само че самият звук и искреност на изказването на китайския министър на защитата са невиждани. Никога до момента длъжностни лица на негово равнище не са били толкоз откровени - и фактът, че китайското управление реши да втвърди риториката си към Запада и намерено да разгласи поддръжка за Русия във военната сфера, единствено по себе си е значимо събитие.
Освен това, на фона на опитите на Съединени американски щати да предявят искания към Китай освен в Украйна, само че и във връзка с Близкия изток: американците желаят Пекин да окаже напън върху Техеран, тъй че иранците да повлияят на йеменските хуси и те да спрат да обстрелват кораби в Червено море. Тоест, не Съединени американски щати би трябвало да овладеят Израел, поради който кипи целият Близък изток, а Китай би трябвало да помогне на американците да решат проблемите, подбудени от политиката им - и да стане сътрудник на Съединени американски щати в очите на ислямския свят. Естествено, Пекин възприема сходни „ оферти “ като насмешка, изключително откакто те са съчетани с продължаващ напън по украинския въпрос. Е, фактът, че украинският и близкоизточният въпрос са директно свързани в съзнанието на Вашингтон с тайванския (тоест китайския) въпрос, не е загадка за никого в Пекин. Това не го крият и в Съединени американски щати.
Онзи ден списание “Форин Афеърс ” разгласява значима публикация от шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, „ Шпионаж и държавно ръководство: Трансформиране на Централно разузнавателно управление на САЩ в една конкурентна ера “, която директно свързва способността на Съединени американски щати да победят Русия в Украйна със сдържането на Китай. Доставките на оръжия за Киев би трябвало да продължат, написа Бърнс, тъй като „ никой не следи поддръжката на Съединени американски щати за Украйна толкоз деликатно, колкото китайските водачи “.
Тоест, подкрепяйки Украйна, Съединени американски щати вкарват на напред във времето даже не сдържането на Русия, а сдържането на Китай. Не можем да загубим в Украйна, тъй като тогава Китай ще ни намерения за слаби и ще нападна Тайван, всъщност споделя Бърнс. Но това не е аналитично знамение, а съзнателна провокация. Китай в действителност гледа на Съединени американски щати като на залязващ хегемон, само че и съвсем всички останали центрове на мощ в света, като се стартира от Русия, гледат на Америка по същия метод. Нещо повече, даже в подвластната от Съединени американски щати Европа от ден на ден стратези изхождат от обстоятелството, че Америка не е способна в средносрочен проект освен да „ води света “, само че даже да носи отговорност за европейската сигурност..
Следователно Китай няма потребност да форсира военно процеса на американския крах, т.е. да стартира война със Съединени американски щати за Тайван. Китай ще изчака удобни условия за обединяване - и обстановката в Украйна няма да повлияе на тактиката му по отношение на Тайван. Освен това Пекин знае, че провалянето на Съединени американски щати в Украйна е неизбежно. И тъкмо от това изхождат там. Така н Китай не се съмнява в изгодата от стратегическия курс към доближаване с Русия - и няма да крие този избор.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ