Представяте ли си как се е ходело на театър само

Представяте ли си по какъв начин се е ходело на спектакъл единствено преди век? Става госпожата по обяд, взима вана и стартира да се подготвя за излизане – букли, прически, шапки, корсет, фусти, ръкавици, дребни копченца на всички места, оризова пудра и червило цвят кармин. Пристигането й в ложата в театъра и проявлението й пред всички за два-три часа са като празник, поантата на нейния ден.

Аз идвам от офиса, със зачервени от компютъра очи и куп списания в ръка и почтено казано повече от два часа режисура без антракт са прекалено много за измореното ми схващане. Това е съвсем единствената ми забележка към другояче зрелищния и прочувствен театър на Лилия Абаджиева по една от най-известните пиеси на Стриндберг. Твърде дълго! Историята на прелъстената от прислужникът си девойка Юлия е изиграна с нормалната меродавност от Деян Донков и с предстоящото величие от Снежина Петрова. Тя играе ролята на наивното прелъстено момиче, много по-младо от същинската й възраст и като че ли преднамерено тази разлика във възрастта не е туширана с грим или осветяване, тъй че нямаше по какъв начин да не се сетя за Сара Бернар, която в седмото десетилетие на живота си и с ампутиран крайник, се осмелявала да играе седемнадесет годишна госпожица! Мисля, че в „ Госпожица Юлия ” ставаме очевидци на точно такова преобразяване, когато магията на театъра засенчва условностите на възрастта. Изключително сполучлива сценография и доста симпатични поддържащи артисти. Ако ви се желае една добра порция ретро страсти, това е вашето зрелище!