„Нашата чужда война“ разказва за българските герои от Кербала
Предстои премиерата на документалния филм „ Нашата непозната война “. В продължение на час и половина, които минават незабелязано на екрана, документалният роман пресъздава ориста на Втория български батальон в Ирак през 2004 година, оповестява БНР. Мисията им е трагична. Застъпват след трагичния 27 декември 2003 година и атентата против Първия български батальон в база „ Индия “, когато умират петима българи и 27 са ранени. Вторият батальон се оказва в епицентъра на шийтското въстание от 2004 година По време на религиозния празник Ашура сраженията обгръщат и свещения за шиитите град Кербала, където са основани българските военни. Решителната борба се води за отбраната на властовия комплекс Сити хол. Режисьорът на кино лентата Росен Елезов описа за Радио България, че концепцията за „ Нашата непозната война “ е на журналистката Наделина Анева. Екип от НАТФИЗ вземат решение да създадат кино лентата, тъй като години след събитията в Кербала към момента доста обстоятелства за събитията оставали незнайни и засекретени.
„ Решихме да създадем имитация и на полския филм на Кшищоф Лукашевич, който излезе 2015 година Когато става голямото въстание на Муктада ал Садър, което е най-много против американците и съдружниците им, са завладяни градовете в Южен Ирак. Единствената институция, която остава цяла и не пада в това въстание, е кметството в Кербала. То е избавено, съгласно полския филм, с лекото присъединяване на България. Истината, естествено, е тъкмо противоположната. Когато атакуват кметството ген. Едвард Грушка издава заповед да се отбрани Кербала. Тогава корпусът за бързо реагиране е бил втори взвод на втора рота. Под командването на един необикновено самоуверен младеж, който е бил тогава на 20-ина години - лейтенант Венцеслав Василев. Той се изнася незабавно, съвсем без всякакво въоръжение. Успяват да заемат кръгова защита. Отблъскват първата най-яростна офанзива. Тази офанзива е щяла да бъде съдбовна за кметството, тъй като завладяват ли го един път, всичко е било обречено. За цяла нощ са изстреляли повече от 45 000 патрона. Успяват да го удържат. Тогава на другия ден идват към този момент поляци и още българи. Но същинските герои, които избавят Сити хол са те - втори взвод на втора рота. “
За удържането на Сити хол е била значима и смелата офанзива, водена от Иван Михайлов с позивната „ Свиреп “. Заедно с още петима българи излизат от укрепения комплекс. Във фланг и гръб командосите обхождат позициите на съперника. В нощната офанзива унищожават минохвъргачките, с които обсаждащите обстрелват кметството, споделя режисьорът на „ Нашата непозната война “. За удивление на иракчаните, в батальона служел и шиит Хамза Хамзов, които е български алианин. Показателен за морала на българските офицери е и историята във кино лентата, по какъв начин най-висшият от тях полк. Христо Христов, отговарящ за връзката сред съюзническото командване и българския батальон, отива като доброволец да отбранява Сити хол.
„ Самият той е актьор по душа, доста нравствен човек, свири на пиано, композира. Отделно от това у него има аура, която заразява хората. Най-големият шеф няма място в Сити хола, тъй като това би било страхотна жертва в тази невероятна борба. По 50 000 патрона се изстрелвали там на денонощие. Било е пъкъл. Но той си обръща пагоните на полковник. Отива като елементарен боец. В продължение на няколко дни се бори. “
Росен Елезов се самоопределя като пацифист, само че споделя, че при фотосите се е въодушевил от професионализма и любовта на българските военни към всичко родно и готовността им да жертват живота си за България.
„ Наричат ги печалбари, назовават ги какво ли не. Обиждат ги с това, че надали не са наемници. Но множеството от тях въпреки всичко са определени хора. Не всеки, който е поискал, е отишъл. Качествата им са били преценявани. Водели са доста сериозна подготовка за борба. Не всеки би издържал. Наистина доста се отказали, когато от първия батальон умират момчетата след гърмежа на камиона в база „ Индия ”. Но тези хора действително са бойци, които са водили същинска война след Втората международна война. Те са попаднали в една унищожителна, жестока война. Вероятно не са предполагали, че сходно нещо ще се случи. Нито американците са предполагали, че внезапно ще се вдигне такова голямо въстание. Може да се каже, че това присъединяване на Втория батальон е помогнало доста за влизането на България в НАТО. В „ The New York Times ” тогава излиза публикация, препечатана и в „ The Florida Sentinel ”. В нея за българите написа, че „ в случай че посегнеш да гръмнеш българин, подготви се да умреш пръв ”. Важното е, че тая задача демонстрира това, което знаем от Балканските войни, че българите са невероятни бойци, когато попаднат в екстрена обстановка. “
Питаме режисьора, би ли се съгласил да снима игрален филм за Втория български батальон в Ирак, сходен на полския „ Кербала “.
„ По-скоро бих правил нещо, обвързвано с тези герои в действителния живот и това, което носи всеки един от тях, тъй като то се отразява в характера, в душeвността, в житейските проблеми. Ако има някаква задача тоя филм, това е хората да схванат, че сме взели участие в една същинска война и сме победили в тази война, както нормално сме побеждавали във войните, в които сме взели участие, само че с цената на невероятна храброст и смелост на тези хора и мъдрост на офицерите които ги водят – полковниците Петко Лилов, Христо Христов и Божидар Борисов ". /БГНЕС
