Какво представлява атихифобията и как да се справим?
Представете си следното: всяка дребна неточност или крах не просто ви тормози, а сковава до степен, че не можете да продължите напред. Това е действителността за хората, страдащи от атихифобия – страхът от неуспех. Докато за мнозина е естествено да се усещат неловко, когато не реализиран задачите си, при хората с тази уплаха този боязън се трансформира в непреодолимо предизвикателство, което визира тяхното всекидневие и персонален напредък. Но какво тъкмо съставлява атихифобията и по какъв начин можем да я разпознаем и преодолеем?
Атихифобията се демонстрира като мощен, несъизмерим боязън от неуспех, който може да се засегне даже най-обикновените ежедневни действия. Вместо да видят неуспеха като част от процеса на учене, хората с тази уплаха посочват всяка неточност като доказателство за личната им некомпетентност. Това води до поредност от прочувствени, когнитивни и поведенчески признаци, които затрудняват оправянето с този боязън.
Istock
Какво е атихифобия и по какъв начин се демонстрира?
Атихифобията постоянно стартира в ранна възраст, когато детето стартира да възприема неуспеха като нещо, което дефинира неговата стойност. Според изследване, оповестено в " Advances in Applied Sociology ", доста юноши признават, че страхът от неуспех ги кара да изпитват стрес, неустановеност и тревога. Възрастните, които не престават да изпитват този боязън, са склонни да заобикалят всевъзможни обстановки, които биха могли да доведат до неуспех – без значение дали става въпрос за професионално развиване или персонални цели.
Характерните прояви на атихифобията включват несъразмерен перфекционизъм, непрекъснато самокритичност и боязън от неточности. Когнитивните изкривявания са чести – хората мислят, че всяка неточност е непростима и че те самите са неуспех, в случай че не съумеят в дадена задача. Тези мисли постоянно водят до прочувствено претоварване, незаинтересованост, ниско самочувствие и боязън от външна рецензия.
Причини за атихифобията
Развитието на този несъизмерим боязън може да бъде резултат от разнообразни фактори. Някои хора изпитват атихифобия вследствие на минали отрицателни прекарвания – било то обществено оскърбление за неточност или отменяне от непосредствен човек. Психологическите контузии оставят дълбоки рани и могат да накарат индивида да свърже неуспеха с болежка и позор.
Ниското самочувствие, тревожните разстройства и перфекционизмът също са чести фактори, които способстват за развиването на атихифобия. В допълнение, културните и обществени упования за триумф без неточност могат да засилят този боязън, изключително в конкурентни среди, където неуспехът се жигосва.
Как да се оправим с атихифобията?
Първата стъпка към превъзмогването на страха от неуспех е осъзнаването на казуса и разбирането, че този боязън е постоянно срещан и лечим. Важно е да преформулираме метода, по който възприемаме неуспеха. Вместо да го гледаме като финален резултат, можем да го приемем като стъпка към триумфа. Преодоляването на този боязън изисква смяна на мисловните модели – неуспехът не е нещо, което ни дефинира, а нещо, което ни учи и ни оказва помощ да растем.
Терапевтичните подходи, включващи когнитивно-поведенческа терапия, могат да бъдат извънредно потребни в този развой. Терапевтът може да помогне на страдащия да разпознава и промени отрицателните настройки, както и да развие тактики за справяне с тревогата и страха от крах. Освен това, практикуването на техники за ръководство на напрежението, като медитация и йога, може да спомогне за понижаване на тревогата и да обезпечи по-добър надзор над страстите.
В последна сметка, атихифобията може да бъде преодоляна с време, старания и поддръжка. Неуспехът е неизбежна част от живота и най-големите уроци постоянно идват след грешките. Важното е да приемем неуспеха като част от процеса на личностното и професионално израстване, и да продължим напред с убеденост, че всяка неточност е единствено още една стъпка по пътя към триумфа.
Атихифобията се демонстрира като мощен, несъизмерим боязън от неуспех, който може да се засегне даже най-обикновените ежедневни действия. Вместо да видят неуспеха като част от процеса на учене, хората с тази уплаха посочват всяка неточност като доказателство за личната им некомпетентност. Това води до поредност от прочувствени, когнитивни и поведенчески признаци, които затрудняват оправянето с този боязън.
Istock Какво е атихифобия и по какъв начин се демонстрира?
Атихифобията постоянно стартира в ранна възраст, когато детето стартира да възприема неуспеха като нещо, което дефинира неговата стойност. Според изследване, оповестено в " Advances in Applied Sociology ", доста юноши признават, че страхът от неуспех ги кара да изпитват стрес, неустановеност и тревога. Възрастните, които не престават да изпитват този боязън, са склонни да заобикалят всевъзможни обстановки, които биха могли да доведат до неуспех – без значение дали става въпрос за професионално развиване или персонални цели.
Характерните прояви на атихифобията включват несъразмерен перфекционизъм, непрекъснато самокритичност и боязън от неточности. Когнитивните изкривявания са чести – хората мислят, че всяка неточност е непростима и че те самите са неуспех, в случай че не съумеят в дадена задача. Тези мисли постоянно водят до прочувствено претоварване, незаинтересованост, ниско самочувствие и боязън от външна рецензия.
Причини за атихифобията
Развитието на този несъизмерим боязън може да бъде резултат от разнообразни фактори. Някои хора изпитват атихифобия вследствие на минали отрицателни прекарвания – било то обществено оскърбление за неточност или отменяне от непосредствен човек. Психологическите контузии оставят дълбоки рани и могат да накарат индивида да свърже неуспеха с болежка и позор.
Ниското самочувствие, тревожните разстройства и перфекционизмът също са чести фактори, които способстват за развиването на атихифобия. В допълнение, културните и обществени упования за триумф без неточност могат да засилят този боязън, изключително в конкурентни среди, където неуспехът се жигосва.
Как да се оправим с атихифобията?
Първата стъпка към превъзмогването на страха от неуспех е осъзнаването на казуса и разбирането, че този боязън е постоянно срещан и лечим. Важно е да преформулираме метода, по който възприемаме неуспеха. Вместо да го гледаме като финален резултат, можем да го приемем като стъпка към триумфа. Преодоляването на този боязън изисква смяна на мисловните модели – неуспехът не е нещо, което ни дефинира, а нещо, което ни учи и ни оказва помощ да растем.
Терапевтичните подходи, включващи когнитивно-поведенческа терапия, могат да бъдат извънредно потребни в този развой. Терапевтът може да помогне на страдащия да разпознава и промени отрицателните настройки, както и да развие тактики за справяне с тревогата и страха от крах. Освен това, практикуването на техники за ръководство на напрежението, като медитация и йога, може да спомогне за понижаване на тревогата и да обезпечи по-добър надзор над страстите.
В последна сметка, атихифобията може да бъде преодоляна с време, старания и поддръжка. Неуспехът е неизбежна част от живота и най-големите уроци постоянно идват след грешките. Важното е да приемем неуспеха като част от процеса на личностното и професионално израстване, и да продължим напред с убеденост, че всяка неточност е единствено още една стъпка по пътя към триумфа.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ