Преди време Кирил Домусчиев посочи най-големия проблем на българския футбол

Преди време Кирил Домусчиев уточни най-големия проблем на българския футбол - интелектуалният недостиг на ангажираните с неговото управление. Не съм един от малцината почитатели на тима му, само че не мога да не се съглася с това изказване. А то е универсално и може да се трансферира автоматизирано към всяка една сфера на обществено-политическия живот у нас.

Ако ръководителите на страната бяха малко по-надарени мисловно, в никакъв случай нямаше да позволен това, което се случи с мораториума за медикаментите на онкоболните. Никога. Каквото и да демонстрират калкулаторите им. И още по какъв начин. След като редовно си се пъчил с бюджетен остатък и стопански напредък, и с величествен жест насочваш по милиард годишно за прокапало саниране, внезапно да се въвлечеш в полемика, в която се явяваш конкурент на едни от най-нещастните хора у нас - онкоболните. И то поради някакви 20-30 мижави милиона. Мижави - на фона на безграничното фукане, което се лее от първи петли до първи петли, дружно с повторенията.

Тези хора са се самозабравили, с изключение на всичко останало. И към този момент не им пука по какъв начин ги възприемаме. Стефан Данаилов бил използван, размаха пръст Цветанов. Защо? Защото бил онкоболен, но излиза на трибуната да приказва по въпроса, а нали е от "комунистите ". Щото ние нашите онкоболни не ги използваме - а можехме. Ето, Вежди, Данчето Фандъкова. Ако искахме - ехееей...

Ето това е не просто приложимост, а корист. Разбрахме, че ракът има и партийна багра. Пълна скотщина. Но, както към този момент уточнихме - не им пука по какъв начин ги възприемаме. Конецът на балона им от дълго време е разкъсан и те се реят там, където не са и сънували - в стратосферата на стъписващото им самочувствие. Високо, високо, оттатък рамките на персоналната непросветеност...