Предизборни бесове завладяха политическите партии
Предизборната акция стартира още преди президентът да е разпуснал 46-ото Народно заседание и да е оповестил датата на предварителния избор. Това проличава ясно по държанието на партиите, които като че ли са изпаднали в някаква полуда. И в опит да „ блеснат ” пред своите, заливат Народното събрание с кое от кое по-безумни и неприложими оферти.
След неуспеха на „ ИТН ” като първа политическа мощ, призвана да сформира държавно управление и да поеме ръководството на страната, хората на Слави Трифонов май са решили да разклатят и останалото в българската политика. Проблемът на тази партия е, че може да се трансформира в най-бързо залязлото политическо знамение. В този парламент тя съумя да се скара с всички. И най-много с обединенията, с които дружно трябваше да реализират обещаната смяна.
Резултатът не е изненада за никого -
Има Такъв Народ изпадна в изолираност, също като ГЕРБ. Изненада обаче е самоубийствената податливост на Трифонов и обкръжението му да изнася в общественото пространство „ кухненски ” детайлности от персонални или конфиденциални срещи и диалози. Целта очевидно е да се харесат, да разсънят благосклонности, само че май реализират противоположния резултат.
В българския политически живот сигурно има доста тресчици за дялане и доста пороци за премахване, само че това надали ще стане с мъчно доказуеми думи и дейности. Най-много след обществените обиди сред сякаш досегашните сътрудници да стартират и правосъдни каузи посред им. При това състояние въобще не е ясно по какъв начин същите тези партии ще създадат държавно управление „ непременно ” в идващия парламент, защото „ алените линии ” сред тях освен че не изтъняват, а се удебеляват.
Фактът, че интензивно се заприказва за нов политически план на двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е индикативен, че хората са мощно разочаровани и се усещат излъгани от " новите " партии и партийци.Той демонстрира и нещо друго – от една страна, протестната сила от предходната година бе съвсем убита, от друга обаче, се отваря нова протестна ниша, която търси своето посланичество.
Липсата на съгласие по какъвто и да било въпрос сред " новите ", което основава чувство за безпорядък у публиката, дадоха
глътка въздух на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Бившият министър председател се окопити, възвърна самочувствието си, още веднъж стартира да се хвали с издигнатите от него автомагистрали, отново потегли на обиколки по села и паланки, заприказва по какъв начин ще се върне на бял кон, с цел да избавя още веднъж страната от некадърниците. ГЕРБ е в цялостна готовност с упоритостта да се върне във властта.
Да, най-вероятно ГЕРБ отново ще е първа политическа мощ на идващите избори. Но това няма да промени нищо, защото партията на Борисов продължава да е в изолираност и няма да може да ръководи. Което не прави задачата пред идващото Народно заседание по-лесна. Точно противоположното.
Българска социалистическа партия се опита да се държи умерено, само че надали ще извлече някакви позитиви от всичко случило се в 46-ия парламент. Впрочем и социалистите, както и всички останали, са изпаднали в избирателен амок и се стараят бързо да натрупат червени точки, тъй като след връщането и на третия мандат, изборите са зад ъгъла. Възможно е те да си върнат част от забягналия към другите партии или останал си у дома електорат, само че това
надали ще ги отлепи от третото място
и в идващия парламент.
Социологическите организации дават прочут растеж за „ Демократична България ” на идния избор. В очите на нейните гласоподаватели държанието й е кардинално и преследва обещаните цели – отстраняването на Гешев, правосъдна промяна, цифровизация на администрацията и ръководството. По концепция на Демократична България за първи път в Народното събрание беше основана и непрекъсната комисия по дигитализацията. Продължи и разнищването на проблема „ Росенец ”. Така че обединяването няма да загуби гласоподаватели, а може и малко да добави. Но като цяло и то не беше безгрешно. На моменти претенциите му бяха прекомерно огромни съизмерено с политическата му тежест в обществото. Ако „ Демократична България ” не попромени тактиката си, като нищо в идващия парламент ще изпадне в същата обстановка като в този, т.е. в задънена улица.
Движение за права и свободи наподобява устойчиво, макар че на вота на 11 юли за първи път падна под 300 хиляди гласа. Това по-скоро се дължеше на дейностите на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който да огромна степен съумя да попречи на пазаруването на гласове. Но електоратът на придвижването е мощно мобилизиран, той няма аргументи да не поддържа представителите си. Те резервираха успокоение по време на свадите сред така наречен партии на митинга, не отказваха разговор, само че и оповестиха, че непоискана поддръжка няма да дават. Нищо чудно обаче в идващото Народно заседание да дадат такава на ГЕРБ в опит да се направи държавно управление и с обяснението, че е по-добре за България да има някакъв кабинет, в сравнение с никакъв.
В най-незавидна обстановка е
обединението към Мая Манолова, която към този момент стартира да се разпада. И е напълно действителна вероятността нито един от детайлите й да не прескочи прага. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян официализираха гражданското си съдружие, което евентуално отново щяло да се яви на изборите във формата „ Изпарви се БГ! Ние идваме!, само че това не пречело да договарят и с други обединения. Партия „ Волт ” явно към този момент гледа към евентуалния нов план, защото Настимир Ананиев не стопира да сипе суперлативи за двамата служебни министри. Един от деятелите на миналогодишните митинги, който неразделно беше до Манолова – Тихомир Василев, също преди дни разгласи в обществената мрежа, че се отдръпва.
Тази коалиция е най-хлабавата, което в прочут смисъл до момента й помагаше. Там обаче се генерира и най-голямата доза популизъм, което не остава неусетно от гласоподавателите. Манолова не се свени да краде непознати хрумвания, с цел да натрупа предизборни дивиденти, а Татяна Дончева, може би по остарял табиет, се среща импровизирано с представители на други партии.
Няма подозрение, че политическата рецесия в страната се задълбочава. И от ден на ден се набива на очи крещящото разминаване сред ползите на обществото и тези на партиите. Хората чакаха да има постоянно държавно управление, въпреки и за по-кратък период, което да се заеме с решаването на проблемите. Но политиците докараха страната до трети по ред парламентарни избори в границите на осем-девет месеца, с цялата произхождаща от това неустойчивост и неустановеност.
След неуспеха на „ ИТН ” като първа политическа мощ, призвана да сформира държавно управление и да поеме ръководството на страната, хората на Слави Трифонов май са решили да разклатят и останалото в българската политика. Проблемът на тази партия е, че може да се трансформира в най-бързо залязлото политическо знамение. В този парламент тя съумя да се скара с всички. И най-много с обединенията, с които дружно трябваше да реализират обещаната смяна.
Резултатът не е изненада за никого -
Има Такъв Народ изпадна в изолираност, също като ГЕРБ. Изненада обаче е самоубийствената податливост на Трифонов и обкръжението му да изнася в общественото пространство „ кухненски ” детайлности от персонални или конфиденциални срещи и диалози. Целта очевидно е да се харесат, да разсънят благосклонности, само че май реализират противоположния резултат.
В българския политически живот сигурно има доста тресчици за дялане и доста пороци за премахване, само че това надали ще стане с мъчно доказуеми думи и дейности. Най-много след обществените обиди сред сякаш досегашните сътрудници да стартират и правосъдни каузи посред им. При това състояние въобще не е ясно по какъв начин същите тези партии ще създадат държавно управление „ непременно ” в идващия парламент, защото „ алените линии ” сред тях освен че не изтъняват, а се удебеляват.
Фактът, че интензивно се заприказва за нов политически план на двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е индикативен, че хората са мощно разочаровани и се усещат излъгани от " новите " партии и партийци.Той демонстрира и нещо друго – от една страна, протестната сила от предходната година бе съвсем убита, от друга обаче, се отваря нова протестна ниша, която търси своето посланичество.
Липсата на съгласие по какъвто и да било въпрос сред " новите ", което основава чувство за безпорядък у публиката, дадоха
глътка въздух на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Бившият министър председател се окопити, възвърна самочувствието си, още веднъж стартира да се хвали с издигнатите от него автомагистрали, отново потегли на обиколки по села и паланки, заприказва по какъв начин ще се върне на бял кон, с цел да избавя още веднъж страната от некадърниците. ГЕРБ е в цялостна готовност с упоритостта да се върне във властта.
Да, най-вероятно ГЕРБ отново ще е първа политическа мощ на идващите избори. Но това няма да промени нищо, защото партията на Борисов продължава да е в изолираност и няма да може да ръководи. Което не прави задачата пред идващото Народно заседание по-лесна. Точно противоположното.
Българска социалистическа партия се опита да се държи умерено, само че надали ще извлече някакви позитиви от всичко случило се в 46-ия парламент. Впрочем и социалистите, както и всички останали, са изпаднали в избирателен амок и се стараят бързо да натрупат червени точки, тъй като след връщането и на третия мандат, изборите са зад ъгъла. Възможно е те да си върнат част от забягналия към другите партии или останал си у дома електорат, само че това
надали ще ги отлепи от третото място
и в идващия парламент.
Социологическите организации дават прочут растеж за „ Демократична България ” на идния избор. В очите на нейните гласоподаватели държанието й е кардинално и преследва обещаните цели – отстраняването на Гешев, правосъдна промяна, цифровизация на администрацията и ръководството. По концепция на Демократична България за първи път в Народното събрание беше основана и непрекъсната комисия по дигитализацията. Продължи и разнищването на проблема „ Росенец ”. Така че обединяването няма да загуби гласоподаватели, а може и малко да добави. Но като цяло и то не беше безгрешно. На моменти претенциите му бяха прекомерно огромни съизмерено с политическата му тежест в обществото. Ако „ Демократична България ” не попромени тактиката си, като нищо в идващия парламент ще изпадне в същата обстановка като в този, т.е. в задънена улица.
Движение за права и свободи наподобява устойчиво, макар че на вота на 11 юли за първи път падна под 300 хиляди гласа. Това по-скоро се дължеше на дейностите на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който да огромна степен съумя да попречи на пазаруването на гласове. Но електоратът на придвижването е мощно мобилизиран, той няма аргументи да не поддържа представителите си. Те резервираха успокоение по време на свадите сред така наречен партии на митинга, не отказваха разговор, само че и оповестиха, че непоискана поддръжка няма да дават. Нищо чудно обаче в идващото Народно заседание да дадат такава на ГЕРБ в опит да се направи държавно управление и с обяснението, че е по-добре за България да има някакъв кабинет, в сравнение с никакъв.
В най-незавидна обстановка е
обединението към Мая Манолова, която към този момент стартира да се разпада. И е напълно действителна вероятността нито един от детайлите й да не прескочи прага. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян официализираха гражданското си съдружие, което евентуално отново щяло да се яви на изборите във формата „ Изпарви се БГ! Ние идваме!, само че това не пречело да договарят и с други обединения. Партия „ Волт ” явно към този момент гледа към евентуалния нов план, защото Настимир Ананиев не стопира да сипе суперлативи за двамата служебни министри. Един от деятелите на миналогодишните митинги, който неразделно беше до Манолова – Тихомир Василев, също преди дни разгласи в обществената мрежа, че се отдръпва.
Тази коалиция е най-хлабавата, което в прочут смисъл до момента й помагаше. Там обаче се генерира и най-голямата доза популизъм, което не остава неусетно от гласоподавателите. Манолова не се свени да краде непознати хрумвания, с цел да натрупа предизборни дивиденти, а Татяна Дончева, може би по остарял табиет, се среща импровизирано с представители на други партии.
Няма подозрение, че политическата рецесия в страната се задълбочава. И от ден на ден се набива на очи крещящото разминаване сред ползите на обществото и тези на партиите. Хората чакаха да има постоянно държавно управление, въпреки и за по-кратък период, което да се заеме с решаването на проблемите. Но политиците докараха страната до трети по ред парламентарни избори в границите на осем-девет месеца, с цялата произхождаща от това неустойчивост и неустановеност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ