ЕЦБ да декарбонизира дългови инвестиции за 2.4 трлн. евро
Председателят на "Банк дьо Франс " - Франсоа Вилроа дьо Гало - прикани Европейската централна банка да съобрази количеството корпоративни дългови бумаги, които купува и цената на гаранциите, които приема, с готовността на фирмите да вземат участие интензивно в битката за реализира на задачите на интернационалното съглашение за преодоляване на международното стопляне на климата. В онлайн конгрес на 11 февруари френският банкер предложи "декарбонизация на салдото на ЕЦБ по прагматичен, еволюционен и целеустремен метод за всички корпоративни активи, без значение дали те попадат като добити или са признати като залог ".
В друго събитие ръководителят на централната банка на Нидерландия - Клаас Кнот - съобщи, че централните банкери "биха могли да проучат по какъв начин, в границите на техните пълномощия, да прекроят инструментите на паричната си политика ", с цел да ги настроят за риска от смяна на климата на Земята.
Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - даде обещание да направи битката за запазване на околната среда основна част от прегледа на банковата тактика, който би трябвало да завърши през септември. Управителният съвет на институцията, в който Вилроа дьо Гало и Кнот са членове, би трябвало да разиска въздействието на климатичните промени по-късно през този месец като част от този преглед. И ръководителят на "Банк дьо Франс " евентуално се пробва да даде тенденция на дебата. Но предложенията му по-скоро ще се сблъскат със съпротивата на другите членове на съвета.
Вилроа дьо Гало предлага ЕЦБ "да употребява знаците, които мерят напъните на даден емитент на дългови бумаги за избран интервал от време да понижи въглеродните излъчвания спрямо съперниците си от същия стопански бранш ". Просто тъй като по този индикатор са насъбрани задоволително данни. Французинът обаче акцентира, че предложенията му не засягат държавните облигации, които образуват главната част от банковия портфейл от активи, тъй като е "много мъчно да се направи разлика сред климатичните политики " на обособените страни. След разбор на оценките на тези знаци за корпоративните облигации и гаранции, ЕЦБ би могла да ограничи покупките на скъпи бумаги от тези емитенти, които не са съумели да покрият условията на Парижкото съглашение за климата от 2016-а. Страните, подписали контракта, поеха ангажимент да не позволяват температурата в света да се усили над 2 градуса по Целзий в сравенние с нивата преди индустриалната гражданска война като занулят въглеродните излъчвания до 2050-а. Споразумението получи нов подтик след решението на щатския президент Джо Байдън да върне страната си в него.
По оценка на икономисти, ЕЦБ надали ще отиде толкоз надалеч колкото предлага Вилроа дьо Гало. Мненията са поделени сред две варианти: институцията да стартира да ползва критериите за климатичната смяна към големия си портфейл от корпоративни и банкови облигации или да продължи да следва правилото за "пазарен неутралитет " и да придобива бумаги само съгласно каузи им от целия пазар.
В края на 2020-а ЕЦБ е имала в салдото си облигации и задължения, издадени от банки и компании като гаранции по отпуснати заеми за над 2.1 трлн. евро, както и корпоративни бумаги за над 270 милиарда евро, добити по програмата й за покупка на активи.
Защитници на околната среда също подлагат на критика европейските центрани банкери, че покупките на корпоративни облигации са облагодетелствали най-едрите замърсители на атмосферата каквито са петролните и газовите групи и самолетните компании, тъй като те пускат на пазара повече дългови бумаги от огромна част от останалите играчи.
Предложението на Вилроа дьо Гало обаче евентуално ще бъде атакувано от други членове на управителния съвет на ЕЦБ, сред които е и шефът на Бундесбанк - Йенс Вайдман. Неотдавна той разяснява за "Файненшъл таймс ", че "не е работа на централните банкери да поправят пазарните деформации и политическите дейности или нарушавания ".
Вилроа дьо Гало обаче не се предава и разказва адаптирането на инструментите на паричната политика към риска от смяна на климата като "нов фронт ". Той се надява решение по наболялата тематика да се вземе през 2022-а и да се приложи в границите на идващите три до пет години.
В друго събитие ръководителят на централната банка на Нидерландия - Клаас Кнот - съобщи, че централните банкери "биха могли да проучат по какъв начин, в границите на техните пълномощия, да прекроят инструментите на паричната си политика ", с цел да ги настроят за риска от смяна на климата на Земята.
Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - даде обещание да направи битката за запазване на околната среда основна част от прегледа на банковата тактика, който би трябвало да завърши през септември. Управителният съвет на институцията, в който Вилроа дьо Гало и Кнот са членове, би трябвало да разиска въздействието на климатичните промени по-късно през този месец като част от този преглед. И ръководителят на "Банк дьо Франс " евентуално се пробва да даде тенденция на дебата. Но предложенията му по-скоро ще се сблъскат със съпротивата на другите членове на съвета.
Вилроа дьо Гало предлага ЕЦБ "да употребява знаците, които мерят напъните на даден емитент на дългови бумаги за избран интервал от време да понижи въглеродните излъчвания спрямо съперниците си от същия стопански бранш ". Просто тъй като по този индикатор са насъбрани задоволително данни. Французинът обаче акцентира, че предложенията му не засягат държавните облигации, които образуват главната част от банковия портфейл от активи, тъй като е "много мъчно да се направи разлика сред климатичните политики " на обособените страни. След разбор на оценките на тези знаци за корпоративните облигации и гаранции, ЕЦБ би могла да ограничи покупките на скъпи бумаги от тези емитенти, които не са съумели да покрият условията на Парижкото съглашение за климата от 2016-а. Страните, подписали контракта, поеха ангажимент да не позволяват температурата в света да се усили над 2 градуса по Целзий в сравенние с нивата преди индустриалната гражданска война като занулят въглеродните излъчвания до 2050-а. Споразумението получи нов подтик след решението на щатския президент Джо Байдън да върне страната си в него.
По оценка на икономисти, ЕЦБ надали ще отиде толкоз надалеч колкото предлага Вилроа дьо Гало. Мненията са поделени сред две варианти: институцията да стартира да ползва критериите за климатичната смяна към големия си портфейл от корпоративни и банкови облигации или да продължи да следва правилото за "пазарен неутралитет " и да придобива бумаги само съгласно каузи им от целия пазар.
В края на 2020-а ЕЦБ е имала в салдото си облигации и задължения, издадени от банки и компании като гаранции по отпуснати заеми за над 2.1 трлн. евро, както и корпоративни бумаги за над 270 милиарда евро, добити по програмата й за покупка на активи.
Защитници на околната среда също подлагат на критика европейските центрани банкери, че покупките на корпоративни облигации са облагодетелствали най-едрите замърсители на атмосферата каквито са петролните и газовите групи и самолетните компании, тъй като те пускат на пазара повече дългови бумаги от огромна част от останалите играчи.
Предложението на Вилроа дьо Гало обаче евентуално ще бъде атакувано от други членове на управителния съвет на ЕЦБ, сред които е и шефът на Бундесбанк - Йенс Вайдман. Неотдавна той разяснява за "Файненшъл таймс ", че "не е работа на централните банкери да поправят пазарните деформации и политическите дейности или нарушавания ".
Вилроа дьо Гало обаче не се предава и разказва адаптирането на инструментите на паричната политика към риска от смяна на климата като "нов фронт ". Той се надява решение по наболялата тематика да се вземе през 2022-а и да се приложи в границите на идващите три до пет години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ