Преди три години, когато Великобритания обяви плановете си да изпраща

...
Преди три години, когато Великобритания обяви плановете си да изпраща
Коментари Харесай

Планът Руанда: Външното решение на ЕС за справяне с бежанците

Преди три години, когато Англия разгласи проектите си да изпраща мигранти в Руанда, Европейският съюз дефинира мярката като нечовешка и в прорез с интернационалното право.

Но с надигането на ксенофобски настроения и възхода на от ден на ден десни държавни управления в Европа, блокът стартира да демонстрира все по-голямо схващане към сходни решения за ограничение на имиграцията.

„ Смятам, че има необятна поддръжка “, споделя министърът по миграцията на Дания Кааре Дюбвад, чиято страна сега ръководи Съвета на Европейски Съюз.

Изпращането на търсещи леговище отвън границите на блока „ към този момент набира голяма поддръжка “, прибавя той пред Financial Times.

Дания, Италия и Германия са измежду страните, които упорстват за основаване на центрове в страни отвън Европейски Съюз, където да бъдат настанявани хора, очакващи решение по молбите си за леговище.

Дюбвад, социалдемократ, който ръководеше несполучливия датски проект за Руанда, си напомня публичната опозиция против тази концепция. Правителството се отхвърли от схемата след сериозен вътрешнополитически напън през януари 2023 година, а по-късно същата година английският Върховен съд анулира проекта на Обединеното кралство.

За разлика оттогава, в този момент, споделя Дюбвад, „ когато се срещам с сътрудници от огромни страни членки като Германия, Франция, Полша, Италия “, се следи „ доста мощна поддръжка за продължение напред “.

Германският вътрешен министър Александър Добринд, баварски реакционер, съобщи предишния месец, че „ моделите, включващи трети страни, се употребяват с мнозинствена поддръжка. Огромното болшинство от страните членки ясно демонстрираха, че това е пътят, по който Европейски Съюз би трябвало да поеме “.

Промяната е изключително забележима в Германия, която преди десетилетие отвори вратите си за бежанци от Сирия и други конфликтни зони, а тогавашната канцлерка Ангела Меркел уверяваше жителите: „ Ще се оправим “ („ Wir schaffen das “).

Но антиимигрантските настроения, разпалвани от крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ и няколко смъртоносни офанзиви, осъществени от мигранти, принудиха Берлин да предприеме по-строги ограничения.

Други страни, които преди този момент подкрепяха мигрантите, като Люксембург, също трансформираха курса с идването на десни държавни управления.

Поразителната смяна в позицията на Европейски Съюз по отношение на по този начин наречената „ екстернализация “ на миграцията се случва на фона на мощно повишаване на публичната поддръжка за крайната десница, която трансформира имиграцията в собствен централен девиз.

Но опитите за изнасяне на процедурите по леговище отвън Европейски Съюз претърпяват и правни неуспехи, като бранители на човешките права предизвестяват, че те подкопават самите основи, върху които е построен Европейски Съюз.

„ Има по-широка наклонност в миграционната и убежищната политика на Европейски Съюз – човешките права стартират да отстъпват на политическите ползи “, споделя Оливия Сундберг Диес, специалист по миграция в Amnesty International, пред FT.

Британската скица - съгласно която Обединеното кралство щеше да изпраща бежанци в Руанда, с цел да бъдат обработвани молбите им там - бе анулирана от Върховния съд на Англия заради опасения, че изпратените лица могат да бъдат изложени на риск.

Тогавашният министър председател Риши Сунак се опита да избави проекта, като разгласи Руанда за „ сигурна страна “, само че актуалното държавно управление дефинитивно се отхвърли от него.

Подобна обосновка употребява и Италия – да отбелязя избрани страни като „ сигурни “ – само че тя бе оспорена предходната седмица от Съда на Европейски Съюз. Премиерът Джорджа Мелони реагира гневно, обвинявайки Европейския съд в превишаване на пълномощията.

Миналата година Мелони подписа договорка с Албания за създаване на затворени центрове, в които да бъдат прехвърляни мигранти, до момента в който текат процедурите по техните молби за леговище в Италия – които в множеството случаи най-вероятно ще бъдат отхвърлени.

След като италиански съдилища оспориха схемата, Рим пренасочи предназначението на оборудванията – те към този момент се употребяват за настаняване на мигранти в очакване на депортиране. Няколко десетки души към този момент са били преместени там, въпреки че множеството след това са върнати назад в Италия – което в допълнение усилва разноските.

Въпреки това Европейската комисия поддържа концепцията хора, очакващи депортиране, да бъдат изпращани в по този начин наречени „ центрове за връщане “ отвън Европейски Съюз – да вземем за пример пренасочените албански уреди.

Брюксел даже приготви законодателни оферти, които биха създали допустима първичната концепция на Италия, като предложи лист на Европейски Съюз със „ сигурни страни “ и разреши на страните членки да изпращат там търсещи леговище, даже в случай че те нямат връзка с тези места.

Германия води договаряния с Руанда за допустимо използване на английската скица, съгласно Financial Times. Засега не е ясно какъв брой напреднали са договарянията, поради предходни правни възражения.

Руанда също по този начин разгласи тази седмица, че се е съгласила да одобри 250 мигранти, депортирани от Съединени американски щати, съгласно държавното управление в Кигали.

Нидерландия от своя страна води договаряния с Уганда – страна, в която хомосексуалността се санкционира със гибел – за основаване на „ директен хъб “, заяви нидерландското министерство на убежището и миграцията.

Според Кааре Дюбвад, най-подходящи биха били центрове в „ северноафрикански страни “ или други „ постоянни страни със постоянни държавни управления “.

Европейски Съюз към този момент има договорености за ограничение на миграцията и дава финансиране на страни като Тунис и Либия, където управляващите неведнъж са били упреквани в нарушавания на човешките права.

„ Вие улеснявате нарушаването на човешките права, освен по отношение на мигрантите, само че и по отношение на жителите на тези страни “, разяснява евродепутатката от Зелените Тинеке Стрик, визирайки репресиите против неправителствени организации и опозиционери в Тунис.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР