Тежка процедура за гражданство спира инвеститорите
Предварителните данни на Българска национална банка демонстрират, че за 2017 година директните задгранични вложения в България са съвсем на половина по-малко, в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Те са в размер на 405 млн. евро, което е спад с близо 50% или 356 млн. евро по отношение на същия интервал на 2016 година
Много от чужденците влагат и в недвижими парцели. За първото полугодие на 2017 година постъпленията от чужденци в недвижими парцели у нас, възлизат на 3,4 млн. евро, до момента в който за миналата година вложенията са били в размер на 48 млн. евро, което е спад с над 90%.
Тук поражда въпросът на какво се дължи отдръпването на задгранични вложители?
Оказва се, че една от главните аргументи за спада на задгранични вложения в страната се дължи на тромавата процедура по придобиване на българско поданство. След последните законодателни промени, задграничните вложители, искащи да придобият българско поданство, следва да са изпълнили следните условия:
– да са придобили виза вид „ Д “ с желание да получат позволение за непрекъснато престояване и да са вложили 1 млн. лева.;
– откакто получат позволение за непрекъснато престояване, в едногодишен период да усилят първичното влагане до 2 млн. лева.;
– по-късно вложителите следва да подадат молба до министъра на правораздаването, към което министерство има непрекъснато настоящ съвет по поданството, който преглежда молбите, дава документално мнение и изпраща за документално мнение преписката до Министерство на вътрешните работи. След като се върне от Министерство на вътрешните работи, преписката се изпраща на ДАНС. След като се върне от ДАНС, съветът оповестява резултата на министъра на правораздаването, който въз основа на мнението на съвета прави предложение пред президента на Република България за издаване на декрет за придобиване на българско поданство.
Цялата процедура за придобиване на поданство лишава над 5 години, като това е срокът за разглеждане на документите само на вложителя, а разглеждането на заявките на фамилията му лишава най-малко още толкоз. Трябва да се вземе поради и че тези периоди не са константни. Последната стъпка за издаване на българско поданство е подписването на декрет от президентството. За страдание нормотворците ни са пропуснали да посочат период, в който документите да бъдат прегледани и подписани от вицепрезидента. Така се оказва, че на „ Дондуков “ 2, с години залежават заявки, чакащи да получат заветния автограф за издаване на декрет за придобиване на българско поданство.
Тази тромава и удължена процедура попречва стимулирането на непознати вложения в България. По този метод доста състоятелни чужденци с сполучлив, влиятелен и разрастващ се бизнес губят доверие и отдръпват вложенията си в България.
За съпоставяне в някои европейски страни се вкарват промени за сполучливото асимилиране на задгранични средства, посредством редуциране на периодите и процедурите за придобиване на поданство. Пример за това са Кипър, където процедурите лишават общо 9 месеца, и Малта, където процедурата лишава към година, макар че включва комплицирана композиция от вложения – подаяние в държавен фонд, закупуване на неподвижен парцел за персонално прилагане и инвестиция в държавни облигации. Следва да се вземе поради и това, че процентът на отхвърлени заявки е доста по-нисък от този в България.
В други европейски страни заявките на вложителите и техните фамилии се обработват дружно по ускорена процедура. За интервала 2013-2015 година В Унгария са издадени 3429 разрешителни, като задграничните вложения в страната са нарастнали от 110 млн. евро до 911 млн. евро. В Португалия статистиката е още по-впечатляваща: за интервала 2012-2017 година задграничните вложения в страната са в размер на 3,078 милиарда евро.
Така за следващ път излиза наяве, че българската администрация не работи. Въпреки че предоставяме по-благоприятни условия от другите европейски страни, чужестранните вложения понижават. За да бъде възобновено доверието на задграничните вложители и да бъдат привлечени нови такива, явно Народното събрание ни следва да преразгледа разпоредбите и използването им и да задейства закостенялата си администрация.
Десет пъти понижение единствено за година
Нетните приходи от вложения на задгранични лица в недвижими парцели за интервала януари-юли 2017 година са 5,6 млн. евро, при 54,4 млн. евро за януари – юли 2016 година, или съвсем 10 пъти по-малки.
По страни максимален дял в вложенията в недвижими парцели имат Русия (2,7 млн. евро, 47,6% от общия размер за януари – юли 2017 г.), Украйна (0,7 млн. евро, 13,2%) и Казахстан (0,5 млн. евро, 8,2% от общия размер за периода).
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на сдружението на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е негативна и възлиза на 10,5 млн. евро за януари – юли 2017 година, при позитивна стойност от 310,3 млн. евро за януари – юли 2016 година
Най-големите чисти директни задгранични вложения в страната за януари – юли 2017 година са от Холандия (392,1 млн. евро) и Швейцария (71,3 млн. евро).
Много от чужденците влагат и в недвижими парцели. За първото полугодие на 2017 година постъпленията от чужденци в недвижими парцели у нас, възлизат на 3,4 млн. евро, до момента в който за миналата година вложенията са били в размер на 48 млн. евро, което е спад с над 90%.
Тук поражда въпросът на какво се дължи отдръпването на задгранични вложители?
Оказва се, че една от главните аргументи за спада на задгранични вложения в страната се дължи на тромавата процедура по придобиване на българско поданство. След последните законодателни промени, задграничните вложители, искащи да придобият българско поданство, следва да са изпълнили следните условия:
– да са придобили виза вид „ Д “ с желание да получат позволение за непрекъснато престояване и да са вложили 1 млн. лева.;
– откакто получат позволение за непрекъснато престояване, в едногодишен период да усилят първичното влагане до 2 млн. лева.;
– по-късно вложителите следва да подадат молба до министъра на правораздаването, към което министерство има непрекъснато настоящ съвет по поданството, който преглежда молбите, дава документално мнение и изпраща за документално мнение преписката до Министерство на вътрешните работи. След като се върне от Министерство на вътрешните работи, преписката се изпраща на ДАНС. След като се върне от ДАНС, съветът оповестява резултата на министъра на правораздаването, който въз основа на мнението на съвета прави предложение пред президента на Република България за издаване на декрет за придобиване на българско поданство.
Цялата процедура за придобиване на поданство лишава над 5 години, като това е срокът за разглеждане на документите само на вложителя, а разглеждането на заявките на фамилията му лишава най-малко още толкоз. Трябва да се вземе поради и че тези периоди не са константни. Последната стъпка за издаване на българско поданство е подписването на декрет от президентството. За страдание нормотворците ни са пропуснали да посочат период, в който документите да бъдат прегледани и подписани от вицепрезидента. Така се оказва, че на „ Дондуков “ 2, с години залежават заявки, чакащи да получат заветния автограф за издаване на декрет за придобиване на българско поданство.
Тази тромава и удължена процедура попречва стимулирането на непознати вложения в България. По този метод доста състоятелни чужденци с сполучлив, влиятелен и разрастващ се бизнес губят доверие и отдръпват вложенията си в България.
За съпоставяне в някои европейски страни се вкарват промени за сполучливото асимилиране на задгранични средства, посредством редуциране на периодите и процедурите за придобиване на поданство. Пример за това са Кипър, където процедурите лишават общо 9 месеца, и Малта, където процедурата лишава към година, макар че включва комплицирана композиция от вложения – подаяние в държавен фонд, закупуване на неподвижен парцел за персонално прилагане и инвестиция в държавни облигации. Следва да се вземе поради и това, че процентът на отхвърлени заявки е доста по-нисък от този в България.
В други европейски страни заявките на вложителите и техните фамилии се обработват дружно по ускорена процедура. За интервала 2013-2015 година В Унгария са издадени 3429 разрешителни, като задграничните вложения в страната са нарастнали от 110 млн. евро до 911 млн. евро. В Португалия статистиката е още по-впечатляваща: за интервала 2012-2017 година задграничните вложения в страната са в размер на 3,078 милиарда евро.
Така за следващ път излиза наяве, че българската администрация не работи. Въпреки че предоставяме по-благоприятни условия от другите европейски страни, чужестранните вложения понижават. За да бъде възобновено доверието на задграничните вложители и да бъдат привлечени нови такива, явно Народното събрание ни следва да преразгледа разпоредбите и използването им и да задейства закостенялата си администрация.
Десет пъти понижение единствено за година
Нетните приходи от вложения на задгранични лица в недвижими парцели за интервала януари-юли 2017 година са 5,6 млн. евро, при 54,4 млн. евро за януари – юли 2016 година, или съвсем 10 пъти по-малки.
По страни максимален дял в вложенията в недвижими парцели имат Русия (2,7 млн. евро, 47,6% от общия размер за януари – юли 2017 г.), Украйна (0,7 млн. евро, 13,2%) и Казахстан (0,5 млн. евро, 8,2% от общия размер за периода).
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на сдружението на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е негативна и възлиза на 10,5 млн. евро за януари – юли 2017 година, при позитивна стойност от 310,3 млн. евро за януари – юли 2016 година
Най-големите чисти директни задгранични вложения в страната за януари – юли 2017 година са от Холандия (392,1 млн. евро) и Швейцария (71,3 млн. евро).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ