Николай Мартинов пред Actualno: Некомпетентност, некоректност и нефокусираност умножават инвестицията по 0
Предприемачеството в България се развива динамично в последните години и търси своите опори. Такава може да бъде дяловото вложение, което има корени у нас, само че към момента не е толкоз необятно публикувано. За трендовете в сферата, за развиването на българския бизнес, за отдръпването на задгранични инвеститори - по тези и други тематики беседваме с Николай Мартинов, сътрудник в „ Импетус Капитал “, една от най-успешните компании, занимаващи се с дялови вложения в страната ни.
Г-н Мартинов, по какъв начин и с каква визия създадохте „ Импетус Капитал “?
В „ Импетус “ сме двама сътрудници - Виктор Манев и аз. С него се познаваме от доста години. Той е капиталов банкер, аз съм професионален вложител. Започнахме да търсим взаимни планове и последователно се оформи едно положително партньорство посред ни, тъй като се допълваме като умения и имаме съвпадащи полезности.
Инвестирахме в началото с мои средства. Първото ни взаимно влагане беше в Allterco (повече за българската компания Allterco Robotics, която е международен водач със своите артикули, прочетете тук - бел.ред), те тогава трябваше да създадат преход от мобилни услуги към нов бизнес. Ние ги подкрепихме с едно относително малко, само че основно присъединяване, което им оказа помощ да създадат първите 500 детски часовници MyKi, в този момент са продали стотици хиляди.
Визията ни е, че би трябвало да понижаваме триенето в фирмите, където е допустимо. Колелото се движи бързо, когато се търкаля, и стопира, когато се трие. Същото е и в бизнеса. Ние караме обособените елементи на бизнеса да се въртят бързо без търкане.
С какво би трябвало да Ви впечатли една компания, с цел да я подкрепите?
Инвестираме в компании, които вземат решение значими проблеми на огромни групи хора. На първо място виждам екипа. Важното е да има екип и водач, който може да приключи нещата до дъно. Три неща умножават инвестицията по 0 - непросветеност, неучтивост и нефокусираност. Ако индивидът е незапознат, ще прахоса парите, които му дадеш. Ако е неточен, ще ги употребява за себе си. Ако е нефокусиран, ще прави няколко неща по едно и също време и нищо няма да довърши до сполучлив край.
Четвъртото нещо, за което ревизирам, е дали този човек може да дели на повече от 1, дали е подготвен да споделя облага. Когато има какво да се дели, си личи кой от какво тесто е забъркан.
Споменавали сте, че същинската работа стартира след подписването на договорката. С какво още помагате на фирмите, с изключение на с финансиране?
Ние сключваме договорката с концепцията да тласнем компанията към по-добри резултати, в сравнение с би постигнала без нас. Ако договорката не е win-win, за нас тя няма смисъл да бъде подписана, изключително в случай че очакваш да бъдеш партьор с тази компания 8-10 години. Търсим взаимна полза и за двете страни. Изчислили сме, че при една инвестиция от 400 000 лв., в границите на 2-3 година след договорката посредством стратегическо обмисляне, бюджетиране, счетоводство, процеси и процедури, отваряне на нови пазари, ние в действителност прибавяме още 50% стойност под формата на познания. Моята философия е, че посредством капитализиране на дребни усъвършенствания ще имаме качествено изменени резултати след години.
Нашата цел е да намираме фирмите допустимо най-рано и да им помогнем да провеждат нещата от концепцията до IPO-то, от бизнес проекта до излизането на борсата. Само подготовката за излизане на борсата лишава на екипа ни сред 12 и 18 месеца.
Доколко е публикувано дяловото вложение в България?
Към момента има седем или осем работещи екипа, които действат професионално в тази област. Не е известно като активност. Разбира се, имало го е и преди. Доайените са „ Невек “, които започнаха преди десетина години да го вършат. У нас се оперира със относително дребни суми, забележителна част от тимовете работят с европейски или държавни средства. Ние и може би още два екипа действаме с напълно частни средства. За потребностите на страната ни разпространяването на дяловото вложение е прекомерно едва.
Когато преговаряте с български бизнесмени, оставате ли с чувството, че те схващат добре дяловото вложение, че знаят какво да чакат?
Мисля, че не са наясно като цяло. Има разминавания. По-лесно се разбираме с софтуерните бизнесмени, тъй като тяхната визия е възпитана от западните медии, от историите на „ гаражните “ компании като Apple. Все отново след излизането от гаража, постоянно има венчърен бизнесмен. Несъвършенството на индустриалните компании е, че те се самооценяват като софтуерни. Мислят си, че ще реализиран скорост на напредък и скалиране като на софтуерна компания, само че действителността е напълно друга, производството мъчно може да бъде създавано с такава скорост. И тъкмо там се появява пречката - да се контракти обективна за нас цена за влизане.
А по какъв начин се развива дяловото вложение в Европа и къде стоим ние на този декор?
Истината е, че сме доста, доста дребни. У нас суми от порядъка на 20-30 милиона се влагат годишно по този метод. 12 пъти по-малко е дяловото вложение в България по отношение на средноевропейските равнища. От чужбина на българи пари не дават, считат ни за прекомерно рискови. Според нас верният метод е да намерим парите тук, от българи, тъй като единствено те биха могли да схванат изгодата от повече растящи български компании.
В активността ви има огромна доза риск. Сблъсквали ли сте се с тотални разочарования след подписване на договорка?
Аз се занимавам с вложение от 28 години. Имал съм разочарования. Те главно са били преди да се науча да проследявам за тези четири неща, които загатнах - подготвеност, уместност, фокусираност, подготвеност за разделяне. Уточняваме с хората, с които сключваме покупко-продажби, че би трябвало да са на 100% отдадени на компанията си. Също по този начин резервираме домейна за продажби, т.е. в случай че те не се оправят с продажбите си, сме подготвени да им предложим човек и те не би трябвало да могат да ни откажат. Правим това, с цел да защитим парите на вложителите, с които работим дружно. Ние сме миноритарни акционери, влагаме в водачите на дадена компания, тъй като считаме, че той или тя ще се оправи задоволително добре.
Той или тя? Значи подкрепяте и дами бизнесмени?
Търсим жена бизнесмен. Това, че досега сме дали финансиране единствено на мъже, не значи, че не търсим. Познавам няколко доста сполучливи дами, те са по-скоро в организационния бранш. Една млада дама от предходната година я проследявам, имаше над 100 покупко-продажби за дизайн на марки и цифрови артикули. Над 100 клиента за една година е доста, даже нашите момчета не могат да се похвалят с такова нещо.
Какво е мнението Ви за развиването на българските компании, някакви позитивни трендове, които можете да откроите?
Знам, че има доста сполучливи младежи в България. Получава се по този начин - заради това, че чужденците изнасят произвеждане тук, стартира да се появява една категория хора, които реализират доста положително възнаграждение и развиване в тези компании, само че си споделят: „ Това ли беше, за това ли пребивавам, мога ли да реализира освен това? “. Обикновено тези хора откриват някакъв проблем, тъй като са застанали на високо равнище в организацията и стопанската система и виждат по-далече. Те споделят: „ Този проблем тук никой не го взема решение, не мога ли да го реша аз? “. Досега имахме три такива случая, в които хора се отделят от огромна интернационална компания и вземат решение да започват бизнес на зелено. Това е мястото, където се включваме ние, венчърните вложители. Подкрепяме индивида, когато виждаме, че има артикул, иновация, екип, взема решение задоволително огромен проблем и нещо значимо - продуктът му е подобаващ за износ. Искаме България да продава на други страни, само че приходът да остава тук. Защото ние сме наследили една страхотна страна и е наша грижа да я развиваме. Смятам, че единствената разлика сред България и другите страни е, че в другите страни има повече стопанска система. Ако тук имаме по-платежоспособна стопанска система, нашите деца няма да вървят да работят на открито.
Усещам, че сте по-скоро оптимист за българския бизнес?
В България има над 10 000 компании, които порастват със скорост 3 пъти по-голяма от брутния вътрешен артикул. Те са бъдещият гръбнак на стопанската система. Във всички компании, в които влагаме, заплатите са над междинната в страната, в някои са дори три-четири пъти по-високи.
А забелязвате ли в тези компании рецесия с фрагментите, за която много се приказва в последно време?
Към момента болшинството от нашите компании са релативно дребни и си намират фрагменти на база своите познанства. Хората биват привлечени от работата там освен поради заплатата, а поради предизвикването в действителност да генерират смяна.
Аз считам, че фрагментите се основават. Правилният метод е да привлечеш хора, които имат морални качества и полезности, и след това да изградиш у тях уменията. Ценностите човек в случай че ги няма, мъчно може да ги придобие, те се възпитават в първите 18 години. Не можеш да ги възпиташ посредством една заплата. Уменията можеш да му ги набавиш - посредством курсове, посредством взаимна работа, само че полезностите са нещото, което ме притегля. Ако искаш да изграждаш нещо огромно, би трябвало да го построиш на здрава основа.
Обсъжда се доста и сривът на задграничните вложения в България, дори неотдавна няколко огромни инвеститори оповестиха, че напущат страната ни. Какво най-вече ни пречи да притеглим и задържим вложения?
Може би казусът е в огромното равнище на непросветеност в държавната администрация. Но напускането на вложителите е сложен развой. Някои напущат, тъй като заплатите в България към този момент не са най-ниските. Обаче бизнес, който живее от това, че не заплаща на хората задоволително, не е най-хубавият бизнес за нас. Второто нещо е, че огромна част от интернационалните вложители се капсулираха и започнаха да си прибират вложенията в личните страни. Глобализацията стартира да отстъпва на локалното. И България заради тази причина губи вложители, само че и получава нови. Истината е, че с хубавите покупко-продажби не се хвалят много-много обществено, просто ги работят.
Работата е там, че ние дадохме едно голямо въздействие на хора, които в действителния живот човек не би ги слушал - на по този начин наречените злобари. Това са хора без естествен обществен живот, които се вихрят в обществените мрежи. Човек доста деликатно би трябвало да сортира кого слуша, тъй като това остава в твоето схващане. Лично аз се старая да не чувам отрицателни и мразещи страната ни хора. Хора, които са напуснали страната - те се усещат длъжни да стимулират избора си.
Напускането на чужденците е опция за българите да основават стойност тук. Има доста растящи български компании.
Все още сме при започване на годината, какви са проектите на „ Импетус Капитал “ за 2019-а?
Готови сме да продължим да тласкаме фирмите към напредък. Търсим бизнесмени, които са самодейни в персоналната си смяна и в развиването си. Тези, които стоят в зоната си на комфорт, не са нашите хора, тъй като не са подготвени да одобряват познания, смяна и вложители. Целта ни е да влагаме в растящи компании с малко по-големи размери.
Г-н Мартинов, по какъв начин и с каква визия създадохте „ Импетус Капитал “?
В „ Импетус “ сме двама сътрудници - Виктор Манев и аз. С него се познаваме от доста години. Той е капиталов банкер, аз съм професионален вложител. Започнахме да търсим взаимни планове и последователно се оформи едно положително партньорство посред ни, тъй като се допълваме като умения и имаме съвпадащи полезности.
Инвестирахме в началото с мои средства. Първото ни взаимно влагане беше в Allterco (повече за българската компания Allterco Robotics, която е международен водач със своите артикули, прочетете тук - бел.ред), те тогава трябваше да създадат преход от мобилни услуги към нов бизнес. Ние ги подкрепихме с едно относително малко, само че основно присъединяване, което им оказа помощ да създадат първите 500 детски часовници MyKi, в този момент са продали стотици хиляди.
Визията ни е, че би трябвало да понижаваме триенето в фирмите, където е допустимо. Колелото се движи бързо, когато се търкаля, и стопира, когато се трие. Същото е и в бизнеса. Ние караме обособените елементи на бизнеса да се въртят бързо без търкане.
С какво би трябвало да Ви впечатли една компания, с цел да я подкрепите?
Инвестираме в компании, които вземат решение значими проблеми на огромни групи хора. На първо място виждам екипа. Важното е да има екип и водач, който може да приключи нещата до дъно. Три неща умножават инвестицията по 0 - непросветеност, неучтивост и нефокусираност. Ако индивидът е незапознат, ще прахоса парите, които му дадеш. Ако е неточен, ще ги употребява за себе си. Ако е нефокусиран, ще прави няколко неща по едно и също време и нищо няма да довърши до сполучлив край.
Четвъртото нещо, за което ревизирам, е дали този човек може да дели на повече от 1, дали е подготвен да споделя облага. Когато има какво да се дели, си личи кой от какво тесто е забъркан.
Споменавали сте, че същинската работа стартира след подписването на договорката. С какво още помагате на фирмите, с изключение на с финансиране?
Ние сключваме договорката с концепцията да тласнем компанията към по-добри резултати, в сравнение с би постигнала без нас. Ако договорката не е win-win, за нас тя няма смисъл да бъде подписана, изключително в случай че очакваш да бъдеш партьор с тази компания 8-10 години. Търсим взаимна полза и за двете страни. Изчислили сме, че при една инвестиция от 400 000 лв., в границите на 2-3 година след договорката посредством стратегическо обмисляне, бюджетиране, счетоводство, процеси и процедури, отваряне на нови пазари, ние в действителност прибавяме още 50% стойност под формата на познания. Моята философия е, че посредством капитализиране на дребни усъвършенствания ще имаме качествено изменени резултати след години.
Нашата цел е да намираме фирмите допустимо най-рано и да им помогнем да провеждат нещата от концепцията до IPO-то, от бизнес проекта до излизането на борсата. Само подготовката за излизане на борсата лишава на екипа ни сред 12 и 18 месеца.
Доколко е публикувано дяловото вложение в България?
Към момента има седем или осем работещи екипа, които действат професионално в тази област. Не е известно като активност. Разбира се, имало го е и преди. Доайените са „ Невек “, които започнаха преди десетина години да го вършат. У нас се оперира със относително дребни суми, забележителна част от тимовете работят с европейски или държавни средства. Ние и може би още два екипа действаме с напълно частни средства. За потребностите на страната ни разпространяването на дяловото вложение е прекомерно едва.
Когато преговаряте с български бизнесмени, оставате ли с чувството, че те схващат добре дяловото вложение, че знаят какво да чакат?
Мисля, че не са наясно като цяло. Има разминавания. По-лесно се разбираме с софтуерните бизнесмени, тъй като тяхната визия е възпитана от западните медии, от историите на „ гаражните “ компании като Apple. Все отново след излизането от гаража, постоянно има венчърен бизнесмен. Несъвършенството на индустриалните компании е, че те се самооценяват като софтуерни. Мислят си, че ще реализиран скорост на напредък и скалиране като на софтуерна компания, само че действителността е напълно друга, производството мъчно може да бъде създавано с такава скорост. И тъкмо там се появява пречката - да се контракти обективна за нас цена за влизане.
А по какъв начин се развива дяловото вложение в Европа и къде стоим ние на този декор?
Истината е, че сме доста, доста дребни. У нас суми от порядъка на 20-30 милиона се влагат годишно по този метод. 12 пъти по-малко е дяловото вложение в България по отношение на средноевропейските равнища. От чужбина на българи пари не дават, считат ни за прекомерно рискови. Според нас верният метод е да намерим парите тук, от българи, тъй като единствено те биха могли да схванат изгодата от повече растящи български компании.
В активността ви има огромна доза риск. Сблъсквали ли сте се с тотални разочарования след подписване на договорка?
Аз се занимавам с вложение от 28 години. Имал съм разочарования. Те главно са били преди да се науча да проследявам за тези четири неща, които загатнах - подготвеност, уместност, фокусираност, подготвеност за разделяне. Уточняваме с хората, с които сключваме покупко-продажби, че би трябвало да са на 100% отдадени на компанията си. Също по този начин резервираме домейна за продажби, т.е. в случай че те не се оправят с продажбите си, сме подготвени да им предложим човек и те не би трябвало да могат да ни откажат. Правим това, с цел да защитим парите на вложителите, с които работим дружно. Ние сме миноритарни акционери, влагаме в водачите на дадена компания, тъй като считаме, че той или тя ще се оправи задоволително добре.
Той или тя? Значи подкрепяте и дами бизнесмени?
Търсим жена бизнесмен. Това, че досега сме дали финансиране единствено на мъже, не значи, че не търсим. Познавам няколко доста сполучливи дами, те са по-скоро в организационния бранш. Една млада дама от предходната година я проследявам, имаше над 100 покупко-продажби за дизайн на марки и цифрови артикули. Над 100 клиента за една година е доста, даже нашите момчета не могат да се похвалят с такова нещо.
Какво е мнението Ви за развиването на българските компании, някакви позитивни трендове, които можете да откроите?
Знам, че има доста сполучливи младежи в България. Получава се по този начин - заради това, че чужденците изнасят произвеждане тук, стартира да се появява една категория хора, които реализират доста положително възнаграждение и развиване в тези компании, само че си споделят: „ Това ли беше, за това ли пребивавам, мога ли да реализира освен това? “. Обикновено тези хора откриват някакъв проблем, тъй като са застанали на високо равнище в организацията и стопанската система и виждат по-далече. Те споделят: „ Този проблем тук никой не го взема решение, не мога ли да го реша аз? “. Досега имахме три такива случая, в които хора се отделят от огромна интернационална компания и вземат решение да започват бизнес на зелено. Това е мястото, където се включваме ние, венчърните вложители. Подкрепяме индивида, когато виждаме, че има артикул, иновация, екип, взема решение задоволително огромен проблем и нещо значимо - продуктът му е подобаващ за износ. Искаме България да продава на други страни, само че приходът да остава тук. Защото ние сме наследили една страхотна страна и е наша грижа да я развиваме. Смятам, че единствената разлика сред България и другите страни е, че в другите страни има повече стопанска система. Ако тук имаме по-платежоспособна стопанска система, нашите деца няма да вървят да работят на открито.
Усещам, че сте по-скоро оптимист за българския бизнес?
В България има над 10 000 компании, които порастват със скорост 3 пъти по-голяма от брутния вътрешен артикул. Те са бъдещият гръбнак на стопанската система. Във всички компании, в които влагаме, заплатите са над междинната в страната, в някои са дори три-четири пъти по-високи.
А забелязвате ли в тези компании рецесия с фрагментите, за която много се приказва в последно време?
Към момента болшинството от нашите компании са релативно дребни и си намират фрагменти на база своите познанства. Хората биват привлечени от работата там освен поради заплатата, а поради предизвикването в действителност да генерират смяна.
Аз считам, че фрагментите се основават. Правилният метод е да привлечеш хора, които имат морални качества и полезности, и след това да изградиш у тях уменията. Ценностите човек в случай че ги няма, мъчно може да ги придобие, те се възпитават в първите 18 години. Не можеш да ги възпиташ посредством една заплата. Уменията можеш да му ги набавиш - посредством курсове, посредством взаимна работа, само че полезностите са нещото, което ме притегля. Ако искаш да изграждаш нещо огромно, би трябвало да го построиш на здрава основа.
Обсъжда се доста и сривът на задграничните вложения в България, дори неотдавна няколко огромни инвеститори оповестиха, че напущат страната ни. Какво най-вече ни пречи да притеглим и задържим вложения?
Може би казусът е в огромното равнище на непросветеност в държавната администрация. Но напускането на вложителите е сложен развой. Някои напущат, тъй като заплатите в България към този момент не са най-ниските. Обаче бизнес, който живее от това, че не заплаща на хората задоволително, не е най-хубавият бизнес за нас. Второто нещо е, че огромна част от интернационалните вложители се капсулираха и започнаха да си прибират вложенията в личните страни. Глобализацията стартира да отстъпва на локалното. И България заради тази причина губи вложители, само че и получава нови. Истината е, че с хубавите покупко-продажби не се хвалят много-много обществено, просто ги работят.
Работата е там, че ние дадохме едно голямо въздействие на хора, които в действителния живот човек не би ги слушал - на по този начин наречените злобари. Това са хора без естествен обществен живот, които се вихрят в обществените мрежи. Човек доста деликатно би трябвало да сортира кого слуша, тъй като това остава в твоето схващане. Лично аз се старая да не чувам отрицателни и мразещи страната ни хора. Хора, които са напуснали страната - те се усещат длъжни да стимулират избора си.
Напускането на чужденците е опция за българите да основават стойност тук. Има доста растящи български компании.
Все още сме при започване на годината, какви са проектите на „ Импетус Капитал “ за 2019-а?
Готови сме да продължим да тласкаме фирмите към напредък. Търсим бизнесмени, които са самодейни в персоналната си смяна и в развиването си. Тези, които стоят в зоната си на комфорт, не са нашите хора, тъй като не са подготвени да одобряват познания, смяна и вложители. Целта ни е да влагаме в растящи компании с малко по-големи размери.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ