,fit(1920:897)&format=webp)
Къщата на милиардерите, в която живее бездомник – една история от Лондон
Някога това е най-скъпият парцел в Лондон. Формално е къща, само че наподобява на замък – има 45 стаи, закрит басейн, 4 асансьора и 116 прозореца, част от които гледат към „ Хайд Парк “. И там не живее никой. По-точно – живее един скитник. Опънал си е палатка пред входа на двореца и тъй като доста обича цветя, си е подредил цяла градина със саксии.
Това е неуместната, само че действителна история на къщата Rutland Gate в лондонския регион Knightsbridge, разказана от The Guardian.
За последно този парцел е продаден през 2020 година Цената му е била 243 млн. евро, което го прави най-скъпия във Англия. Но поради разнообразни бизнес и житейски обрати, през днешния ден къщата е празна. А пред входа й живее един приветлив, чорлав и космат чешит. На палатка.
Андерс Фернстед се настанява на верандата преди към три години. Днес към момента е там и въпреки че това е суперскъп парцел, той живее в полеви условия – за дребна потребност употребява бутилка, цялото му имущество е струпано в близост в кутии и кашони.
Всъщност този парцел е формиран от няколко къщи, както подсказва и адресът му – 2-8А. В началото на 80-те години на предишния век постройките са купени от милиардера Рафик Харири, който след това става министър председател на Ливан. В Лондон той си прави личен замък, в който живее като същински крал. Казват, че даже кошчетата за отпадък в дома му били позлатени. И по този начин до 2005 година, когато е погубен при бомбен атентат в Бейрут.
Следващият притежател на парцела е саудитският принц Султан Бин Абдулазиз ал Сауд, който умира през 2011 година Четири години по-късно скъпите мебели и съоръжение от парцела са продадени на търг. Появява се идващият милиардер – китаецът Ченг Чунг-киу, който го придобива през 2020 година за рекордната сума, само че по този начин и не заживява с него. Формално парцелът се води на името на брачната половинка на непосредствен на Чунг – Хуи Ка Ян. Той пък се оказва обвинен за финансови закононарушения и се развежда. След тези разтърсвания някогашната брачна половинка не може и да продаде парцела, защото на имуществото ѝ е наложена забрана поради делото против тогавашния ѝ брачен партньор. И по този начин къщата на милиардерите става къщата на бездомника.
„ Тази история ти оставя чувството, че незаконните пари, добити от укриване на налози, оказват помощ градът да се трансформира в център на свръхбогатите от целия свят “, разяснява Роуланд Аткинсън, създател на книгата „ How London Was Captured By the Super-rich ”.
Тази аура на Лондон като град на аристокрацията и бизнеса е присъща още от времената на Викторианската ера. Тогава богатите са желали да бъдат на пешеходно разстояние от значимите институции в столицата и да са близки до кралския двор. Днес обстановката е сходна с тази разлика, че кралското семейство от дълго време не играе водеща роля. Но пък богатите все по този начин основават свои общности.
В случая със постройката Rutland Gate обаче не се е стигнало до образуване на общественост. Появява се Фернстед, чиято история е не по-малко забавна. Роден в Швеция през 1968 година, той известно време работи като публицист за разнообразни издания и отразява софтуерния бранш. След като майка му наследява къща с голяма градина, той развива интерес към ботаниката и даже стартира да следва по специалността в Единбург. Не съумява да приключи, а по-късно отпътува за Съединени американски щати, където обаче е блъснат от кола и дълго време се възвръща. Занимавал се е и със спортна гимнастика, и с тенис на маса. Живее известно време в Сан Франциско, а след това се връща в Лондон и работи за списание Economist. По това време живее на дребна лодка. Една стихия обаче я поврежда съществено и той остава без дом, а в това време е напуснал и работата си. Така му остава палатката, с която се мести на разнообразни места из Лондон. Минава и през няколко обществени жилища, само че тази система не му харесва. Преди три години открива изоставената богатшка постройка и се „ нанася “ пред входа ѝ. Днес познава част от хората в региона, поддържа връзка си с тях.
Самият той не наподобява като скитник. Казва, че е здрав физически и душевен, не използва опиати, няма и други зависимости. Научил се е да оцелява в улични условия. Знае къде да откри храна, вода и ток, с цел да зареди телефона си. Използва wi-fi от непосредствен ресторант, през зимата топли палатката с газова печка. Няма обаче документи, нито пари. Последното не го тормози.
„ Да нямаш пари е по-добре, в сравнение с да имаш малко пари. Когато имаш малко, в никакъв случай не ти стигат. А като нямаш пари, нямаш и проблем “, изяснява бездомникът.
Все отново признава, че да живееш на улицата е рисково и постоянно би трябвало „ да спиш единствено с едното око “. Но откогато се открил на едно място е по-спокоен.
Тази история се развива в град, който от години е в жилищна рецесия – цените на парцелите са непостижими за хора със междинни или ниски приходи. Според едно изследване през предходната година към една четвърт от жилищата в столицата не се употребяват. Въпреки това строителството на нови здания продължава, което по никакъв метод не оказва помощ за решаването на рецесията. Според формалната статистика в Лондон има най-малко 1200 души, които спят по улиците. Има проекти общината да стартира да изкупува парцели, с цел да ги трансформира в обществени жилища. Но за това са нужни милиони.
Междувременно постройката, пред която се е настанил Фернстед, към този момент не оглавява класацията за най-скъпите парцели в английската столица. Тя е „ паднала “ на второ място откакто парцел в различен регион е бил продаден за 319 млн. евро.
Фернстед се майтапи, че е „ толкоз близо “ до лукса и демонстрира с два пръста какъв брой е дебела входната врата.
„ Създал съм си измислена действителност. Мисля си, че съм дете, на което родителите са разрешили да си направи бивак в двора “, споделя той в опит да показва положително въодушевление.
Естествено, Rutland Gate няма да стане дом за обществено слаби, даже и общината ненадейно да откри нужната сума, с цел да я купи. Но сега е добра илюстрация на обстановката с жилищната рецесия.
Това е неуместната, само че действителна история на къщата Rutland Gate в лондонския регион Knightsbridge, разказана от The Guardian.
За последно този парцел е продаден през 2020 година Цената му е била 243 млн. евро, което го прави най-скъпия във Англия. Но поради разнообразни бизнес и житейски обрати, през днешния ден къщата е празна. А пред входа й живее един приветлив, чорлав и космат чешит. На палатка.
Андерс Фернстед се настанява на верандата преди към три години. Днес към момента е там и въпреки че това е суперскъп парцел, той живее в полеви условия – за дребна потребност употребява бутилка, цялото му имущество е струпано в близост в кутии и кашони.
Всъщност този парцел е формиран от няколко къщи, както подсказва и адресът му – 2-8А. В началото на 80-те години на предишния век постройките са купени от милиардера Рафик Харири, който след това става министър председател на Ливан. В Лондон той си прави личен замък, в който живее като същински крал. Казват, че даже кошчетата за отпадък в дома му били позлатени. И по този начин до 2005 година, когато е погубен при бомбен атентат в Бейрут.
Следващият притежател на парцела е саудитският принц Султан Бин Абдулазиз ал Сауд, който умира през 2011 година Четири години по-късно скъпите мебели и съоръжение от парцела са продадени на търг. Появява се идващият милиардер – китаецът Ченг Чунг-киу, който го придобива през 2020 година за рекордната сума, само че по този начин и не заживява с него. Формално парцелът се води на името на брачната половинка на непосредствен на Чунг – Хуи Ка Ян. Той пък се оказва обвинен за финансови закононарушения и се развежда. След тези разтърсвания някогашната брачна половинка не може и да продаде парцела, защото на имуществото ѝ е наложена забрана поради делото против тогавашния ѝ брачен партньор. И по този начин къщата на милиардерите става къщата на бездомника.
„ Тази история ти оставя чувството, че незаконните пари, добити от укриване на налози, оказват помощ градът да се трансформира в център на свръхбогатите от целия свят “, разяснява Роуланд Аткинсън, създател на книгата „ How London Was Captured By the Super-rich ”.
Тази аура на Лондон като град на аристокрацията и бизнеса е присъща още от времената на Викторианската ера. Тогава богатите са желали да бъдат на пешеходно разстояние от значимите институции в столицата и да са близки до кралския двор. Днес обстановката е сходна с тази разлика, че кралското семейство от дълго време не играе водеща роля. Но пък богатите все по този начин основават свои общности.
В случая със постройката Rutland Gate обаче не се е стигнало до образуване на общественост. Появява се Фернстед, чиято история е не по-малко забавна. Роден в Швеция през 1968 година, той известно време работи като публицист за разнообразни издания и отразява софтуерния бранш. След като майка му наследява къща с голяма градина, той развива интерес към ботаниката и даже стартира да следва по специалността в Единбург. Не съумява да приключи, а по-късно отпътува за Съединени американски щати, където обаче е блъснат от кола и дълго време се възвръща. Занимавал се е и със спортна гимнастика, и с тенис на маса. Живее известно време в Сан Франциско, а след това се връща в Лондон и работи за списание Economist. По това време живее на дребна лодка. Една стихия обаче я поврежда съществено и той остава без дом, а в това време е напуснал и работата си. Така му остава палатката, с която се мести на разнообразни места из Лондон. Минава и през няколко обществени жилища, само че тази система не му харесва. Преди три години открива изоставената богатшка постройка и се „ нанася “ пред входа ѝ. Днес познава част от хората в региона, поддържа връзка си с тях.
Самият той не наподобява като скитник. Казва, че е здрав физически и душевен, не използва опиати, няма и други зависимости. Научил се е да оцелява в улични условия. Знае къде да откри храна, вода и ток, с цел да зареди телефона си. Използва wi-fi от непосредствен ресторант, през зимата топли палатката с газова печка. Няма обаче документи, нито пари. Последното не го тормози.
„ Да нямаш пари е по-добре, в сравнение с да имаш малко пари. Когато имаш малко, в никакъв случай не ти стигат. А като нямаш пари, нямаш и проблем “, изяснява бездомникът.
Все отново признава, че да живееш на улицата е рисково и постоянно би трябвало „ да спиш единствено с едното око “. Но откогато се открил на едно място е по-спокоен.
Тази история се развива в град, който от години е в жилищна рецесия – цените на парцелите са непостижими за хора със междинни или ниски приходи. Според едно изследване през предходната година към една четвърт от жилищата в столицата не се употребяват. Въпреки това строителството на нови здания продължава, което по никакъв метод не оказва помощ за решаването на рецесията. Според формалната статистика в Лондон има най-малко 1200 души, които спят по улиците. Има проекти общината да стартира да изкупува парцели, с цел да ги трансформира в обществени жилища. Но за това са нужни милиони.
Междувременно постройката, пред която се е настанил Фернстед, към този момент не оглавява класацията за най-скъпите парцели в английската столица. Тя е „ паднала “ на второ място откакто парцел в различен регион е бил продаден за 319 млн. евро.
Фернстед се майтапи, че е „ толкоз близо “ до лукса и демонстрира с два пръста какъв брой е дебела входната врата.
„ Създал съм си измислена действителност. Мисля си, че съм дете, на което родителите са разрешили да си направи бивак в двора “, споделя той в опит да показва положително въодушевление.
Естествено, Rutland Gate няма да стане дом за обществено слаби, даже и общината ненадейно да откри нужната сума, с цел да я купи. Но сега е добра илюстрация на обстановката с жилищната рецесия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ