Повече кораби, повече сажди: Арктика се затопля още по-бързо
Един от главните проблеми е така наречен черен въглерод – сажди, отделяни от корабите, които се натрупват върху ледници, сняг и морски лед. Те понижават способността на повърхностите да отразяват слънчевата светлина и форсират стоплянето, написа Associated Press.
Така Арктика се трансформира в най-бързо затоплящия се район на планетата, с резултати върху климатичните модели в целия свят.
„ Това основава циничен кръг на все по-интензивно стопляне. Черният въглерод в Арктика на практика не е контролиран “, съобщи Сиан Прайър от обединението Clean Arctic Alliance.
На този декор Франция, Германия, Дания и Соломоновите острови предложиха Международна морска организация (IMO) да вкара наложително потребление на така наречен „ полярни горива “ – по-леки и по-малко замърсяващи – за всички кораби, които плават северно от 60-ия паралел. Очаква се предлагането да бъде разисквано тази седмица в Комитета за попречване и реакция при замърсяване, а по-късно и в други органи на IMO.
През 2024 година влезе в действие възбрана за потребление на тежко корабно гориво в Арктика, само че съгласно специалисти резултатът ѝ към този момент е стеснен поради редица изключения и отсрочвания, които разрешават използването му до 2029 година
Екологичните старания обаче се сблъскват с геополитически ползи. Темата за замърсяването на Арктика отстъпи на назад във времето на фона на напрежението към района, в това число изявленията на Доналд Тръмп за нуждата Съединени американски щати да „ имат “ Гренландия. Тръмп, който неведнъж е отричал климатичните промени, предходната година се опълчи и на въвеждането на световни въглеродни такси за корабоплаването, което забави приемането на по-строги правила в границите на IMO.
Данните демонстрират ясно повишаване на трафика. По информация на Арктически съвет, сред 2013 и 2023 година броят на корабите, навлизащи във води северно от 60-ия паралел, е повишен с 37%, а общото изминато разстояние – със 111%.
За същия интервал излъчванията на черен въглерод от кораби в Арктика също са се нараснали – от близо 2 700 метрични тона през 2019 година до над 3 300 тона през 2024 година, като максимален принос имат риболовните кораби.
Екологичните организации считат, че единственият реален метод за ограничение на замърсяването е непоколебим надзор върху употребяваните горива, защото ограничението на корабния трафик е на практика невероятно. Причините са стопански – лов на риба, рандеман на запаси и по-кратки направления сред Азия и Европа, които могат да спестят дни корабоплаване.
Въпреки това някои огромни компании декларират, че към този момент ще заобикалят арктическите направления. Главният изпълнителен шеф на Mediterranean Shipping Company Сьорен Тофт разгласи, че компанията няма да употребява Северния морски път, наблягайки рисковете и екологичните последствия.
Така Арктика се трансформира в най-бързо затоплящия се район на планетата, с резултати върху климатичните модели в целия свят.
„ Това основава циничен кръг на все по-интензивно стопляне. Черният въглерод в Арктика на практика не е контролиран “, съобщи Сиан Прайър от обединението Clean Arctic Alliance.
На този декор Франция, Германия, Дания и Соломоновите острови предложиха Международна морска организация (IMO) да вкара наложително потребление на така наречен „ полярни горива “ – по-леки и по-малко замърсяващи – за всички кораби, които плават северно от 60-ия паралел. Очаква се предлагането да бъде разисквано тази седмица в Комитета за попречване и реакция при замърсяване, а по-късно и в други органи на IMO.
През 2024 година влезе в действие възбрана за потребление на тежко корабно гориво в Арктика, само че съгласно специалисти резултатът ѝ към този момент е стеснен поради редица изключения и отсрочвания, които разрешават използването му до 2029 година
Екологичните старания обаче се сблъскват с геополитически ползи. Темата за замърсяването на Арктика отстъпи на назад във времето на фона на напрежението към района, в това число изявленията на Доналд Тръмп за нуждата Съединени американски щати да „ имат “ Гренландия. Тръмп, който неведнъж е отричал климатичните промени, предходната година се опълчи и на въвеждането на световни въглеродни такси за корабоплаването, което забави приемането на по-строги правила в границите на IMO.
Данните демонстрират ясно повишаване на трафика. По информация на Арктически съвет, сред 2013 и 2023 година броят на корабите, навлизащи във води северно от 60-ия паралел, е повишен с 37%, а общото изминато разстояние – със 111%.
За същия интервал излъчванията на черен въглерод от кораби в Арктика също са се нараснали – от близо 2 700 метрични тона през 2019 година до над 3 300 тона през 2024 година, като максимален принос имат риболовните кораби.
Екологичните организации считат, че единственият реален метод за ограничение на замърсяването е непоколебим надзор върху употребяваните горива, защото ограничението на корабния трафик е на практика невероятно. Причините са стопански – лов на риба, рандеман на запаси и по-кратки направления сред Азия и Европа, които могат да спестят дни корабоплаване.
Въпреки това някои огромни компании декларират, че към този момент ще заобикалят арктическите направления. Главният изпълнителен шеф на Mediterranean Shipping Company Сьорен Тофт разгласи, че компанията няма да употребява Северния морски път, наблягайки рисковете и екологичните последствия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ