Преди време приятелка каза, че суши е много лесно нещо

Преди време другарка сподели, че суши е доста елементарно нещо - “завиваш и хайде “. Току-що бях гледала кино лентата " Jiro dreams of sushi " за N-ти път и бях изхвърлила каквито имах налични продукти за суши, зарекла се в никакъв случай повече да не приближавам към това свещенодействие. По-късно празнувахме рожденния ми ден в " японски ресторант ", както в този момент назовават множеството китайски заведения за хранене в Италия, където на въртяща се лента чевръсти китайци сервираха и суши, измежду всичко останало неописуемо и приспособено за  " западния усет “ - на  закрепена цена и в безкрайно количество. А в менюто на една софийска сладкарница пък видях шоково предложение за цялостен кг суши, две наливни бири и две части торта, наречено " изискана гощавка ". От типовете суши, които се предлагаха, всеки суши-майстор мигновено би си направил обществено сепуко. Не единствено тъй като суши не се прави със сирене филаделфия, само че най-много тъй като то не е просто за наяждане, а е храна, която е еволюирала от семпла концепция в минималистична философия. А тaзи философия е съвсем несъвместима със западния човек и неговата цивилизация на ползване на изобилието.

А като че ли тъкмо минималистични философии са ни нужни. Защото сме алчни, тъй като сме преяли с всичко, тъй като претупваме живота, работата и фантазиите си, тъй като имаме безусловно неправилна визия за  триумфа и щастието, тъй като не се свеним да погребваме цели култури под кг суши и две наливни бири, и тъй като е време да  научим скъпи уроци за нас и света, без да го употребим до дъно и преди да е прекомерно късно.

Едва ли има човек, който може да ни съобщи тези уроци по-добре от Жиро Оно – дребничкият 86-годишен японец, който всеки ден на обяд и вечеря отваря своя дребен ресторант в подлеза на една спирка на метрото в Токио, откъдето е спечелил публично статута си онлайн национално богатство на Япония, 3 звезди Мишлен и легендата за най-хубавия жив суши занаятчия в света.Филмът за Жиро е един шедьовър на висотата на неговото майсторство, само че най-много е взор към едно друго човешко измерение, в което са най-големите. Жиро Оно е намерил своя звук „ ла “, настроил е оркестъра в себе си и живее своята симфония.

Ето за какво музиката на Чайковски, Моцарт, Бах, Филип Глас, Макс Ричър се слива прелестно с този филм за суши, който в действителност е филм за живота, подобен, какъвто би могъл да бъде.