Атомната бомба на британците, топлена от кокошка
Представете си, че е 1957, а вие сте почитан човек от Британската войска, който е виновен за опазването на Запада от руската експанзия. На свое разположение имате необикновен боеприпас – и огнестрелен, и атомен – както и екип от превъзходни учени, които непрекъснато оферират концепция за нови, по-ефективни оръжия.
Една от въпросите, които съставляват най-голяма грижа за вас, е дали Съветския съюз няма да настъпи на запад и Англия няма да попадне в обсега на ракетите и бомбите му. През Втората международна война Германия унищожи Англия с десетки хиляди бомби, пуснати от Луфтвафе, а също и с ракети V-1 и V-2 от позициите си в Холандия и Франция.
Така решавате, че най-хубавият метод за защита е „ да спрете окупацията на близки до вас региони от врага в краткосрочно бъдеще “ и по тази причина решавате да изравните Западна Германия със земята като за задачата атомната бомба наподобява най-практична. Това освен ще обезврежда врага, само че и ще прави огромни площи земя и (оцелялата) инфраструктура и уреди върху нея недостъпни за много дълго време.
Атомна бомба Синият Дунав
За задачата създавате 7260-килограмова „ вана “, която извън наподобява на голям бойлер, само че вътре има огромна нуклеарна глава с два задействащи механизъма като дизайнът й е основан на първата ви нуклеарна бомба – Blue Danube (от англ. – Синият Дунав). С хипотетична мощ от 10 килотона, всяка такава бомба ще направи кратер с ширина към 115 метра, в случай че се задейства на повърхността на земята и съвсем 200 метра, в случай че се задейства на 10 метра подземен. Тя може да се детонира с таймер, който може да се настрои за най-много 8 дни, непосредствено с кабел, който може да стигне най-много 5 километра, или автоматизирано, в случай че врагът задейства специфичен сензор.
Атомна мина Синият Паун
Планът наподобява добре и работата по него стартира през юли 1957. Британският боен съвет поръчва 10 Сини Пауна, както се назовават бомбите. Дизайнът има обаче среща проблем. Някои елементи на машината би трябвало да се поддържат на избрана температура, доста по-висока от междинната за зимата в Европа (когато ще бъдат поставени). Също по този начин тази температура ще би трябвало да се поддържа няколко дни.
Започват да се оферират хрумвания за стопляне на бомбата като най-интересната от тях е в нея да се постави полог с кокошки. Те ще успят да оцелеят към седмица, което е задоволително време за залагането на бомбата и последващото й намиране и детониране от врага. Телата на пилетата ще поддържат температурата, а пологът ще пречи да снасят върху скъпата инсталация – страхотна концепция!
…
Може би тъй като осъзнават глупостта на проекта или по-вероятно поради риска, който идва с детониране на атомна бомба в прилежаща страна, през февруари 1958 Комитетът изоставя плана.
Все отново обаче са основани два прототипа като единият съществува и до през днешния ден. Обществото схваща за проекта чак през 2004, когато Операция Син Паун е декласифицирана и архивите са показани в експозиция. Това става на 1 април и тъй като част от машината е кокошки, мнозина взимат интервенцията за първоаприлска смешка. Дотолкова, че Националните Архиви излизат с публично изказване, в което удостоверяват истинността му: „ Наистина наподобява като шега… само че несъмнено не е. Военните не си вършат смешки. “
