Представете си Европа като чифт бели дробове“, каза Райнер Хаселхоф,

„ Представете си Европа като чифт бели дробове “, сподели Райнер Хаселхоф, министър председател на провинция Саксония-Анхалт. „ Елба – това е мястото, където те се срещат. “ Най-малкото по този начин би трябвало да е в идеалния случай на хартия, а освен на географската карта.

На 25 април 1945 година на моста на Елба от едната страна американските бойци, а от другата – съветските, си стиснаха ръцете. После в продължение на половин век тази река беше ясна политическа и идеологическа граница, през земите на Есен, Тюрингия и Саксония тя водеше към източните елементи на Германия, през Одер към полските равнини.

Река Елба стана линията на разрива – в демографско, религиозно, политическо и обществено отношение. Проведените на 24 септември избори в Германия ни подсетиха това. На територията на някогашната Германска демократична република, на земята на Бах, Гьоте, Хендел, Хегел, Хумболд, Лутер, Шилер и Шуман победа завоюва антисистемната крайнодясна партия „ Алтернатива за Германия “. Това е равнозначно на това, че цяла Централна и Източна Европа е приела тази „ опция “, от унгарците с Виктор Орбан до словаците с Роберт Фицо и поляците с „ Право и правдивост “, т.е. с нея са солидарни три от страните във Вишеградската четворка. Тази нова желязна завеса не наподобява на остарелия колан на сигурността, станал затруднение за доста животи и опити за бягство, изтъкан от охранителни кули, противопехотни „ таралежи “, контролно-пропускателни пунктове, където система за електронен надзор сигнализираше за осъществяваните нарушавания.

Там, където в миналото имаше бодлива тел, червени звезди и автомати „ Калашников “, през днешния ден Европа е разграничена на две елементи от хрумвания. Европейският запад – това е демократична народна власт, мултикултурност, постхристиянство и обществено развиване. Изтокът – това е нелиберална народна власт, културна еднаквост, традиционализъм и, до момента, мощно християнство. Вълната на популизма в Унгария, Полша, някогашната Германска демократична република, Словакия и други страни отразява културен потрес и потрес на самоидентичността, подбуден от половин век комунизъм.

„ Струва ми се, че разминаванията ще станат по-явни, колкото повече се отдалечаваме от 1989 година “, описа пред нашето издание Джордж Вайгел, един от най-големите американски интелектуалци-католици, биограф на Йоан Павел II и Йозеф Ратцингер. „ В Източна и Централна Европа мултикултурността изигра по-малко основна роля. Това е обвързвано с имиграцията и с това, че страни като Полша изостават от Западна Европа с 50 година във връзка с културните и идеологически „ киселини “ на късния модернизъм и на постмодернизма. Тази „ разлика “ дава на страни като Полша и Литва опцията да взимат най-хубавото от съвременността, без да се отдават на цинизма и релативизма на постмодернистичната ера. Надявам се, че те ще се възползват от тази опция, тъй като сполучливото превъзмогване от тях на културните промени може да има позитивни последици за обърканата и разлагаща се Западна Европа. “Американското католическо списание First Things написа за „ християнското събуждане на Централна и Източна Европа “. Вайгел не е склонен с това. „ Западът претърпява постхристиянска ера, само че не мисля, че можем да приказваме за събуждане на християнството на Изток. Връщането на национализма в тези страни не трябва да се бърка с християнско събуждане “. Други говореха за дългата окова вълна, генерирана от 50 година живот при комунизма, откъдето и опитите за придържане към националната, културна и религиозна еднаквост. „ Готовността, с която някои водачи от Централна и Източна Европа одобриха скептицизма и релативизма на постмодерниздма, подсказва, че комунизмът в дълбочина е унищожил културните корени на християнството в окупираните в миналото земи “, прави умозаключение Вайгел. „ Това не е напълно по този начин в Полша спрямо други страни заради мощната роля на католическата черква, която служи за страж на културната памет на Полша и нейната еднаквост, без значение от комунизма. “

С него не е склонен Филип Мазурчак, полски академик, редактор на списанието New Eastern Europe и сътрудник на списание National Catholic Register. „ През XXI век философите-атеисти като Маркс, Фейербах, Кант, а малко по-късно и Фройд, смятаха, че обществото ще стане по-малко религиозно заради своето замогване “, сподели Мазурчак пред нашето издание. Централната публикация в неговото списание е отдадена на постсъветския човек, homo post sovieticus, жителя на Централна и Източна Европа.

„ Интересно ми е да съпоставям Словакия и Ирландия. В края на 80-те години Ирландия беше една от най-бедните страни в Западна Европа. При това тя беше една от най-религиозните страни. Само че през 90-те години тя доближи ниво на стопански напредък, съпоставимо с Четирите азиатски тигъра. За 10 години Ирландия от най-бедната страна в Западна Европа се трансформира в една от най-богатите, от страна на емигрантите в страна на имигранти. По същото време Ирландия стартира стремглаво да се отхвърля от своята католическа еднаквост. Това, че към този момент доста малко от ирландците се вълнува от тяхната религиозна принадлежност, се разбра през 2015 година, когато по-голямата част от популацията гласоподава на референдум за узаконяване на еднополовите бракове. През 2000-те години преди световната криза, Словакия стана „ тигъра Tatra “. Нейната стопанска система се развиваше с големи крачки, а доста чужденци започнаха да влагат в нея. По-специално Словакия със своите многочислени автомобилни фабрики стана европейският Детройт. Въпреки това растящо благосъстояние, в Словакия и до момента се вижда високо ниво на набожност спрямо европейските правила, в страната също по този начин има доста хора, които желаят да станат свещеници. В Полша към 40% от популацията върви в черкви. Отчитайки забележителните обществени, стопански и политически промени в Полша след 1989 година, е изумително, че спадът на религиозността в страната протича толкоз постепенно – едвам 3% за 10 години. В Полша и Словакия черквите и до ден-днешен са цялостни с гости в неделните дни, и измежду тях има изумително доста млади фамилии, а не са единствено възрастни дами. Поради това и не считам, че измененията във връзка с религията в обществото безусловно са свързани с икономическия напредък. Предполагам, че за това основна роля играят културата и историята. В Западна Европа преходът към народна власт беше обвързван с битката срещу църквата, само че това не постоянно е по този начин в тази ситуация с Източна Европа. Всъщност в страни като Полша църквата беше в авангарда на битката за национална самостоятелност. “

Що се отнася до мултикултурността, то тук нещата не стоят по този начин просто. “В Словакия има огромни общности от унгарци и роми “, продължава Мазурчик. „ В Унгария живеят доста роми. В Украйна, в Беларус и Литва живеят огромни малцинства от поляци и руснаци. Всичко това има връзка с променянето на границите сред страните. Наистина, в страните под бивше руско въздействие има по-малко имигранти. Причината за това е елементарна. Първо, в Западна Европа стандартът на живот е по-висок. По време на Студената война контрастът сред тях беше необикновен. Освен това страните от Западна Европа, за разлика от страните, ситуирани на изток от Елба, имаха доста колонии в Африка и Азия, откъдето дойде доста количество имигранти “.

Само че и това се трансформира. „ Най-малко 1,2 милиона украинци работят в Полша. Все повече беларуски и украински славяни учат полски и много бързо биват асимилирани. По подобен метод Полша става имигрантска страна. Централна и Източна Европа е нееднородна, що се отнася до религията. Например най-светската страна в Европа е Чехия. По последните оценки едвам 15% от чешкото население преценят себе си като последователи на някаква вяра. Естония, евентуално, може да бъде избрана като втората минимум религиозна страна на Европа. Само че като цяло най-религиозните страни се намират в някогашната сфера на руското въздействие в Европа. Подобно равнище на набожност може да се види в западната част на Украйна (източната е световна, там се следи ниска степен на посещаемост на черквите), където популацията се дели на православни, гръцки католици и последователи на римската католическа черква. Православното болшинство в Румъния е задоволително религиозно. Общественото мнение демонстрира, че и арменците, първият народ, приел християнството (през 301 година след Рождество Христово, 12 година преди Миланския едикт), са доста религиозни. Миналата година в Словакия нравствен ранг одобриха 51 свещеници. За съпоставяне в Германия, при 24 млн. католици (в Словакия са едвам 3-4 млн.), през 2016 година нравствен ранг одобриха едвам 58 души. Като цяло Западна Европа е много ненабожна. “

Изтокът се отличава от Запада дори и в обществената сфера. „ Законите за абортите, признати от комунистическите държавни управления, останаха непипнати във всички страни от Източна Европа, като се изключи Полша. Всички допитвания до публичното мнение демонстрират, че поляците са почнали по-малко да поддържат абортите през последните 24 година Сега болшинството поляци считат, че абортът опонира на морала и поддържат настоящото законодателство. Това в огромна степен е вследствие на работата на църквата. Сред младите поляци (във възрастовата категория 18-24 г.) се следи по-висока степен на неприемане на абортите. Унгарската конституция от 2011 година откри правото на живот на неродените деца. В Русия православната черква пое задачата за събиране на подписи в границите на гражданска самодейност за възбрана на абортите. В Румъния и Молдова набира скорост придвижването за живот. Мнозинството от популацията на Централна и Източна Европа не приема идеологията на общността на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ). Нивото на поддръжка на еднополовите бракове в обществото тук е доста ниско. През декември 2015 година съвсем две трети от жителите на Словения гласоподаваха на референдум срещу легализирането на еднополовите бракове. В Хърватия през 2013 година съвсем толкоз проценти от популацията гласоподаваха срещу това в различен референдум. Като цяло обществото в Централна и Източна Европа не съчувства на общността на ЛГБТ.

По време на комунистическата власт страните от Източна Европа се бореха за запазване на личната си просвета. „ Католическата черква изигра значима роля по въпроса за запазване на културата. В сложни моменти от историята църквата е оказвала поддръжка на народа. По време на немската окупация на Полша половината католически свещеници са били депортирани в Дахау и други концентрационни лагери. След войната ролята на църквата в битката за самостоятелност на Полша набъбна, в огромна степен с помощта на кардинал Стефан Вишински “, който върна полското население в лоното на църквата, когато през 1966 година се отпразнува 1000-годишнината от покръстването на Полша. Избирането на поляк за римски папа през 1978 година укрепи ролята на църквата като бранител на полския народ. През 80-те години католическата черква изигра голяма роля с поддръжката на придвижването „ Солидарност “. В Източна Германия и в чешките територии Бохемия и Моравия в Чехословакия комунизмът съвсем не докосна църквата. В Унгария кардинал Йожеф Миндсенти мъжествено се противопоставяше на комунистическата власт. Само че заради своята късогледа Ostpolitik (източна политика – бел. ред.) папа Йоан Павел II уволни Миндсенти и назначи свещеници, подчиняващи се на режима. Като разследване на това църквата загуби известността и поддръжката на популацията в Унгария. В Румъния православната черква постоянно е сътрудничила с комунистическия режим, само че пасторите и епископите-протестанти, да вземем за пример Ласло Токеш, мъжествено са се противопоставяли на режима. Бих споделил, че като цяло това, че популацията на Източна Европа е било лишено от правото на религиозна независимост в продължение на 50 година през днешния ден то се отнася с огромно почитание към това право. “

Има и хора, които считат, че една от аргументите за опозиция в тези страни против квотите за приемане на мигранти, които желае да им наложи Брюксел, е живата памет за османското минало. „ Не всички страни от Източна Европа са се намирали под турско господство “, продължава Филип Мазурчак. „ През 1683 година под предводителството на полския крал Ян III Собески войските на християните победиха турците край Виена. Мнозинството поляци гледат на Турция като на място за летен отпуск. В продължение на няколко века унгарци, румънци, гърци и други нации са се намирали под властта на Турция. Битката в Косово (1389 г.) е най-важното събитие за сърбите и тяхното самоопределяне. Към жителите на Централна и Източна Европа главните демократични медии незаслужено сложиха етикета на „ фанатици “ и „ расисти “. Поляци, унгарци, чехи и други се притесняват от всеобщата миграция от мюсюлмански страни не заради това, че са расисти, а тъй като виждат какво става в Германия, Франция и Белгия. В тези страни асимилацията на имиграцията на мюсюлмани претърпяха крушение, там беше осъществена цяла поредност от терористични актове. Жителите на Централна и Източна Европа просто се притесняват, че същото може да се случи и с тях, и ние не можем да ги осъждаме за това. Не приказваме за трагичната орис на християните в Близкия изток, които претърпяват своя геноцид. За това малко се приказва или пише; по тази логичност християните-бежанци и християните-мигранти би трябвало да имат избрани преимущества “.

Подобна е позицията и на Павел Укелски, вицепрезидент на Полския институт на националната памет и историк от Полската академия на науките. „ Централна и Източна Европа по време на Студената война бяха отделени от Запада с желязна завеса, заради което те извървяха напълно друг път на развиване, включително и обществено “, сподели Укелски пред нашето издание. “Левите хрумвания, които бяха толкоз известни на Запад, от 60-те години, не проникнаха на територията на Централна Европа, защото идеологически тя беше подчинена на Съветския съюз. След краха на комунизма една част от Централна и Източна Европа се устреми към западните полезности, предприемайки опити още веднъж да стане част от европейско-атлантическата просвета. Милан Кундера назова това „ похитени от Запада “. Други страни се отнасяха по-скептично към левите хрумвания, които се възприемаха като утопични и рискови. Жителите на Централна и Източна Европа виждат, че западният опит с мултикултурността претърпя крах: другите култури в страните на Запада не могат да съжителстват спокойно една с друга, заради което постоянно стават причина за вълнения и конфликти с представителите на други култури, не приемащи европейските полезности. Само че доста страни от Централна Европа не виждат причина да вървят по този път, защото той се прави оценка тук като неправилен. Те желаят да запазят своята просвета, която преди беше потискана от привнесена извън власт. Опитът със руския комунистически интернационализъм стана причина за скептицизма в страните от Централна Европа във връзка с интернационалистическите междукултурни хрумвания. Самобитността и културното завещание им помогнаха да преживеят съветизацията и да останат самите себе си, не да се трансфорат в част от руския народ, и по подобен метод те високо ценят целостта на своята просвета и своето завещание “.

В подобен случай по какъв начин да бъде направено по този начин, че Елба, както и след 1991 година, още веднъж да стане точката, в която се сближават и дишат двата бели дроба? „ Европейската еднаквост не може да се дефинира извънредно посредством идентичността на Западна Европа “, заключава Укелски. „ Според мен тази позиция е една от най-големите закани за европейския план: в случай че опитът на Централна Европа не се явява част от общата еднаквост, Западът и Изтокът няма да се схванат между тях, което ще стане риск за съществуването на целия Европейски съюз “. /БГНЕС

---------------

Джулио Леоти, Il Foglio