Председателят на македонската част от смесената комисия по историческите и

Председателят на македонската част от смесената комисия по историческите и просветителните въпроси проф. Драги Георгиев намерено съобщи, че няма нищо срещу да има заледяване на работата на комисията.

Според него по този метод щяло да се стигне до „отпускане на политическата атмосфера сред двете държави“. 

„Ако в този миг историческата комисия основава проблем по пътя, по който са тръгнали двете държавни управления, за разпределяне на политическата атмосфера, аз бих бил склонен работата на комисията да замръзне за година – две, тъй като още веднъж имаме чувството, че тази комисия основава проблеми посредством нашите обществени конфликти. Ако в действителност има предпочитание за постигането на някакъв прогрес сред Северна Македония и България на всички равнища, това решение не би било толкоз ужасно, тъй като ние в продължение на 70 години сме в исторически спор с България. Замразяването на работата на тази комисия за 1-2 години нищо няма да значи и в това време може да разреши нещата да тръгнат напред по други неща“, сподели Георгиев пред телевизия „Телма“.

Само преди седмица по време на взаимното съвещание на двете държавни управления – на РСМ и България в резиденция „Бояна“, министър председателят Кирил Петков заяви, че през идващите месеци ще има три съвещания на комисията.

„Историческата комисия няма никаква роля при вземането на решението за взаимно отбелязване паметта на Гоце Делчев сред Северна Македония и България“, сподели още Драги Георгиев. 

Той акцентира, че решението е жест на благосклонност от двете държавни управления за разведряване на политическата атмосфера в двете страни. „ Виждам този политически жест като благосклонност, като политическа воля на двете страни за разведряване на политическата атмосфера по отношение на най-чувствителните горещи въпроси, които съществуват “, сподели Георгиев.

Според него обществеността би трябвало да бъде осведомена, че въпреки комисията към момента да разисква и да не намира решение за взаимно честване на Делчев, държавните управления на двете страни като жест на благосклонност взеха решение взаимно да го почетат. Той добави, че това е чисто политическо решение на държавните управления и комисията няма присъединяване в него и продължава да разисква Гоце Делчев.

Георгиев добави, че близо две години се работи за координиране на текст, който се отнася за Гоце Делчев и който би трябвало да показа концепциите за какво двете страни би трябвало да означават тази историческа персона и за какво тя е значима и за двете общества.

Той се спря и на въпроса за обща история, отбелязвайки, че тази фраза се употребява и в Договора за другарство и добросъседство.

„ Тъй като не е тъкмо дефинирана в съглашението, тя дава свободата на българската страна да го пояснява с чисто етническо наличие. Според българските сътрудници обща история значи историята на един народ, т.е. на българския народ от 9-ти век до 1944 година, когато с образуването на Народна република Македония, в границите на Федеративна Югославия, за една нощ се основава македонският народ, съгласно тяхната интерпретация. Българската страна следва концепцията за нация, историческа нация, чието образуване стартира през 9 век с трайна етническа хомогенизация на прабългарското и славянското население на територията на първата средновековна българска империя. Тогава се основава българският народ и тази последователност на българския народ продължава до 1944 година на територията на Македония и по тази причина считат общата история за история единствено на един народ, т.е. на българския народ ”, съобщи Георгиев. 

Разбира се, влязохме в изострен спор с тях за това, тъй като не одобряваме такава интерпретация на тази фраза, сподели Георгиев. Историографията като просвета, споделя той, е създала няколко концепции, които могат да обяснят допирните точки сред две страни, две култури. Тя употребява такива термини като преплетена история, споделена история, обща история.

„ Така че можем да приказваме за обща история, бих споделил в границите на образеца на Османската империя. Ние имаме обща история с всички нации на Балканите, които са били част от тази империя, тъй като живеехме в идентични обществени условия, популацията имаше един държател, плащаше едни и същи налози и всичко това прави взаимното битие на едно население. В този смисъл ние имаме обща история с някогашните нации на Югославия. Разбира се, във всички тези общности има специфична микроистория, микрокултура, фолклор на всички общности, само че не можем да кажем, че нямаме обща история с всички нации, които са били в тази общественост ”, сподели Георгиев.

Той окачестви като научно неиздържани и напряко неприемливи изказванията на българската страна за обща история на българския народ от 9 век до 1944 година.