Министерството на финансите предлага нов еднократен данък за всички фирми
Предвижда се нарастване на тол такси и концесионни такси
Черен сюжет за държавните финанси написа служебният министър Росица Велкова.
Според нея съществуват седем риска пред страната поради очертаващия се тази година голям бюджетен недостиг от 6.9% от Брутният вътрешен продукт. За да не се стигне до там, МФ ще предложи данъчни промени, които да доведат до растеж на приходите. Ще бъдат препоръчани и ограничения за внезапно орязване на разноските. Целта е в Народно събрание да бъде импортиран проектобюджет с недостиг от 3%. Не е ясно обаче дали по този начин препоръчаните данъчни промени и проектобюджет ще бъде утвърден от новото Народно заседание, отбелязва вестник.
НОВ ДАНЪК СВРЪХПЕЧАЛБА ЗА ВСИЧКИ
МФ предлага да се наложи нов данъксвръхпечалба за всички юридически лица за второто полугодие. Той ще е еднократен и с него ще бъдат обложени свръхпечалбите на всички компании, като за установяване на свръхпечалбата ще се употребява дефиницията, въведена от Европейски Съюз за бранша на горивата. " Ще се вземат за база облагите за 2019, 2020 и 2021 година, които ще бъдат увеличени с 20%, и горницата над тази сума ще се таксува с 33% налог ", изясни финансовият министър Росица Велкова.
Освен това всички обществени предприятия ще би трябвало заплатят 100% налог дял, като няма да се позволяват изключения. Предвижда се нарастване на тол такси и концесионни такси. Ще отпаднат обособени краткотрайни данъчни облекчения - понижени ставки по Данък добавена стойност и понижени акцизни ставки, ще се усили акцизът на електронните цигари. При Данък добавена стойност ще бъде непокътната ниската ставка за самун, брашно, бебешки храни, и книги. Ще се ускори фискалният надзор.
ОРЯЗВАНЕ НА РАЗХОДИ
МФ предлага през 2023 година да няма растеж на чиновническите заплати. Ще бъде позволено нарастване с 10% единствено в структури, в които не е имало никакво нарастване през 2022. Ще се заложи обичаен буфер в бюджета - министерствата да получат на 90% бюджетите си и да употребяват останалите 10% през последното тримесечие единствено при спазено салдо, т.е. дефицитът да не надвишава заложените 3%. Ще се забрани прехвърлянето на заложени в бюджета финансови разноски, които не са били употребявани, за финансиране на други вид разноски. С тези ограничения ще бъде обезпечено осъществяването на разходни политики като плануваната актуализация на пенсиите от юли.
ЗАЩО съдебна експертиза НАЛАГАТ МЕРКИТЕ
Ако незабавно не бъдат обезпечени доходи, може да се стигне до много черни сюжети. Може да се наложи взимане на заем от МВФ, в случай че МФ не може да обезпечи поемането на дълг на интернационалните пазари. За несигурно време ще се отсрочи присъединението ни към еврозоната. " Чисто теоретично, съществува даже риск за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото ", изясни финансовият министър.
Това са част от рисковете изброени в план на решение на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на Закон за държавния бюджет за 2023 година, прегледано през днешния ден на съвещание на служебния кабинет.
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през месец август предходната година “, написа министърът на финансите.
И прибавя, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народни събрания - данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
Тъй като някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината, дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски обаче водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт “.
При тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
1. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания;
4. Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;
5. Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга.При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема;
7. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60% от Брутният вътрешен продукт.
„ За превъзмогване на тези опасности държавното управление следва да постави всички старания за придържане към цифровите фискални правила и ограничавания по ЗПФ, надлежно да предложи непрекъснати консолидационни приходни и разходни ограничения за постигане на целевите равнища на недостига за интервала 2023-2026 година “, декларира финансовият министър Росица Велкова-Желева.
Черен сюжет за държавните финанси написа служебният министър Росица Велкова.
Според нея съществуват седем риска пред страната поради очертаващия се тази година голям бюджетен недостиг от 6.9% от Брутният вътрешен продукт. За да не се стигне до там, МФ ще предложи данъчни промени, които да доведат до растеж на приходите. Ще бъдат препоръчани и ограничения за внезапно орязване на разноските. Целта е в Народно събрание да бъде импортиран проектобюджет с недостиг от 3%. Не е ясно обаче дали по този начин препоръчаните данъчни промени и проектобюджет ще бъде утвърден от новото Народно заседание, отбелязва вестник.
НОВ ДАНЪК СВРЪХПЕЧАЛБА ЗА ВСИЧКИ
МФ предлага да се наложи нов данъксвръхпечалба за всички юридически лица за второто полугодие. Той ще е еднократен и с него ще бъдат обложени свръхпечалбите на всички компании, като за установяване на свръхпечалбата ще се употребява дефиницията, въведена от Европейски Съюз за бранша на горивата. " Ще се вземат за база облагите за 2019, 2020 и 2021 година, които ще бъдат увеличени с 20%, и горницата над тази сума ще се таксува с 33% налог ", изясни финансовият министър Росица Велкова.
Освен това всички обществени предприятия ще би трябвало заплатят 100% налог дял, като няма да се позволяват изключения. Предвижда се нарастване на тол такси и концесионни такси. Ще отпаднат обособени краткотрайни данъчни облекчения - понижени ставки по Данък добавена стойност и понижени акцизни ставки, ще се усили акцизът на електронните цигари. При Данък добавена стойност ще бъде непокътната ниската ставка за самун, брашно, бебешки храни, и книги. Ще се ускори фискалният надзор.
ОРЯЗВАНЕ НА РАЗХОДИ
МФ предлага през 2023 година да няма растеж на чиновническите заплати. Ще бъде позволено нарастване с 10% единствено в структури, в които не е имало никакво нарастване през 2022. Ще се заложи обичаен буфер в бюджета - министерствата да получат на 90% бюджетите си и да употребяват останалите 10% през последното тримесечие единствено при спазено салдо, т.е. дефицитът да не надвишава заложените 3%. Ще се забрани прехвърлянето на заложени в бюджета финансови разноски, които не са били употребявани, за финансиране на други вид разноски. С тези ограничения ще бъде обезпечено осъществяването на разходни политики като плануваната актуализация на пенсиите от юли.
ЗАЩО съдебна експертиза НАЛАГАТ МЕРКИТЕ
Ако незабавно не бъдат обезпечени доходи, може да се стигне до много черни сюжети. Може да се наложи взимане на заем от МВФ, в случай че МФ не може да обезпечи поемането на дълг на интернационалните пазари. За несигурно време ще се отсрочи присъединението ни към еврозоната. " Чисто теоретично, съществува даже риск за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото ", изясни финансовият министър.
Това са част от рисковете изброени в план на решение на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на Закон за държавния бюджет за 2023 година, прегледано през днешния ден на съвещание на служебния кабинет.
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през месец август предходната година “, написа министърът на финансите.
И прибавя, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народни събрания - данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
Тъй като някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината, дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски обаче водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт “.
При тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
1. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания;
4. Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;
5. Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга.При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема;
7. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60% от Брутният вътрешен продукт.
„ За превъзмогване на тези опасности държавното управление следва да постави всички старания за придържане към цифровите фискални правила и ограничавания по ЗПФ, надлежно да предложи непрекъснати консолидационни приходни и разходни ограничения за постигане на целевите равнища на недостига за интервала 2023-2026 година “, декларира финансовият министър Росица Велкова-Желева.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ