Какво е „фъбинг“ и как влияе на връзките между хората
Представете си най-вероятно напълно позната обстановка: меко осветлен ресторант, интимна маса в ъгъла, вашият желан човек седи против вас. На път сте да се впуснете в диалог, който сте чакали цялостен ден… само че той не подвига взор от телефона си.
Това, другари, се назовава „ фъбинг “ и съгласно някои откриватели убива взаимоотношения посред ни. Но каква е логиката на психиката зад това държание – и, което е по-важно, можем ли да се отървем от него един път вечно?
„ Phubbing “ е образец за неологизъм, което пък от своя страна значи дума, която едвам неотдавна е добавена към даден език. Още през 2012 година издателите на Macquarie Dictionary, авторитетният речник на австралийския британски, подхващат огромна пиар акция, част от която е да възлoжат на група специалисти да измислят нова дума, която да опише „ акта на занемаряване на някого в обществена среда като си гледаш телефона, вместо да му обръщаш внимание. “
Това изяснява от кое място идва самата дума – само че за какво се случва държанието?
В началото фъбингът беше съвсем извиним. Спомняме си за бурните дни на 2007 година и стартирането на първия iPhone и след него вълната от смарт телефони. Те имаха качества, които в никакъв случай не бяхме виждали и даже предполагали – тъй че кой благополучен притежател на сходно софтуерно знамение не би се възползвал от всяка налична опция да го огледа, било то в компания или не?
Това обаче беше преди 15 години – детайлът на оригиналност към този момент трябваше да е липсващ. Но смарт телефоните към момента са неизбежна част от актуалния живот. Според Statista броят на телекомуникационните абонаменти за смарт телефони по света надвишава 6 милиарда и евентуално ще продължи да се усилва. И защото толкоз доста от нас държат смарт телефоните си на разположение, е разбираемо, че и „ телефонното неуважение “ е толкоз постоянно.
Първият смарт телефон с тъчскрийн в действителност е IBM Simon още през 1992 година
PR експертите в McCann, рекламната организация, която стои зад акцията на Macquarie Dictionary, пускат новата дума в международното схващане с уеб страница, призоваващ всички ни „ Да спрем фъбинга “. Позовавайки се на шокираща (и фалшива) статистика, че „ 92% от систематичните фъбъри стават политици “, идеята бързо е отразена от разнообразни медии.
Въпреки че в действителност може да не е правилно, че „ в случай че фъбингът беше чума, щеше да унищожи шест Китая “, повода, заради която акцията съумява да влияе, е, че „ без значение от термина, с който го назоваваме, множеството от нас в миналото са били жертви на отсрещно неуважение поради телефон или пък са отговорни в практикуването му “.
Горе-долу по същото време, когато думата навлиза в международното публично пространство, екип от университета в Есекс в Обединеното кралство прави теоретичен обзор върху резултата от самото наличие на мобилни телефони върху връзката лице в лице.
Проучването, оповестено в Journal of Social and Personal Relationships, заключава, че на хората им е по-трудно да основават качествени взаимоотношения с другите, когато мобиленият им телефон е наоколо. Този резултат е още по-изразен, когато двойките са помолени да обсъдят персонално значима тематика. Науката обаче не е безапелационна по този въпрос, тъй като по-късно изследване не съумява да повтори тези констатации, хвърляйки подозрение върху концепцията.
Друго изследване открива, че фъбингът може да докара до циничен кръг, намалявайки удовлетворението от връзката посредством увеличение на възприятието за самотност, което от своя страна прави използването на телефона по-вероятно, което води до още самотност и така нататък
Установено е, че хората с по-високи равнища на емпатия са още по-уязвими към този резултат.
Не единствено сантименталните връзки са наранени. Някои откриватели показват угриженост по отношение на евентуалното влияние на родителския фъбинг върху благосъстоянието и развиването на децата. „ Другарският фъбинг “ също е приет феномен, изключително, несъмнено, измежду по-младите хора, като едно изследване прави връзка сред него и увеличеното потребление на смарт телефони, което евентуално води до пристрастяване към тях, за облекчение на скуката по време на пандемията от коронавирус.
Въпреки това въздействието на мобилните информационни технологии върху взаимоотношенията е комплицирано. Скорошно изследване в Китай – където 95,5% от запитаните 8 милиона консуматори на мобилни телефони ги употребяват, с цел да ръководят обществените си взаимоотношения – регистрира композиция от резултати: позвъняванията по мобилен телефон се оказват позитивен индикатор за дълбочината на сантименталната връзка, до момента в който противоположното е правилно за късите известия в чат.
Както може да удостовери всеки, който в миналото е имал гадже от разстояние или е бил в локдаун, появяването на смарт телефона и способността му да ни държи свързани с обичаните ни хора е напряко подарък от боговете. Защо обаче постоянно ни е толкоз мъчно да оставим устройството, когато имаме връзка с хората в действителния живот?
Някои компании не върввяха в крайник с времето
Въпреки че фъбингът няма удобни резултати, практиката е станала толкоз постоянно срещана, че към този момент е обществено допустима. Пристрастяването към смарт телефона е напълно действително нещо (и не се случва единствено на хората!), само че то не може да изясни всички случаи на фъбинг – тъй че за какво зяпането в екрана е толкоз мъчно за занемаряване?
Предполага се, че един от главните фактори за несъразмерната приложимост на смарт телефони е така наречен Страх да не изпуснем или FoMO (Fear of Missing Out): нуждата да сме в крайник с това, което се случва в обществените медии. Този боязън може да ни накара да дадем приоритет на телефоните си пред взаимоотношението с хората към нас.
Когато са били изцяло лишени от телефоните си, участниците в едно изследване оповестяват, че им е мъчно с концентрацията и мозъкът им лутане повече – само че забавното е, че когато им връщат телефоните, само че им е казано да не ги гледат, те оповестяват, че им е по-лесно да се концентрират.
„ Вярваме, че най-малко съществуването на мобилния телефон усъвършенства способността за централизация, защото устройството остава налично и носи на участниците психически комфорт “, пишат създателите на проучването. „ За разлика от друго изследване, което допуска, че мобилният телефон може да има междуличностни последствия за динамичността на диалога, нашите данни допускат, че може да съществуват вътрешноличностни изгоди, в случай че телефонът е в обсега на човек, в сравнение с в случай че не е. “
Възможно ли е тогава идеалният сюжет да е да държим телефона си у нас, само че да се провокираме да устоим на изкушението му, като по този метод по едно и също време реализираме оптимален фокус върху обществените взаимоотношения и в същото време не отчуждаваме събеседника си? Може би. Но доказателствата демонстрират, че фъбингът – надалеч не просто дума, измислена от пиари – е обществен феномен, на който си коства да се обърне внимание.
Следващия път, когато се изкушите да посегнете към телефона си, до момента в който разговаряте с някого, може би вместо това просто го поставете върху масата с лицето надолу. Може да си коства да устоим на изкушението, с цел да не пропусне същинския живот.
