Никой всъщност не знае какво ще направи Русия след това
Предупрежденията на Запада за бъдещите проекти на Владимир Путин стават все по-силни, само че не и по-убедителни
Очевидно е, че основни членове на западния външнополитически хайлайф четат мисли: Те настояват, че знаят тъкмо какви са желанията на съветския президент Владимир Путин. Видни публични лица и политически коментатори от ден на ден се съгласяват, че упоритостите му са безгранични и че Украйна е единствено първата му цел.
Министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин съобщи: " Путин няма да се спре на Украйна ". Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреъс съобщи пред Кристиан Аманпур от Си Ен Ен: " Путин няма да спре дотук ". Украинският президент Володимир Зеленски предизвести: " Литва, Латвия, Естония, Молдова може да са идващите ", а посланикът на Съединени американски щати във Англия Джейн Хартли съобщи, че " всеки, който си мисли, че Русия може да спре по-късно... бърка ". Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис е на същото мнение, като съобщи: " Русия няма да спре.... [Путин] явно има проекти да продължи ". Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън насочи безусловно същото предизвестие още през декември 2023 година, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Западните публични лица не са сигурни по кое време Русия ще тръгне против НАТО, само че от ден на ден хора наподобява имат вяра, че по-голяма война е неизбежна, в случай че Москва не бъде уверено победена.
Както предизвестява Уолтър Липман: " Когато всички мислят еднообразно, никой не мисли доста. " Очевиден факт е, че никой от тези хора не знае какво ще направи Путин или Русия, в случай че войната в Украйна приключи с надзор на Русия върху част от територията на Украйна преди 2022 година Нито аз, нито някой различен, с изключение на може би самият Путин (а той може и да не знае със сигурност). Възможно е Путин в действителност да има големи упоритости и да се опита да последва скъпоструващия триумф в Украйна с нова офанзива някъде другаде. Но също по този начин е изцяло допустимо упоритостите му да не се простират оттатък това, което Русия е спечелила - на голяма цена - и да няма потребност или предпочитание да играе за повече. Наскоро Путин съобщи, че Русия няма да атакува НАТО, да вземем за пример, въпреки че също по този начин уточни, че F-16 или други самолети, които се дават на Украйна, ще бъдат законни цели, откакто бъдат ситуирани там. Никой не трябва да приема уверенията на Путин за чиста монета, само че не трябва и автоматизирано да приема, че всичко, което споделя, е неистина.
Разбира се, тези западни специалисти, които насочат ужасяващи предизвестия за бъдещите дейности на Путин, се пробват да убедят западните жители (и Конгреса на САЩ) да обезпечат повече помощ за Украйна и повече пари за европейската защита. За да бъда явен, аз също поддържам продължаването на помощта за Украйна и бих желал да видя по какъв начин европейските членове на НАТО ускоряват възпирането посредством създаване на стандартните си сили. Това, което ме тормози, е рефлексивната инфлация на заканите, която въодушевява сходни изявления, както и наклонността тези мрачни прогнози да се третират като открити истини и да се показва всеки, който ги оспорва, за доверчив, проруски покровител или и двете.
Убеждението, че Путин има неограничени упоритости, се основава частично на познатото демократично изказване, че всички автократи са нападателни и мъчно могат да бъдат възпрени. Логиката е елементарна: " Всички диктатори се стремят към експанзия; Путин е диктатор; ерго, Путин няма да спре с Украйна. QED. " Този силогизъм е член на вярата измежду демократичните елити, само че в негова поддръжка има малко доказателства. Със сигурност някои диктатори - като Наполеон или Адолф Хитлер - са били рискови серийни агресори, заради което всеки автократ, с който се окажем в спор през днешния ден, неизбежно получава етикет " следващият Хитлер ".
Но други диктатори са се държали сносно на интернационалната сцена, колкото и грубо да е държанието им вкъщи. Мао Дзедун е тиранин по всяко едно определение и неговата политика е причина за гибелта на милиони негови сънародници, само че единствената завоевателна война на Мао е завземането на Тибет през 1950 година Прусия на Ото декор Бисмарк води три обособени войни в границите на осем години, само че обединената Германия, основана през 1871 година, е решителна мощ, която резервира статуквото си до края на века. Както твърди Станислав Андрески преди доста години, доста военни диктатури са склонни към мир, тъй като започването на война би изисквало от тях да въоръжат личните си жители, а това може да заплаши властта им. Фактът, че Путин е безсърдечен деспот, който хвърля в пандиза или убива вътрешните си противници и прави други подли дейности, не ни споделя съвсем нищо за това дали желае да завладее куп съседи на Русия или има вяра, че ще може да го направи. И надали е належащо човек да е деспот, с цел да стартира непровокирана, противозаконна и мощно разрушителна война; мога да се сетя за някои известни демократични демокрации, които са го правили няколко пъти.
Второ, след окончателното привършване на войната в Украйна Русия няма да бъде в положение да стартира нови нападателни войни. Американското разузнаване счита, че Русия е изгубила повече от 300 000 убити или ранени бойци в Украйна, както и хиляди бронирани машини и десетки кораби и самолети. Путин не е податлив да разпорежда спомагателна готовност на войски (въпреки че може да го направи в този момент, когато " преизбирането " му е приключило), както тъй като сходни ограничения ще отслабят в допълнение съветската стопанска система, по този начин и тъй като рискува да подхрани националното неодобрение. Западните наказания не навредиха на съветската стопанска система толкоз, колкото се надяваха Съединените щати и техните съдружници, само че дълготрайните стопански последствия за Русия към момента ще бъдат тежки. Воденето на дълга стандартна война е скъпо, а започването на нова, когато актуалната завърши, би било още по-безразсъдно от първичното решение на Путин да стартира това, което смяташе, че ще бъде лесна " специфична военна интервенция ". Не е ли също толкоз евентуално компликациите на Русия в Украйна да накарат Путин да бъде доста по-предпазлив в бъдеще, даже в случай че армията му в последна сметка реализира пирова победа?
Трето, в случай че главната причина, заради която Путин реши да нахлуе, е да попречи на Украйна да се реалокира в орбитата на Запада и един ден да се причисли към НАТО, тогава той може да бъде удовлетворен, в случай че тази опция бъде изключена в следващо спокойно съглашение. Държавите постоянно стартират война по-скоро от боязън, в сравнение с от лакомия, и в случай че страховете на Русия за сигурността намалеят, евентуално ще намалее и тласъкът ѝ да преследва други страни в Европа. Разбира се, членовете на НАТО не би трябвало да одобряват тази опция за даденост, само че тя е също толкоз евентуална, колкото и догатката, че задачите на Путин нямат граници.
Някои наблюдаващи на Запад настояват, че разширението на НАТО не е от голяма важност, и упорстват, че Путин е нахлул, тъй като счита, че украинците и руснаците имат дълбоки културни и исторически корени и затова би трябвало да бъдат политически обединени, в случай че не и официално обединени. Според това мнение разширението на НАТО няма нищо общо с решението му да стартира войната, то е просто образец за положителния остарял съветски културен империализъм. Ако казусът е подобен обаче, това значи, че Украйна е sui generis в мисленето на Путин и аргументите за нахлуването му (и за това, че е считал, че ще бъде лесно) не важат на никое място другаде. Интересно е, че този извод подхожда на мнението на тогавашния дипломат Уилям Бърнс от 2008 година, когато той предизвести Вашингтон, че " влизането на Украйна в НАТО [е] най-ярката от всички червени линии за съветския хайлайф (не единствено за Путин) ". Русия с принуда понасяше предходните кръгове на разширение на НАТО, само че Украйна беше в напълно друга категория. Каквото и да мислим за обърканите изказвания на Путин за " историческото единение на руснаците и украинците ", той не гледа по същия метод на Финландия, Швеция, Полша или който и да е различен. Статутът на рускоговорящите малцинства в балтийските страни може и да е мотив за следваща съветска интервенция, само че дали Путин би рискувал директен въоръжен конфликт с НАТО поради страни, в които множеството хора не са руснаци и са твърдо враждебно настроени към повторното им присъединение?
Искам да кажа, че в случай че вярвате, че Путин прави нашествието основно тъй като счита, че руснаците и украинците са " един народ ", тогава може да извършите основателно умозаключение, че упоритостите му са лимитирани до този единствен случай.
И най-после, изказванието, че Путин е неукротим сериен агресор, който ще стартира нови войни, в случай че не бъде изцяло надвит, попречва напъните за преустановяване на войната и икономисване на по-нататъшни вреди на Украйна. Ако вярвате, че цялостното проваляне е единственото нещо, което ще попречи на Путин да стартира нова война, тогава на процедура казвате, че актуалните бойни дейности би трябвало да продължат, до момента в който Украйна не си върне цялата територия - цялостен стоп. Бих желал това да се случи, само че този излаз наподобява все по-малко евентуален, даже и да има спомагателна поддръжка от страна на Запада.
И апропо, дали някой от тези самоуверени оптимисти, които неправилно предвидиха, че украинската контраатака предишното лято ще успее, се извини за грешката си и изясни за какво е сбъркал?
Повтарям: не споделям, че знам какво ще направи Путин - не знам. Нито пък считам, че би трябвало просто да приемем, че желанията му са доброжелателни или че той надеждно ще поддържа статуквото в Европа, откакто войната в Украйна завърши. Това, против което правя възражение, са всички тези авторитетни гласове, които настояват, че знаят тъкмо какво ще направи той, и които основават продължаващото гонене на нереалистични цели единствено на догадки.
Стивън М. Уолт, Foreign policy
Превод:
Очевидно е, че основни членове на западния външнополитически хайлайф четат мисли: Те настояват, че знаят тъкмо какви са желанията на съветския президент Владимир Путин. Видни публични лица и политически коментатори от ден на ден се съгласяват, че упоритостите му са безгранични и че Украйна е единствено първата му цел.
Министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин съобщи: " Путин няма да се спре на Украйна ". Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреъс съобщи пред Кристиан Аманпур от Си Ен Ен: " Путин няма да спре дотук ". Украинският президент Володимир Зеленски предизвести: " Литва, Латвия, Естония, Молдова може да са идващите ", а посланикът на Съединени американски щати във Англия Джейн Хартли съобщи, че " всеки, който си мисли, че Русия може да спре по-късно... бърка ". Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис е на същото мнение, като съобщи: " Русия няма да спре.... [Путин] явно има проекти да продължи ". Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън насочи безусловно същото предизвестие още през декември 2023 година, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Западните публични лица не са сигурни по кое време Русия ще тръгне против НАТО, само че от ден на ден хора наподобява имат вяра, че по-голяма война е неизбежна, в случай че Москва не бъде уверено победена.
Както предизвестява Уолтър Липман: " Когато всички мислят еднообразно, никой не мисли доста. " Очевиден факт е, че никой от тези хора не знае какво ще направи Путин или Русия, в случай че войната в Украйна приключи с надзор на Русия върху част от територията на Украйна преди 2022 година Нито аз, нито някой различен, с изключение на може би самият Путин (а той може и да не знае със сигурност). Възможно е Путин в действителност да има големи упоритости и да се опита да последва скъпоструващия триумф в Украйна с нова офанзива някъде другаде. Но също по този начин е изцяло допустимо упоритостите му да не се простират оттатък това, което Русия е спечелила - на голяма цена - и да няма потребност или предпочитание да играе за повече. Наскоро Путин съобщи, че Русия няма да атакува НАТО, да вземем за пример, въпреки че също по този начин уточни, че F-16 или други самолети, които се дават на Украйна, ще бъдат законни цели, откакто бъдат ситуирани там. Никой не трябва да приема уверенията на Путин за чиста монета, само че не трябва и автоматизирано да приема, че всичко, което споделя, е неистина.
Разбира се, тези западни специалисти, които насочат ужасяващи предизвестия за бъдещите дейности на Путин, се пробват да убедят западните жители (и Конгреса на САЩ) да обезпечат повече помощ за Украйна и повече пари за европейската защита. За да бъда явен, аз също поддържам продължаването на помощта за Украйна и бих желал да видя по какъв начин европейските членове на НАТО ускоряват възпирането посредством създаване на стандартните си сили. Това, което ме тормози, е рефлексивната инфлация на заканите, която въодушевява сходни изявления, както и наклонността тези мрачни прогнози да се третират като открити истини и да се показва всеки, който ги оспорва, за доверчив, проруски покровител или и двете.
Убеждението, че Путин има неограничени упоритости, се основава частично на познатото демократично изказване, че всички автократи са нападателни и мъчно могат да бъдат възпрени. Логиката е елементарна: " Всички диктатори се стремят към експанзия; Путин е диктатор; ерго, Путин няма да спре с Украйна. QED. " Този силогизъм е член на вярата измежду демократичните елити, само че в негова поддръжка има малко доказателства. Със сигурност някои диктатори - като Наполеон или Адолф Хитлер - са били рискови серийни агресори, заради което всеки автократ, с който се окажем в спор през днешния ден, неизбежно получава етикет " следващият Хитлер ".
Но други диктатори са се държали сносно на интернационалната сцена, колкото и грубо да е държанието им вкъщи. Мао Дзедун е тиранин по всяко едно определение и неговата политика е причина за гибелта на милиони негови сънародници, само че единствената завоевателна война на Мао е завземането на Тибет през 1950 година Прусия на Ото декор Бисмарк води три обособени войни в границите на осем години, само че обединената Германия, основана през 1871 година, е решителна мощ, която резервира статуквото си до края на века. Както твърди Станислав Андрески преди доста години, доста военни диктатури са склонни към мир, тъй като започването на война би изисквало от тях да въоръжат личните си жители, а това може да заплаши властта им. Фактът, че Путин е безсърдечен деспот, който хвърля в пандиза или убива вътрешните си противници и прави други подли дейности, не ни споделя съвсем нищо за това дали желае да завладее куп съседи на Русия или има вяра, че ще може да го направи. И надали е належащо човек да е деспот, с цел да стартира непровокирана, противозаконна и мощно разрушителна война; мога да се сетя за някои известни демократични демокрации, които са го правили няколко пъти.
Второ, след окончателното привършване на войната в Украйна Русия няма да бъде в положение да стартира нови нападателни войни. Американското разузнаване счита, че Русия е изгубила повече от 300 000 убити или ранени бойци в Украйна, както и хиляди бронирани машини и десетки кораби и самолети. Путин не е податлив да разпорежда спомагателна готовност на войски (въпреки че може да го направи в този момент, когато " преизбирането " му е приключило), както тъй като сходни ограничения ще отслабят в допълнение съветската стопанска система, по този начин и тъй като рискува да подхрани националното неодобрение. Западните наказания не навредиха на съветската стопанска система толкоз, колкото се надяваха Съединените щати и техните съдружници, само че дълготрайните стопански последствия за Русия към момента ще бъдат тежки. Воденето на дълга стандартна война е скъпо, а започването на нова, когато актуалната завърши, би било още по-безразсъдно от първичното решение на Путин да стартира това, което смяташе, че ще бъде лесна " специфична военна интервенция ". Не е ли също толкоз евентуално компликациите на Русия в Украйна да накарат Путин да бъде доста по-предпазлив в бъдеще, даже в случай че армията му в последна сметка реализира пирова победа?
Трето, в случай че главната причина, заради която Путин реши да нахлуе, е да попречи на Украйна да се реалокира в орбитата на Запада и един ден да се причисли към НАТО, тогава той може да бъде удовлетворен, в случай че тази опция бъде изключена в следващо спокойно съглашение. Държавите постоянно стартират война по-скоро от боязън, в сравнение с от лакомия, и в случай че страховете на Русия за сигурността намалеят, евентуално ще намалее и тласъкът ѝ да преследва други страни в Европа. Разбира се, членовете на НАТО не би трябвало да одобряват тази опция за даденост, само че тя е също толкоз евентуална, колкото и догатката, че задачите на Путин нямат граници.
Някои наблюдаващи на Запад настояват, че разширението на НАТО не е от голяма важност, и упорстват, че Путин е нахлул, тъй като счита, че украинците и руснаците имат дълбоки културни и исторически корени и затова би трябвало да бъдат политически обединени, в случай че не и официално обединени. Според това мнение разширението на НАТО няма нищо общо с решението му да стартира войната, то е просто образец за положителния остарял съветски културен империализъм. Ако казусът е подобен обаче, това значи, че Украйна е sui generis в мисленето на Путин и аргументите за нахлуването му (и за това, че е считал, че ще бъде лесно) не важат на никое място другаде. Интересно е, че този извод подхожда на мнението на тогавашния дипломат Уилям Бърнс от 2008 година, когато той предизвести Вашингтон, че " влизането на Украйна в НАТО [е] най-ярката от всички червени линии за съветския хайлайф (не единствено за Путин) ". Русия с принуда понасяше предходните кръгове на разширение на НАТО, само че Украйна беше в напълно друга категория. Каквото и да мислим за обърканите изказвания на Путин за " историческото единение на руснаците и украинците ", той не гледа по същия метод на Финландия, Швеция, Полша или който и да е различен. Статутът на рускоговорящите малцинства в балтийските страни може и да е мотив за следваща съветска интервенция, само че дали Путин би рискувал директен въоръжен конфликт с НАТО поради страни, в които множеството хора не са руснаци и са твърдо враждебно настроени към повторното им присъединение?
Искам да кажа, че в случай че вярвате, че Путин прави нашествието основно тъй като счита, че руснаците и украинците са " един народ ", тогава може да извършите основателно умозаключение, че упоритостите му са лимитирани до този единствен случай.
И най-после, изказванието, че Путин е неукротим сериен агресор, който ще стартира нови войни, в случай че не бъде изцяло надвит, попречва напъните за преустановяване на войната и икономисване на по-нататъшни вреди на Украйна. Ако вярвате, че цялостното проваляне е единственото нещо, което ще попречи на Путин да стартира нова война, тогава на процедура казвате, че актуалните бойни дейности би трябвало да продължат, до момента в който Украйна не си върне цялата територия - цялостен стоп. Бих желал това да се случи, само че този излаз наподобява все по-малко евентуален, даже и да има спомагателна поддръжка от страна на Запада.
И апропо, дали някой от тези самоуверени оптимисти, които неправилно предвидиха, че украинската контраатака предишното лято ще успее, се извини за грешката си и изясни за какво е сбъркал?
Повтарям: не споделям, че знам какво ще направи Путин - не знам. Нито пък считам, че би трябвало просто да приемем, че желанията му са доброжелателни или че той надеждно ще поддържа статуквото в Европа, откакто войната в Украйна завърши. Това, против което правя възражение, са всички тези авторитетни гласове, които настояват, че знаят тъкмо какво ще направи той, и които основават продължаващото гонене на нереалистични цели единствено на догадки.
Стивън М. Уолт, Foreign policy
Превод:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ