Алфред Нобел – най-скучният човек на света
Преди век и половина Лудвиг Нобел помолил брат си Алфред да му изпрати къса автобиография, с цел да напише историята на фамилията. Ето какво написал Алфред Нобел за себе си – „ Основни добродетели: постоянно с чисти нокти, не е скучен. Основни дефекти: няма семейство, отличава се с противен темперамент и неприятно храносмилане. Важни събития в живота: никакви. “
Това не било надалеч от истината. Гениален химик и академик, Нобел живеел главно в лабораторията си, нямал семейство и приживе никой не бил чувал за него. Затова пък след гибелта му целият свят научил името му, а животът му обрасъл със клюки и митове, множеството от които изцяло измислени. Кой бил този човек, оставил цялото си благосъстояние за премия, носеща името му и ненадмината по авторитет и до през днешния ден.
Алфред Нобел израснал в Петербург. Баща му Емануел Нобел бил талантлив откривател, който след несполучлив опит да развие търговия с гума в Швеция, избягал от пандиза за задължения и се избавил в Русия. С него били тримата му сина – Роберт, роден през 1829, Лудвиг 1831 и Алфред през 1833 година. В Русия Емануел предложил на морското министерство план за подводни мини, които били толкоз ефикасни, че императорът му отпуснал пари да си построи фабрика и да развие бизнеса си. Емануел не вярвал в общественото обучение. Той считал, че децата му би трябвало да учат вкъщи и то с най-хубавите учители. Така на Алфред преподавал химия най-известният съветски химик по това време – Николай Зинин, а на 17-годишна възраст го изпратили да практикува в лабораториите на популярния Пелуз в Париж.
Именно в лабораторията на Пелуз бил открит съставът на глицерина, от който при разбъркване с азотна киселина ученикът на Пелуз – италианецът Собреро – получил нитроглицерин. Първото приложение на това взривно вещество било в медицината – то било съдоразширяващо и се пиело от сърдечно заболели. Самият Нобел пиел нитроглицерин и намирал в това огромна подигравка.
Преди Кримската война през 1853 година Нобел се върнал в Петербург, където в завода на татко си произвеждал мини за отбрана на Кронщад. Английската флота се отказала да нападна крепостта, след акто един от корабите им бил взривен от мините на Нобел.
След войната Нобел и синовете му останали без поръчки. Емануел и Алфред се върнали в Швеция, а Робърт и Лудвиг останали в Петербург и положили основите на съветската нефтена индустрия.
На 14 октомври 1863 година Алфред Нобел патентовал в Швеция своето изобретение – динамита – формиран от барут и нитроглицерин. Патентът му не важал за цяла Европа и по тази причина той подавал обособена поръчка и имал патенти в цяла Европа и в Америка. Веднага откакто получел документите си, той предложил на локални предприемачи да основат взаимно дружество, в което Нобел имал 30% дял. Така за няколко години той патентовал към 150 изобретения в разнообразни страни и станал един от най-богатите хора на своето време.
Единствената жена, по която Нобел бил съществено пристрастен, била Берта декор Зутнер, само че тя се омъжила за различен. Въпреки това с Нобел останали близки до края на живота му. Берта била видна пацифистка и Нобел я подпомагал финансово, без да има вяра изключително на идеята й.
Така се родили Нобеловите награди – тази за мир, в името на обичаната му Берта, която след това станала неин притежател. Награди за физика и химия – науките, с които Нобел се занимавал цялостен живот. За медицина, тъй като той боледувал доста от дете и за литература, тъй като бил познавач на литературата и самичък пишел, само че унищожил множеството си произведения. Другите науки просто не го интересували.
През 1969 година шведската банка предложила и премия за стопанска система. Така през днешния ден има шест нобелови награди, които носят авторитет и постоянна финансова поддръжка на носителите си. И разнасят по света името на своя основател – скромният Алфред Нобел, който имал отегчителен живот.
Това не било надалеч от истината. Гениален химик и академик, Нобел живеел главно в лабораторията си, нямал семейство и приживе никой не бил чувал за него. Затова пък след гибелта му целият свят научил името му, а животът му обрасъл със клюки и митове, множеството от които изцяло измислени. Кой бил този човек, оставил цялото си благосъстояние за премия, носеща името му и ненадмината по авторитет и до през днешния ден.
Алфред Нобел израснал в Петербург. Баща му Емануел Нобел бил талантлив откривател, който след несполучлив опит да развие търговия с гума в Швеция, избягал от пандиза за задължения и се избавил в Русия. С него били тримата му сина – Роберт, роден през 1829, Лудвиг 1831 и Алфред през 1833 година. В Русия Емануел предложил на морското министерство план за подводни мини, които били толкоз ефикасни, че императорът му отпуснал пари да си построи фабрика и да развие бизнеса си. Емануел не вярвал в общественото обучение. Той считал, че децата му би трябвало да учат вкъщи и то с най-хубавите учители. Така на Алфред преподавал химия най-известният съветски химик по това време – Николай Зинин, а на 17-годишна възраст го изпратили да практикува в лабораториите на популярния Пелуз в Париж.
Именно в лабораторията на Пелуз бил открит съставът на глицерина, от който при разбъркване с азотна киселина ученикът на Пелуз – италианецът Собреро – получил нитроглицерин. Първото приложение на това взривно вещество било в медицината – то било съдоразширяващо и се пиело от сърдечно заболели. Самият Нобел пиел нитроглицерин и намирал в това огромна подигравка.
Преди Кримската война през 1853 година Нобел се върнал в Петербург, където в завода на татко си произвеждал мини за отбрана на Кронщад. Английската флота се отказала да нападна крепостта, след акто един от корабите им бил взривен от мините на Нобел.
След войната Нобел и синовете му останали без поръчки. Емануел и Алфред се върнали в Швеция, а Робърт и Лудвиг останали в Петербург и положили основите на съветската нефтена индустрия.
На 14 октомври 1863 година Алфред Нобел патентовал в Швеция своето изобретение – динамита – формиран от барут и нитроглицерин. Патентът му не важал за цяла Европа и по тази причина той подавал обособена поръчка и имал патенти в цяла Европа и в Америка. Веднага откакто получел документите си, той предложил на локални предприемачи да основат взаимно дружество, в което Нобел имал 30% дял. Така за няколко години той патентовал към 150 изобретения в разнообразни страни и станал един от най-богатите хора на своето време.
Единствената жена, по която Нобел бил съществено пристрастен, била Берта декор Зутнер, само че тя се омъжила за различен. Въпреки това с Нобел останали близки до края на живота му. Берта била видна пацифистка и Нобел я подпомагал финансово, без да има вяра изключително на идеята й.
Така се родили Нобеловите награди – тази за мир, в името на обичаната му Берта, която след това станала неин притежател. Награди за физика и химия – науките, с които Нобел се занимавал цялостен живот. За медицина, тъй като той боледувал доста от дете и за литература, тъй като бил познавач на литературата и самичък пишел, само че унищожил множеството си произведения. Другите науки просто не го интересували.
През 1969 година шведската банка предложила и премия за стопанска система. Така през днешния ден има шест нобелови награди, които носят авторитет и постоянна финансова поддръжка на носителите си. И разнасят по света името на своя основател – скромният Алфред Нобел, който имал отегчителен живот.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ