Бойко Цвятков - от На края на Вселената до Къщата с ореха
" Предприемачеството е един от методите да променяш света, само че доста е значимо по какъв начин го правиш. Ако си загубиш душата по пътя, за какво въобще си се заел с него ", споделя с усмивка Бойко Цвятков. Той е минал през какви ли не премеждия в бизнеса, възходи и спадове, давал е самун на мнозина, в сложните моменти, изключително в коронакризата, остава единствено с няколко души, най-много подкрепян от брачната половинка си. Но постоянно съумява да " сбори " компликациите.
Съвсем млад - на 18 година, Бойко се открива от родния Силистра в столицата. Започва да учи в Университета за архитектура и строителство. Отваря в Студентския град дребен бизнес с перални, което му обезпечава известна самостоятелност. Но не му е задоволително. " Много желаех да стана бизнесмен, да завладея света. Работех на разнообразни места ", споделя Бойко. Така с още двама свои другари, които след това му стават и съдружници, стигат до плана - " На края на Вселената ". Първоначално отварят бар с това име, който се оказва много сполучлив - оферират вкусна храна, само че и музика онлайн с познати и не толкоз познати реализатори, с диджеи и пр.
От едно заведенията " На края на Вселената " стават три. " Теглихме заеми за заведенията - потребителски по 7000 лева, тъй като по това време банките не отпускаха елементарно огромни заеми за пускане на бизнес. Всичко бе с огромен риск. Тримата събрахме средствата и работите потръгнаха ", спомня си Бойко. С втория бар " напряко излетяхме ". " Отивахме и към трети. Заведенията работеха непрекъснато съвсем. За 2003 година беше доста новаторски планът ", споделя той. Но в един миг умората се натрупва.
" С нощните питейни заведения нещата бяха до време. Ожених се. Постепенно питейните заведения не бяха към този момент моето. Не можахме да се разберем с сътрудниците какво да вършим и си разделихме питейните заведения на всеки по един ", споделя Бойко Цвятков. Тогава тегли заем и отваря още едно заведение - по арт, в един от огромните молове в София. В него, с изключение на изискана храна, се излагат и продават картини на известни български художници.
Появява се следващата компликация
В средата на 2012 година държавното управление вкарва рестриктивните мерки за пушене на закрито. Бойко обаче не се предава " без пердах ". " Бях вложил към 40 000 лева в зала за пушачи, с вентилация и прочие, съгласно всички условия. От мола обаче ми споделиха, че няма да се пуши при мен. Отговорих им - дано клиентите си пушат, ще си заплащам санкциите. Изкарах половин година и затворих заведението. Огромна инвестиция, която нямаше време да се върне ", спомня си той.
Така поради рестрикциите с пушенето, а и освен, затваря и " На края на Вселената " в Студентския град, в което е вложил над 300 000 лева Сетне открива бирария, още веднъж с музика онлайн. Опитал се е да предизвести и съдружниците си, че се задават сложни години и че в случай че желаят да избегнат огромните земетресения, както се е случило с него, да продадат бизнеса си. " Казах им, че ще изкарат към година, година и половина. Така и стана ", споделя още той.
В един момент Бойко се обръща към християнската религия. Случайно участва на литургия за Никулден преди десетина години и намира мощ точно в християнската вяра. " Има 10 % в живота, които са на Господ. Ако не си даваш сметка за това, ставаш самозабравил се и самовлюбен човек ", споделя вижданията си той. Един ден, до момента в който чете " Отче наш ", замесва хляб - символа на живота и на положителното. Имало е моменти, когато всеки ден е правил самун. Било като пречистваща терапия. Сега учи и децата от енорията, в която е, да месят, да познават храната, с цел да живеят здравословно.
Постепенно бизнесът му се свива. Събира оборудването от заведенията за хранене си, прави си кухня - още веднъж в Студентския град, и стартира да доставя храна. Екипът му се свива до трима души - той, брачната половинка му Миглена и още един мъж. По злочестина, само че с голямо предпочитание, той навлиза в кулинарията, даже уверено дефинира себе си и като началник готвач. " В момента самичък мога да сготвям за към 100 души, а в миналото бизнесът беше за 200 души дневно ", твърди Бойко. Освен кетъринга, който предлага, той е брандирал и продуктите, които излизат от личната му " Къщата с ореха " в софийското село Бистрица.
Случката с къщата чудо
Историята с дома на Бойко и Миглена е съвсем знамение. " Търсихме я две години - много време. Като божество се случи. Бях на квартира със брачната половинка си в " Белите брези ". Попитах Миглена - какво търсим. Тя ми отвърна - желая да има орех, бунар и черква наоколо до къщата ". Така почнало издирването.
Следващият месец брокер се обадил за къщата в Бистрица. Двамата отишли да я видят, само че се разочаровали, тъй като била дребна. Иначе отговаряла на условията на брачната половинка - орех, бунар и черква. В центъра на селото. Въпреки това си тръгнали.
Къщата е била благосъстоятелност на корабен капитан, бил я направил за самичък човек. " След половин година отново отидохме в Бистрица да гледаме различен парцел, който въобще не отговаряше на нашите условия. Седим в колата с Миглена и си споделяме - дай отново да забележим тези хора с ореха. Докато приказваме с нея, брокерът на къщата по простъпка ме набра. Наистина имам вяра, че има чудеса, просто не им обръщаме внимание. Вдигнах телефона, разбрах, че е този човек. После се разбрахме и купихме къщата през 2008-а ", споделя Бойко. Впоследствие разтурил по-голяма част от постройката, построил я наново, само че е употребявал и остарели детайли, с цел да резервира духа на 100-годишната постройка. Първият й собственик дядо Петър е бил каменар. В градината е непокътнат калдъръмът, който той е правил.
Така последователно бизнесът на Бойко се трансформира в дребен фамилен. Миглена, която е лекар по изобразително изкуство и преподава в бистришкото учебно заведение, е и пчелар. Шеговито брачният партньор й и синът й я назовават " говорещата с пчели ", тъй като един път, до момента в който била в спалнята, при нея влезнала пчела. Докато я пускала на открито, тя излязла на терасата и видяла по какъв начин пчелите се роят. Запалила се, а и имала фамилна " закалка " от татко си, който преди време имал към 70 кошера в Силистренско, и почнала да отглежда пчели.
Бойко споделя, че за меда и медните артикули от него помага на брачната половинка си, само че не схваща пчелите. " Тя ги схваща, когато стартират да се роят - съставлява една плазма, доста, безчет инсекти. Това нещо, когато падне или тръгне нанякъде, се държи като едно - хиляди, хиляди пчели. Респектиращо е ", усмихва се Бойко. Създали са и репеленти с етерични масла срещу ухапвания от комари, които работят доста добре, изключително на децата. Съставени са от локални билки - мащерка, мента, лавандула и прочие
Ореховото вино пък е мавруд, в който има орехова застройка - сладостен алкохолен извлек. " Резултат от барманския ми опит ", подмята Бойко Цвятков. Който се пробва да съобщи на 14-годишния си наследник, че не облагата е най-важното, а да вложиш душата си в начинанието и да съхраниш себе си.
Съвсем млад - на 18 година, Бойко се открива от родния Силистра в столицата. Започва да учи в Университета за архитектура и строителство. Отваря в Студентския град дребен бизнес с перални, което му обезпечава известна самостоятелност. Но не му е задоволително. " Много желаех да стана бизнесмен, да завладея света. Работех на разнообразни места ", споделя Бойко. Така с още двама свои другари, които след това му стават и съдружници, стигат до плана - " На края на Вселената ". Първоначално отварят бар с това име, който се оказва много сполучлив - оферират вкусна храна, само че и музика онлайн с познати и не толкоз познати реализатори, с диджеи и пр.
От едно заведенията " На края на Вселената " стават три. " Теглихме заеми за заведенията - потребителски по 7000 лева, тъй като по това време банките не отпускаха елементарно огромни заеми за пускане на бизнес. Всичко бе с огромен риск. Тримата събрахме средствата и работите потръгнаха ", спомня си Бойко. С втория бар " напряко излетяхме ". " Отивахме и към трети. Заведенията работеха непрекъснато съвсем. За 2003 година беше доста новаторски планът ", споделя той. Но в един миг умората се натрупва.
" С нощните питейни заведения нещата бяха до време. Ожених се. Постепенно питейните заведения не бяха към този момент моето. Не можахме да се разберем с сътрудниците какво да вършим и си разделихме питейните заведения на всеки по един ", споделя Бойко Цвятков. Тогава тегли заем и отваря още едно заведение - по арт, в един от огромните молове в София. В него, с изключение на изискана храна, се излагат и продават картини на известни български художници.
Появява се следващата компликация
В средата на 2012 година държавното управление вкарва рестриктивните мерки за пушене на закрито. Бойко обаче не се предава " без пердах ". " Бях вложил към 40 000 лева в зала за пушачи, с вентилация и прочие, съгласно всички условия. От мола обаче ми споделиха, че няма да се пуши при мен. Отговорих им - дано клиентите си пушат, ще си заплащам санкциите. Изкарах половин година и затворих заведението. Огромна инвестиция, която нямаше време да се върне ", спомня си той.
Така поради рестрикциите с пушенето, а и освен, затваря и " На края на Вселената " в Студентския град, в което е вложил над 300 000 лева Сетне открива бирария, още веднъж с музика онлайн. Опитал се е да предизвести и съдружниците си, че се задават сложни години и че в случай че желаят да избегнат огромните земетресения, както се е случило с него, да продадат бизнеса си. " Казах им, че ще изкарат към година, година и половина. Така и стана ", споделя още той.
В един момент Бойко се обръща към християнската религия. Случайно участва на литургия за Никулден преди десетина години и намира мощ точно в християнската вяра. " Има 10 % в живота, които са на Господ. Ако не си даваш сметка за това, ставаш самозабравил се и самовлюбен човек ", споделя вижданията си той. Един ден, до момента в който чете " Отче наш ", замесва хляб - символа на живота и на положителното. Имало е моменти, когато всеки ден е правил самун. Било като пречистваща терапия. Сега учи и децата от енорията, в която е, да месят, да познават храната, с цел да живеят здравословно.
Постепенно бизнесът му се свива. Събира оборудването от заведенията за хранене си, прави си кухня - още веднъж в Студентския град, и стартира да доставя храна. Екипът му се свива до трима души - той, брачната половинка му Миглена и още един мъж. По злочестина, само че с голямо предпочитание, той навлиза в кулинарията, даже уверено дефинира себе си и като началник готвач. " В момента самичък мога да сготвям за към 100 души, а в миналото бизнесът беше за 200 души дневно ", твърди Бойко. Освен кетъринга, който предлага, той е брандирал и продуктите, които излизат от личната му " Къщата с ореха " в софийското село Бистрица.
Случката с къщата чудо
Историята с дома на Бойко и Миглена е съвсем знамение. " Търсихме я две години - много време. Като божество се случи. Бях на квартира със брачната половинка си в " Белите брези ". Попитах Миглена - какво търсим. Тя ми отвърна - желая да има орех, бунар и черква наоколо до къщата ". Така почнало издирването.
Следващият месец брокер се обадил за къщата в Бистрица. Двамата отишли да я видят, само че се разочаровали, тъй като била дребна. Иначе отговаряла на условията на брачната половинка - орех, бунар и черква. В центъра на селото. Въпреки това си тръгнали.
Къщата е била благосъстоятелност на корабен капитан, бил я направил за самичък човек. " След половин година отново отидохме в Бистрица да гледаме различен парцел, който въобще не отговаряше на нашите условия. Седим в колата с Миглена и си споделяме - дай отново да забележим тези хора с ореха. Докато приказваме с нея, брокерът на къщата по простъпка ме набра. Наистина имам вяра, че има чудеса, просто не им обръщаме внимание. Вдигнах телефона, разбрах, че е този човек. После се разбрахме и купихме къщата през 2008-а ", споделя Бойко. Впоследствие разтурил по-голяма част от постройката, построил я наново, само че е употребявал и остарели детайли, с цел да резервира духа на 100-годишната постройка. Първият й собственик дядо Петър е бил каменар. В градината е непокътнат калдъръмът, който той е правил.
Така последователно бизнесът на Бойко се трансформира в дребен фамилен. Миглена, която е лекар по изобразително изкуство и преподава в бистришкото учебно заведение, е и пчелар. Шеговито брачният партньор й и синът й я назовават " говорещата с пчели ", тъй като един път, до момента в който била в спалнята, при нея влезнала пчела. Докато я пускала на открито, тя излязла на терасата и видяла по какъв начин пчелите се роят. Запалила се, а и имала фамилна " закалка " от татко си, който преди време имал към 70 кошера в Силистренско, и почнала да отглежда пчели.
Бойко споделя, че за меда и медните артикули от него помага на брачната половинка си, само че не схваща пчелите. " Тя ги схваща, когато стартират да се роят - съставлява една плазма, доста, безчет инсекти. Това нещо, когато падне или тръгне нанякъде, се държи като едно - хиляди, хиляди пчели. Респектиращо е ", усмихва се Бойко. Създали са и репеленти с етерични масла срещу ухапвания от комари, които работят доста добре, изключително на децата. Съставени са от локални билки - мащерка, мента, лавандула и прочие
Ореховото вино пък е мавруд, в който има орехова застройка - сладостен алкохолен извлек. " Резултат от барманския ми опит ", подмята Бойко Цвятков. Който се пробва да съобщи на 14-годишния си наследник, че не облагата е най-важното, а да вложиш душата си в начинанието и да съхраниш себе си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ