Парижката Света Богородица
Представям си какъв брой доста труд и предпочитание стоят зад постановката на Театър София „ Парижката Света Богородица “ и съм подготвена да спестя някои от мислите, които ме връхлетяха по време на представлението. Определено обаче има нещо сбъркано – дали в опита да се трансформира романтизма на истинската творба на Юго в покруса, дали в опита действието да се доразкаже с музика, танци и сценография.
Както знаем, историята е архетипна и изцяло ясна, облиците са еднопланови. Димитър Стоянович /драматизация/ и Лилия Абаджиева /постановка/ не са се пробвали да излязат от тази рамка и това е добре досега, в който обаче от тези герои и тази история се чака да надскочат мелодраматизма на оригинала и да ни накарат да се разплачем. Но с цел да се разплачем, ни би трябвало най-малко малко отъждествяване с героите, а те пък, както споделих, са повече от шаблонизирани: хубавицата, звяра, злодея, прелъстителя и т.н, и т.н…. Няма по какъв начин да стане.
Като цяло обаче публиката не беше на това мнение и играта на актьорите, изключително на Калин Врачански в ролята на Квазимодо впечатли и развълнува феновете. Аз също бях впечатлена от играта на този артист, който другояче ми е прочут като красавец и толкоз, само че дано не забравяме, че този метод не може да не е гръмък – споменете си превъплъщението на Шарлийз Терон в „ Чудовище “.
Лично на мен, капризна от сценографията на множеството постановки в Народния спектакъл, решението с въртящата се структура, представляваща църквата Notre Dame, не ми направи нужното усещане. Тя трябваше да бъде или вярна на готическия прототип, т.е. реалистична, или да бъде изцяло условна. Избраният междинен път не способства с нищо към цялостното чувство. Както прочее и непрестанната музика и лиричните отклонения, предопределени да до-внушат историята.
Като цяло, в случай че ни беше икономисан половин час на сходни импресии и действието вървеше по-стегнато, нещата щяха да са много по-приемливи. По-вълнуващ за мен беше апелът на актьорите след края на представлението да се дарят средства в поддръжка на Ателие „ Прегърни ме “ – доброволна организация, работеща с изоставени деца. Сигурна съм, че вълненията ни през тези 2 часа и половина са намерили заслужен израз и са довели до най-малко нещо свястно.
Както знаем, историята е архетипна и изцяло ясна, облиците са еднопланови. Димитър Стоянович /драматизация/ и Лилия Абаджиева /постановка/ не са се пробвали да излязат от тази рамка и това е добре досега, в който обаче от тези герои и тази история се чака да надскочат мелодраматизма на оригинала и да ни накарат да се разплачем. Но с цел да се разплачем, ни би трябвало най-малко малко отъждествяване с героите, а те пък, както споделих, са повече от шаблонизирани: хубавицата, звяра, злодея, прелъстителя и т.н, и т.н…. Няма по какъв начин да стане.
Като цяло обаче публиката не беше на това мнение и играта на актьорите, изключително на Калин Врачански в ролята на Квазимодо впечатли и развълнува феновете. Аз също бях впечатлена от играта на този артист, който другояче ми е прочут като красавец и толкоз, само че дано не забравяме, че този метод не може да не е гръмък – споменете си превъплъщението на Шарлийз Терон в „ Чудовище “.
Лично на мен, капризна от сценографията на множеството постановки в Народния спектакъл, решението с въртящата се структура, представляваща църквата Notre Dame, не ми направи нужното усещане. Тя трябваше да бъде или вярна на готическия прототип, т.е. реалистична, или да бъде изцяло условна. Избраният междинен път не способства с нищо към цялостното чувство. Както прочее и непрестанната музика и лиричните отклонения, предопределени да до-внушат историята.
Като цяло, в случай че ни беше икономисан половин час на сходни импресии и действието вървеше по-стегнато, нещата щяха да са много по-приемливи. По-вълнуващ за мен беше апелът на актьорите след края на представлението да се дарят средства в поддръжка на Ателие „ Прегърни ме “ – доброволна организация, работеща с изоставени деца. Сигурна съм, че вълненията ни през тези 2 часа и половина са намерили заслужен израз и са довели до най-малко нещо свястно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ