Още не беше се издимил барутният дим след изстрелите в

Още не беше се издимил барутният пушек след изстрелите в хижата, а един основен прокурор със затихващи функционалности, желаейки да блесне още веднъж из медийния хоризонт, небрежно кръсти случилото се, все едно обявяваше, че ни следва да гледаме един, сходен на оня другия, сериал по малкия екран. След неговото изказване се отприщи пороят от рискови медийни извършения по тематиката.

Няма по какъв начин обаче да не се създадат, даже още преди да е завършен случая, два съществени извода. Първият е, че, както и да го въртим и сучем, станалото с шестимата е илюстрация на един очеваден факт, че ние сме създали още една крачка в посока приобщаването на нашето общество към по този начин наречената западна ценностна система. Докато върви следствието, а и от години наред, към този момент на няколко места в обособените страни на Западна Европа, в Канада и в Съединени американски щати тече една по-дълга от американски сапунен сериал престъпната хроника за следващите убийства от следващите психопати, които с каквото намерят лишават човешки животи. Тоест, случилото се никога не е български артикул. До скоро този тип извънредно жестоки закононарушения имаха преобладаващо битов темперамент и в един дребен %, само че също с толкоз висок отзив, имаха поръчкова багра, свързани с едрата престъпност. Случаят наименуван „ Петрохан “ накара обществото да изтръпне, тъй като той е несъмнено доказателство, че на нашата територия са проникнали различен тип човешки връзки надалеч отвън манталитета и националните ни особености.

От няколко дни обществото ни демонстрира, какъв брой е болно, какъв брой е ранимо, какъв брой е уплашено от живота, който живеем. Това проличава по предаваните, изказвани и навсякъде обсъждани най-невероятни и най- фантастичните разновидности, за това какво се е случило. Колкото и да са погрешни, голословни и недоказани те са симптом за това, че са производна на травмираното схващане на едно общество.. Всъщност истината, с цел да сме обективни, се крие в думите на един непретенциозен, пенсиониран криминалист, а точно, че до момента в който не се откри причинителя и дружно с това не се разкрие претекста за осъщественото закононарушение, казусът не е завършен.

В бедата има и добра вест. Ставащото към случая „ Петрохан “ ни дава съображение да се надяваме, че държавната система не се е изцяло разпаднала, както под път и над път се твърди. Колкото и да сме нетърпеливи да чуем какво тъкмо е станало, не може да се отхвърли, че сме очевидци на планомерна оперативно-издирвателна работа на нашите криминалисти и на съдействащите им служби. Ако не друго, те демонстрират, че към момента нищо не е изгубено, че в службите ни се навлезли кадърни младежи, за които не е безразлично дали си правят работата с готовност и с хъс или, както се е случило не веднъж, единствено манкират интензивност. За да успокоя сътрудниците, ще им кажа, че надали единствено те както в този момент са работили под директен политически и административен напън, под безусловно неглижиране и безпредметно отрицателно отношение към тяхната работа от страна на обществото. От далечните години на станалата смяна до ден сегашен, който работи в системата на Министерство на вътрешните работи си знае, че пред него има два пътя - или да се ослушва непрекъснато и „ вярно “ да прави, което му с