Проветривият пост на парламентарния председател
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се задържа на поста си единствено поради инатливото държание на ГЕРБ през последните месеци. Уплашени да не изгубят властта прибързано и решени непременно да избутат до края на мандата, депутатите от ръководещата партия и техните съдружни сътрудници внимават да не позволен и най-малката пробойна. След като бяха пожертвани няколко министри, нямаше по какъв начин в този момент да бъде отхвърлен и ръководителят на Народното събрание, даже някои нейни партийни началници и сътрудници да не утвърждават държанието и приказките й. Просто не могат да си го разрешат. А че Караянчева профанизира високия пост, който по случайност заема, се вижда и с просто око.
Ако ръководителката от Кърджали беше свалена прибързано от шефското място в Народното събрание, нямаше да е единствената през последните 30 години с такава орис. В началото на демократичните процеси у нас водачът на Демократическата партия Стефан Савов беше заставен да подаде оставка поради борбата сред кабинета на Филип Димитров с президента Жельо Желев и съдружния сътрудник Движение за права и свободи. Проф. Огнян Герджиков пък стана жертва на желанията на държавното управление „ Сакскобургготски” за приватизация на „ Булгартабак”, а Димитър Главчев „ пострада” поради несъответстващото си държание към лявата съпротива и идното българско председателство на Съвета на Европа. Двамата прародители на Главчев „ паднаха в боя” в името на по-нататъшното ръководство на партиите си. При Главчев казусът не беше подобен, тъй като ръководството на ГЕРБ и "Обединени патриоти " не беше застрашено от нищо.
Председателят на 36-ото Народно заседание
Стефан Савов
изкара на поста по-малко от година. Той бе определен през октомври 1991 година, откакто Съюз на демократичните сили завоюва парламентарните избори „ с малко, само че завинаги” и подаде оставка на 24 септември 1992-ра. Преди това обаче се развиха доста трагични събития. Премиерът Филип Димитров и Съюз на демократичните сили влязоха в спор с подкрепящата ги партия на Ахмед Доган – тогава Съюз на демократичните сили имаше 110 депутати, а Движение за права и свободи - 24. Разривът беше поради водената от кабинета политика и смени на министри, без да са съгласувани с Движение за права и свободи. Това докара до тежка държавна рецесия. Опозиционната Българска социалистическа партия се възползва от обстановката и внесе избор на съмнение. Той не мина, само че водачът на Движение за права и свободи демонстрира „ червен картон” на министър-председателя Филип Димитров. Единствен той гласоподава против държавното управление, а цялата парламентарна група на придвижването го поддържа.
Точно преди лятната почивка на депутатите социалистите желаеха избор на съмнение на ръководителя на Народното събрание Стефан Савов. Искането им беше подкрепено и от Движение за права и свободи. При гласуването Савов оцеля единствено с един глас повече – неговия личен.
Междувременно в края на август президентът Желю Желев свика прословутата конференция в двора на резиденцията в Бояна, останала в аналите като "Боянски ливади ", на която остро разкритикува държанието и политиката на държавното управление на Филип Димитров. Гръмнаха и кавги с оръжейни покупко-продажби, в които бяха забъркани съветници на министър-председателя. Започна да се заражда неодобрение и измежду парламентарната група на Съюз на демократичните сили, плъзнаха и така наречен сини мравки...
При по този начин развилата се обстановка остарелият демократ Савов схваща, че настроенията се трансформират, болшинството е разтърсено и през септември
самичък подаде оставка,
мотивирайки се, че този един глас, с който е оживял, е неговият и моралът не му разрешава да остане на поста.
След Савов си отиде и държавното управление на Филип Димитров, който в тази усложнена конюнктура напълно несвоевременно реши да желае избор на доверие и не го получи.
На власт пристигна кабинетът на проф. Любен Беров, а ръководител на Народното събрание стана Александър Йорданов, прочул се с думите: "Днес е един добър ден за българската народна власт ". Впрочем и Йорданов не съумя да довърши мандата си, тъй като след няколко несполучливи вотове на съмнение Беров хвърли в края на 1994-та оставка.
Проф. Огнян Герджиков
застана отпред на 39-то Народно заседание на 5 юли 2001 година след успеха на Национална движение „Симеон Втори" на парламентарните избори. Малко не доближава на придвижването на Симеон Сакскобургготски да има безусловно болшинство и да сформира независимо държавно управление, тъй че и то бе насила да прибегне до „ услугите” на Движение за права и свободи. Нещата вървяха добре досега, в който вицепремиерът и стопански министър Лидия Шулева не реши, че структуроопределящото дружество „ Булгартабак” би трябвало да се приватизира. Намерен беше и стратегически покупател, само че партията на Ахмед Доган изрично се опълчи. Нещо повече, Доган многозначително предизвести, че „ Булгартабак” смъква държавни управления.
Междувременно в парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" към този момент бяха почнали процесите на „ люспене”. Няколко депутати, отпред с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отделиха и сътвориха „ Новото време”, което взе да се заиграва с Движение за права и свободи.
Атаката против Герджиков беше подета точно от Движение за права и свободи, подкрепено от „ Новото време “ и синята съпротива. Оставката му бе поискана поради "системно неспазване на разпоредбите за работа на Народното събрание и несъблюдение на отговорностите в границите на неговата подготвеност ". Само че действително Герджиков се раздели с шефския пост, тъй като предложи за медал „ Стара планина “ "възродителя " и основен прокурор по времето на комунизма проф. Васил Мръчков.
На 4 февруари 2005 година със 119 депутатски гласа „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ Огнян Герджиков
бе отхвърлен предварително
като ръководител на Народното събрани. Гилотинирането му пристигна вследствие на вътрешно "предателство " на двама Национална движение „Симеон Втори" - депутати (Теодора Литрова и Николай Чуканов - Движение за национално възобновление „ Оборище “ ) и слаба партийна дисциплинираност, оставила отвън залата няколко други при гласуването. В конфликта на партийни и корпоративни ползи против Герджиков се обърнаха и депутатите отцепници от Национална движение „Симеон Втори", основали “Новото време”. Техните гласове помогнаха на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, ОДС и “Народен съюз” да го смъкват.
Въпросното съвещание беше окачествено като скандално, защото с изключение на продължителните диспути се желаеха почивки, прилагаха се процедурни хватки, даже поименно се преброяваше кворума, с цел да се протака във времето колкото е допустимо по-дълго. Твърди се, че това се е правело, с цел да могат да кацнат на летището няколкото отсъстващи от Национална движение „Симеон Втори". Стигна се даже до отстраняването на водещата съвещанието Камелия Касабова. На дебатите по отстраняването на Герджиков участваха целият Министерски съвет, отпред с премиера Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов.
Така юристът, прочут с остроумните си реплики, колоритен език и високо равнище на подготвеност, напусна председателското място със сълзи в очите, само че и с достолепие. “Не съм непогрешим, само че няма от какво да се срамя. Съвестта ми е чиста”, бяха последните му думи от трибуната. Той бе изпратен с бурни овации от цялата зала и с уважението на сътрудниците си, които като че ли се почувстваха отговорни за този цирк. Голямата борба на проф. Герджиков по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" бе битката с гласуването с непознати карти – борба, която по личните му думи той загуби.
За да се избави ръководството, си отиде първо Герджиков, след това Лидия Шулева и земеделският министър Мехмед Дикме. Председател на Народното събрание в оставащите няколко месеца до края на мандата на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи стана Борислав Великов.
Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев
се задържа тъкмо 212 дни на председателското място в 44-ото Народно заседание - от 19 април до 17 ноември 2017 година. Той седна в стола на Цецка Цачева, откакто на последните парламентарни избори тя не съумя да стане депутат.
Начинът, по който беше „ уволнен” Димитър Главчев, е красноречиво доказателство какъв брой доста е олекнал постът на ръководител на Народното събрание през последните 10 години. За късото време, през което ръководеше Народното събрание, на Главчев два пъти му беше желана оставката. Първия път оцеля с 4 гласа, само че на втория не можа. Отиде си „ доброволно”, подканен пламенно от водача на ГЕРБ и министър председател Бойко Борисов в името на това пленарната зала да не бъде полупразна по време на речта на шефа на Европарламента Антонио Таяни. А тя щеше да е рехава, тъй като Българска социалистическа партия се закани да не влиза в нея, до момента в който Главчев не си подаде оставката. Причината за реакцията на социалистите бе, че два дни по-рано той спря микрофона и изгони от съвещанието водача на опозиционната Българска социалистическа партия Корнелия Нинова поради засегнатост към премиера. Отстранен беше и депутатът Антон Кутев. Опозицията напусна Сградата на съединението, заявявайки, че ще се върне след оставка на Главчев и внасяйки 88 подписа с такова искане.
Заявлението беше прочетено в пленарната зала от Цвета Караянчева, откакто рано същата заран министър председателят Бойко Борисов изненадващо дойде в Народното събрание и взе присъединяване в Председателския съвет. „ Моето мнение е, че макар провокациите ръководителят на Народното събрание не трябваше да си изпуска нервите”, означи той.
По-късно Главчев изясни, че
за решението му не е имало никакъв напън
от Борисов. По думите му неговото отдръпване било честен акт и по този метод желал да се възвърне естествената парламентарна конюнктура в залата и да не се хвърля сянка върху идното председателство.
"С това считам, че ние от ГЕРБ демонстрираме друг, двоен критерий може да го наречете вие. Когато има някакъв проблем, ние незабавно реагираме, за разлика от други. Още един път споделям, че няма да изяснявам какво съм направил, защото мисля, че съм постъпил безусловно в границите на правилника за организацията активността на Народното събрание “, добави той.
„ Винаги съм твърдял, че страната ни е по-важна от всичко и стабилността в нея “, сподели пък министър председателят в парламентарните коридори преди гласуването на самата оставка.
За разлика от Савов и Герджиков, Главчев нямаше лична политическа или експертна тежест, нито пък името му беше залог за оцеляване на държавното управление. Той бе отстрелян като новобранец, изгоря като следващия "бушон " на Бойко Борисов. Отиде си бързо, безшумно и добродушно, тъй като му бе подредено. Така е в страните, ръководени от властнически водач, който споделя какво да се случва освен в изпълнителната, само че и в законодателната власт. И по никакъв начин не е чудно, че през днешния ден Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг. Институция, която все по-заслужено се оглавява от такава фигура като Цвета Караянчева.
Ако ръководителката от Кърджали беше свалена прибързано от шефското място в Народното събрание, нямаше да е единствената през последните 30 години с такава орис. В началото на демократичните процеси у нас водачът на Демократическата партия Стефан Савов беше заставен да подаде оставка поради борбата сред кабинета на Филип Димитров с президента Жельо Желев и съдружния сътрудник Движение за права и свободи. Проф. Огнян Герджиков пък стана жертва на желанията на държавното управление „ Сакскобургготски” за приватизация на „ Булгартабак”, а Димитър Главчев „ пострада” поради несъответстващото си държание към лявата съпротива и идното българско председателство на Съвета на Европа. Двамата прародители на Главчев „ паднаха в боя” в името на по-нататъшното ръководство на партиите си. При Главчев казусът не беше подобен, тъй като ръководството на ГЕРБ и "Обединени патриоти " не беше застрашено от нищо.
Председателят на 36-ото Народно заседание
Стефан Савов
изкара на поста по-малко от година. Той бе определен през октомври 1991 година, откакто Съюз на демократичните сили завоюва парламентарните избори „ с малко, само че завинаги” и подаде оставка на 24 септември 1992-ра. Преди това обаче се развиха доста трагични събития. Премиерът Филип Димитров и Съюз на демократичните сили влязоха в спор с подкрепящата ги партия на Ахмед Доган – тогава Съюз на демократичните сили имаше 110 депутати, а Движение за права и свободи - 24. Разривът беше поради водената от кабинета политика и смени на министри, без да са съгласувани с Движение за права и свободи. Това докара до тежка държавна рецесия. Опозиционната Българска социалистическа партия се възползва от обстановката и внесе избор на съмнение. Той не мина, само че водачът на Движение за права и свободи демонстрира „ червен картон” на министър-председателя Филип Димитров. Единствен той гласоподава против държавното управление, а цялата парламентарна група на придвижването го поддържа.
Точно преди лятната почивка на депутатите социалистите желаеха избор на съмнение на ръководителя на Народното събрание Стефан Савов. Искането им беше подкрепено и от Движение за права и свободи. При гласуването Савов оцеля единствено с един глас повече – неговия личен.
Междувременно в края на август президентът Желю Желев свика прословутата конференция в двора на резиденцията в Бояна, останала в аналите като "Боянски ливади ", на която остро разкритикува държанието и политиката на държавното управление на Филип Димитров. Гръмнаха и кавги с оръжейни покупко-продажби, в които бяха забъркани съветници на министър-председателя. Започна да се заражда неодобрение и измежду парламентарната група на Съюз на демократичните сили, плъзнаха и така наречен сини мравки...
При по този начин развилата се обстановка остарелият демократ Савов схваща, че настроенията се трансформират, болшинството е разтърсено и през септември
самичък подаде оставка,
мотивирайки се, че този един глас, с който е оживял, е неговият и моралът не му разрешава да остане на поста.
След Савов си отиде и държавното управление на Филип Димитров, който в тази усложнена конюнктура напълно несвоевременно реши да желае избор на доверие и не го получи.
На власт пристигна кабинетът на проф. Любен Беров, а ръководител на Народното събрание стана Александър Йорданов, прочул се с думите: "Днес е един добър ден за българската народна власт ". Впрочем и Йорданов не съумя да довърши мандата си, тъй като след няколко несполучливи вотове на съмнение Беров хвърли в края на 1994-та оставка.
Проф. Огнян Герджиков
застана отпред на 39-то Народно заседание на 5 юли 2001 година след успеха на Национална движение „Симеон Втори" на парламентарните избори. Малко не доближава на придвижването на Симеон Сакскобургготски да има безусловно болшинство и да сформира независимо държавно управление, тъй че и то бе насила да прибегне до „ услугите” на Движение за права и свободи. Нещата вървяха добре досега, в който вицепремиерът и стопански министър Лидия Шулева не реши, че структуроопределящото дружество „ Булгартабак” би трябвало да се приватизира. Намерен беше и стратегически покупател, само че партията на Ахмед Доган изрично се опълчи. Нещо повече, Доган многозначително предизвести, че „ Булгартабак” смъква държавни управления.
Междувременно в парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" към този момент бяха почнали процесите на „ люспене”. Няколко депутати, отпред с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отделиха и сътвориха „ Новото време”, което взе да се заиграва с Движение за права и свободи.
Атаката против Герджиков беше подета точно от Движение за права и свободи, подкрепено от „ Новото време “ и синята съпротива. Оставката му бе поискана поради "системно неспазване на разпоредбите за работа на Народното събрание и несъблюдение на отговорностите в границите на неговата подготвеност ". Само че действително Герджиков се раздели с шефския пост, тъй като предложи за медал „ Стара планина “ "възродителя " и основен прокурор по времето на комунизма проф. Васил Мръчков.
На 4 февруари 2005 година със 119 депутатски гласа „ за “, 114 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ Огнян Герджиков
бе отхвърлен предварително
като ръководител на Народното събрани. Гилотинирането му пристигна вследствие на вътрешно "предателство " на двама Национална движение „Симеон Втори" - депутати (Теодора Литрова и Николай Чуканов - Движение за национално възобновление „ Оборище “ ) и слаба партийна дисциплинираност, оставила отвън залата няколко други при гласуването. В конфликта на партийни и корпоративни ползи против Герджиков се обърнаха и депутатите отцепници от Национална движение „Симеон Втори", основали “Новото време”. Техните гласове помогнаха на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, ОДС и “Народен съюз” да го смъкват.
Въпросното съвещание беше окачествено като скандално, защото с изключение на продължителните диспути се желаеха почивки, прилагаха се процедурни хватки, даже поименно се преброяваше кворума, с цел да се протака във времето колкото е допустимо по-дълго. Твърди се, че това се е правело, с цел да могат да кацнат на летището няколкото отсъстващи от Национална движение „Симеон Втори". Стигна се даже до отстраняването на водещата съвещанието Камелия Касабова. На дебатите по отстраняването на Герджиков участваха целият Министерски съвет, отпред с премиера Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов.
Така юристът, прочут с остроумните си реплики, колоритен език и високо равнище на подготвеност, напусна председателското място със сълзи в очите, само че и с достолепие. “Не съм непогрешим, само че няма от какво да се срамя. Съвестта ми е чиста”, бяха последните му думи от трибуната. Той бе изпратен с бурни овации от цялата зала и с уважението на сътрудниците си, които като че ли се почувстваха отговорни за този цирк. Голямата борба на проф. Герджиков по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" бе битката с гласуването с непознати карти – борба, която по личните му думи той загуби.
За да се избави ръководството, си отиде първо Герджиков, след това Лидия Шулева и земеделският министър Мехмед Дикме. Председател на Народното събрание в оставащите няколко месеца до края на мандата на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи стана Борислав Великов.
Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев
се задържа тъкмо 212 дни на председателското място в 44-ото Народно заседание - от 19 април до 17 ноември 2017 година. Той седна в стола на Цецка Цачева, откакто на последните парламентарни избори тя не съумя да стане депутат.
Начинът, по който беше „ уволнен” Димитър Главчев, е красноречиво доказателство какъв брой доста е олекнал постът на ръководител на Народното събрание през последните 10 години. За късото време, през което ръководеше Народното събрание, на Главчев два пъти му беше желана оставката. Първия път оцеля с 4 гласа, само че на втория не можа. Отиде си „ доброволно”, подканен пламенно от водача на ГЕРБ и министър председател Бойко Борисов в името на това пленарната зала да не бъде полупразна по време на речта на шефа на Европарламента Антонио Таяни. А тя щеше да е рехава, тъй като Българска социалистическа партия се закани да не влиза в нея, до момента в който Главчев не си подаде оставката. Причината за реакцията на социалистите бе, че два дни по-рано той спря микрофона и изгони от съвещанието водача на опозиционната Българска социалистическа партия Корнелия Нинова поради засегнатост към премиера. Отстранен беше и депутатът Антон Кутев. Опозицията напусна Сградата на съединението, заявявайки, че ще се върне след оставка на Главчев и внасяйки 88 подписа с такова искане.
Заявлението беше прочетено в пленарната зала от Цвета Караянчева, откакто рано същата заран министър председателят Бойко Борисов изненадващо дойде в Народното събрание и взе присъединяване в Председателския съвет. „ Моето мнение е, че макар провокациите ръководителят на Народното събрание не трябваше да си изпуска нервите”, означи той.
По-късно Главчев изясни, че
за решението му не е имало никакъв напън
от Борисов. По думите му неговото отдръпване било честен акт и по този метод желал да се възвърне естествената парламентарна конюнктура в залата и да не се хвърля сянка върху идното председателство.
"С това считам, че ние от ГЕРБ демонстрираме друг, двоен критерий може да го наречете вие. Когато има някакъв проблем, ние незабавно реагираме, за разлика от други. Още един път споделям, че няма да изяснявам какво съм направил, защото мисля, че съм постъпил безусловно в границите на правилника за организацията активността на Народното събрание “, добави той.
„ Винаги съм твърдял, че страната ни е по-важна от всичко и стабилността в нея “, сподели пък министър председателят в парламентарните коридори преди гласуването на самата оставка.
За разлика от Савов и Герджиков, Главчев нямаше лична политическа или експертна тежест, нито пък името му беше залог за оцеляване на държавното управление. Той бе отстрелян като новобранец, изгоря като следващия "бушон " на Бойко Борисов. Отиде си бързо, безшумно и добродушно, тъй като му бе подредено. Така е в страните, ръководени от властнически водач, който споделя какво да се случва освен в изпълнителната, само че и в законодателната власт. И по никакъв начин не е чудно, че през днешния ден Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг. Институция, която все по-заслужено се оглавява от такава фигура като Цвета Караянчева.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ