Представете си старите времена - без хладилници, целогодишно производство на

Представете си старите времена - без хладилници, целогодишно произвеждане на плодове и зеленчуци и търговия с далечни страни. За да резервира храната, човек се е налагало да употребява потребни микроорганизми. Именно те трансформират млякото в сирене, гроздето във вино, а зеленчуците в туршия.

Такава ферментирала храна може да се съхранява без ледник: киселината и потребните бактерии в нея са естествени консерванти, които придават на ферментиралите зеленчуци необикновен усет.

Нашият храносмилателен тракт е населяван от 100 трилиона бактерии и микроорганизми, които попадат в тялото ни посредством храната и се развъждат сами. Само си представете - общият брой на микробните кафези в тялото надвишава броя на човешките кафези. Разнообразието от бактерии директно въздейства върху разграждането и усвояването на храната, както и върху здравето на всички телесни системи.

През последните 100 години броят на потребните микроорганизми в човешкото черво доста е намалял. Това се дължи на преобладаването в диетата на храни, които са минали химическа обработка и са богати на консерванти. Индустриалната гражданска война единствено утежнява качеството на храната и поражда нуждата от в допълнение засищане на храната с пребиотици и пробиотици, които да подтикват активността на потребните микроорганизми в червата.

За да подобрите потребната микрофлора, би трябвало да употребявате артикули, които съдържат тези потребни микроорганизми. А с цел да получите естествени пробиотици, би трябвало да се обърнете към ферментацията. Ферментиралите храни могат да оказват помощ за запълване на този недостиг.

Ферментацията на зеленчуци може да се назова натурален развой под човешки надзор: нишестето и захарта се трансформират в млечна киселина. В резултат на млечнокиселата ферментация получавате краен артикул, който е доста по-хранителен от истинския. Благодарение на усилената работа на другарските бактерии ферментиралата храна се обогатява с нови хранителни субстанции - многообразие от аминокиселини, протеини, ензими, безчет витамини от група В и витамини С и К2 и пробиотици.

Каква изгода ни носят ферментиралите зеленчуци?

Млечнокиселите бактерии от ферментиралите храни са потребни за цялостното здраве на тялото. Освен това растителните ферменти от зеленчуци се оправят доста по-добре от тези, съдържащи се в киселите млека и кефира.

Полезните микроорганизми инхибират растежа на нездравословните бактерии, отстраняват токсините и тежките метали, потискат вируси и гъбички, като им пречат да повреждат стените на храносмилателния тракт. Възстановявайки естествения баланс в тялото, те вземат решение храносмилателни проблеми като отичане на корема, киселини, чревни разстройства и тежест.

Така обезпечават постоянен метаболизъм, положително храносмилане и асимилиране на храната и постоянно доставяне на организма с потребни хранителни субстанции. Бактериите в червата също въздействат на действието на нервната и ендокринната система и предотвратят сърдечно-съдови и хормонални болести.

В допълнение към потребните бактерии, ферментиралата храна обезпечава на организма витамин С и цинк, което е основата на здрава имунна система. Освен че ще ви предпазят от болести, ферментиралите зеленчуци ще ви оказват помощ за бързо възобновяване на организма след боледуване. Има изследвания, които демонстрират, че пробиотиците от ферментирали зеленчуци могат да понижат тревогата, да поддържат кръвното налягане и холестерола в норма. Всичко това понижава риска от сърдечно-съдови болести.

В резултат на млечнокиселата ферментация получавате краен артикул, който е доста по-хранителен от истинския и богат на витамин К2. Преоткрит през последните няколко години, витамин К2 е комутатор на калция в тялото. Без него калцият се отсрочва в меките тъкани (причина за атеросклероза) и се измива от твърдите тъкани (причина за кариес и остеопороза). Този витамин се съдържа в скотски артикули. Ферментиралите зеленчуци и соята са единствените му растителни източници.

Храносмилателните ензими на човешкото тяло нямат висок потенциал за мелене на фибрите (целулозата). И тук още веднъж на помощ идват другарските бактерии. В процеса на ферментация настава отчасти мелене на растителните фибри. Впоследствие, когато ги ядете, се изразходва по-малко сила за храносмилането. Всеки, който е почнал да яде ферментирали храни, изпитва прилив на сила.

Има ли противопоказания за използването на ферментирали зеленчуци?

Ако имате болести на стомашно-чревния тракт, изключително в остра форма, по-добре е да оставите ферментиралите зеленчуци настрани. Синдром на свръхрастеж на бактерии, ензимни нарушавания и коремни болести също са противопоказания.

Единственият непряк резултат е по този начин нареченият „ обречен на смърт резултат “. При несъразмерна консумация на ферментирали зеленчуци може да се появи мощно формиране на газове и отичане на корема. Когато другарската микрофлора стартира да убива неприятелската в червата, продуктите от разпадането на последната могат да причинят дискомфорт. Ето за какво би трябвало да започнете да ядете ферментирали зеленчуци в минимално количество, като последователно го увеличавате.