Нови кадри показват експлозията най-мощното ядрено оръжие, взривявано някога
Представяме ви детонацията на най-мощното оръжие, взривявано в миналото от хората.
И тя е меко казано впечатляваща. И злокобна.
Държавната корпорация за атомна сила „ Росатом “ сподели невиждани до момента фрагменти от тестванията на водородната бомба „ Цар Бомба “, извършени през 1961-ва. Това е най-мощното нуклеарно оръжие, което е създавано и взривявано в миналото по време на нуклеарни тествания. Името ѝ е обещано по прилика с Цар Топ и Цар Камбана.
40-минутният документален филм, който е на съветски, разказва някои от инженерните и дизайнерски аспекти от основаването на бомбата. Разбира се, в него виждаме и момента, в който „ Цар Бомба “ избухва през есента на 1961-ва в мразовитата северна Русия.
Заснет под формата на агитация от руската епоха, филмът е цялостен със съществено изглеждащи мъже във военни униформи, сочещи към разнообразни карти. Карината е изненадващо бистра, като се има поради, че е продукцията е на близо 60 години. Можете да я видите по-долу.
Но преди този момент – малко история.
„ Цар Бомба “ е конструирана в Съюз на съветските социалистически републики от група физици под управлението на учен Игор Курчатов. В групата на разработчиците влизат Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина 4 км над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 година Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 година над град Хирошима.
Бомбата има тристепенна конструкция. Първата степен е атомна бомба с мощ 1,5 мегатона, която служи за взривател на втората степен. Втората степен е атомна бомба с мощ 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са сложени в третата степен – облицовка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен гърмеж и основаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра провокират разпада им и нова атомна детонация. Добавянето на устойчивия уран 238 покачва мощността на гърмежа до 5 пъти и усилва радиацията до 10 пъти. Наричат реакцията „ Джекил-Хайд “, само че тя не е призната при създаването заради пагубното радиационно замърсяване. Затова обшивката от уран е сменена с оловен еквивалент, което понижава малко тежестта на бомбата и мощността на гърмежа става на половина от плануваните 101 мегатона. В този си тип свърхбомбата би трябвало да тежи по план към 26 тона.
Носителят на термоядрената бомба е подготвен, само че неговото действително тестване е отсрочено. На Хрушчов е предстояло пътешестване в Съединени американски щати, а и в Студената война настава пауза. Ту-95Б е изместен на летище в Урал, където към този момент не се води като бойна машина. През 1961 година става ново изостряне на връзките и нов подтик на Студената война. На бомбардировача незабавно биват заменени пусковите електрически системи, отстранени са стените на товарния отсек, тъй като действителната бомба се оказва много по-голяма от макета. Теглото на бомбата е 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният аероплан е изместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, затрупан със специфичен пласт термозащитна багра с бял цвят и с същинската нуклеарна бомба, поема курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с пълководец майор Дурновцев.
На 30 октомври 1961 година Ту-95Б с пълководец майор Дурновцев излетява от Оленя към нуклеарния полигон „ Сухой нос “ на остров Нова земя. Съпроводен е от аероплан лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м и взривена посредством барометричен прийом на 4000 м от повърхността на земята. При гърмежа се е основало налягане от 1 милион атмосфери, а температурата е била към 10 милиона градуса. Огненото кълбо по време на гърмежа е с радиус 4,6 км, нуклеарната гъба е с височина от 67 км, а върхът на „ шапката “ ѝ е с диаметър от 95 км. Светлинно излъчване е могло да аргументи изгаряния трета степен в диаметър от 100 км. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а йонизация на атмосферата предизвикала радиосмущения на стотици километри от мястото на гърмежа в продължение на 40 минути.
