Полицаите няма да са свидетели срещу арестуван от тях
Предлагат промени в Наказателно-процесуалния кодекс
Казаното в “разузнавателна сказка ” не може да е годно доказателство в съда
Гарантират обективен развой
Полицаите, провели с задържания първите диалози, наречени още “разузнавателна сказка ”, към този момент няма да могат да дават показания като очевидци по делото против него в съда. Тази смяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлага Министерския съвет в план, импортиран в 49-то Народно заседание.
Целта на поправката е да подсигурява правото на обективен развой. Често полицейската процедура е “разузнавателните беседи ” със арестуваните да се организират преди формиране на наказателното произвеждане, преди покачване на обвиняването и преди намесата на юрист, без значение дали е извикан от арестувания или му е назначен длъжностен бранител. Разказаното от арестанта в този начален стадий няма стойност на доказателство, само че до момента законът не не разрешава категорично да бъдат призовавани служителите на реда като очевидци. Пред съда те могат да опишат какво е приказвал обвиненият, в това число и че е правил признания, от които по-късно се е отрекъл.
Правният уебсайт “Лекс ” напомни през днешния ден, че по този мотив през 2018 година България е била наказана в Страсбург по дело, водено от Димитър Митев. Мъжът е от Вълчи дол, Варненско и през 2006 година е бил арестуван за ликвидиране на 75-годишна жена и кражба от вкъщи є. При “разузнавателна сказка ” с двама служители на реда от Варна той признал за убийството, само че след това почнал да отхвърля и твърдял, че е бил изтезаван от тях, с цел да си признае. И нашият Върховен касационен съд, и Европейският съд в Страсбург показват, че свидетелските показания на служителите на реда не следва да се одобряват за доказателства, тъй като те не могат да заместят едни действителни признания, направени при пояснения персонално от подсъдимия.
Други от препоръчаните промени в Наказателно-процесуален кодекс дават право на обвинения и неговия бранител да се срещнат с доказателствата, въз основа на които се дефинира мярката “задържане под стража ”. В момента това става след привършване на следствието. Урежда се също правото на очевидците да се явяват с юрист на разпити пред проверяващи или пред съда, както и да се съветват с него, преди да отговорят на някои от заложените въпроси.
Казаното в “разузнавателна сказка ” не може да е годно доказателство в съда
Гарантират обективен развой
Полицаите, провели с задържания първите диалози, наречени още “разузнавателна сказка ”, към този момент няма да могат да дават показания като очевидци по делото против него в съда. Тази смяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлага Министерския съвет в план, импортиран в 49-то Народно заседание.
Целта на поправката е да подсигурява правото на обективен развой. Често полицейската процедура е “разузнавателните беседи ” със арестуваните да се организират преди формиране на наказателното произвеждане, преди покачване на обвиняването и преди намесата на юрист, без значение дали е извикан от арестувания или му е назначен длъжностен бранител. Разказаното от арестанта в този начален стадий няма стойност на доказателство, само че до момента законът не не разрешава категорично да бъдат призовавани служителите на реда като очевидци. Пред съда те могат да опишат какво е приказвал обвиненият, в това число и че е правил признания, от които по-късно се е отрекъл.
Правният уебсайт “Лекс ” напомни през днешния ден, че по този мотив през 2018 година България е била наказана в Страсбург по дело, водено от Димитър Митев. Мъжът е от Вълчи дол, Варненско и през 2006 година е бил арестуван за ликвидиране на 75-годишна жена и кражба от вкъщи є. При “разузнавателна сказка ” с двама служители на реда от Варна той признал за убийството, само че след това почнал да отхвърля и твърдял, че е бил изтезаван от тях, с цел да си признае. И нашият Върховен касационен съд, и Европейският съд в Страсбург показват, че свидетелските показания на служителите на реда не следва да се одобряват за доказателства, тъй като те не могат да заместят едни действителни признания, направени при пояснения персонално от подсъдимия.
Други от препоръчаните промени в Наказателно-процесуален кодекс дават право на обвинения и неговия бранител да се срещнат с доказателствата, въз основа на които се дефинира мярката “задържане под стража ”. В момента това става след привършване на следствието. Урежда се също правото на очевидците да се явяват с юрист на разпити пред проверяващи или пред съда, както и да се съветват с него, преди да отговорят на някои от заложените въпроси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ