Манолиньо, най-известният самотен делфин в Испания, е забелязан за първи

Манолиньо, най-известният уединен делфин в Испания, е видян за първи път през 2019 година С течение на времето той се трансформира в постоянен жител на естуарите Мурос-Ноя и Ферол в северозападния испански район Галисия и на процедура става част от локалната общественост. В продължение на пет години и половина той се доближава до лодки и къпещи се хора, разрешава да бъде докосван в плитчините край брега и даже пречи на работата на водолази, събиращи рапани. Делфинът умира през септември 2025 година, откакто е ударен от корабни витла.

Ново изследване изследва историята и държанието му дружно с това на още 16 самотни делфини. Характерно за тези екземпляри е, че търсят контакт с хората, като от 1970 година насам те са следени в испански води, главно в региона Галисия. Сред тях е и женската Нина, снимана от известния природозащитник Феликс Родригес де ла Фуенте, до момента в който си играе с деца, които я прегръщат и се държат за гръбната ѝ перка. Това обаче надалеч не са изолирани случаи – сред 1950 и 2022 година такива отзивчиви и самотни делфини са регистрирани на 47 разнообразни места в 26 страни по света, написа El Pais. 

Делфините живеят в комплицирани обществени групи, в които построяват взаимоотношения, продължаващи цялостен живот. Понякога обаче някой субект нарушава разпоредбите – живее самичък, доближава се до брега и търси контакт с хората. Причината за това остава неразбираема. Изследването предлага няколко хипотези – от търсене на нова територия до здравословни проблеми, пострадвания или отменяне от групата.

Подобно доближаване обаче крие съществени опасности както за оцеляването на самите морски бозайници, по този начин и за сигурността на хората. Често запалянковците подхождат към тези диви животни като към домашни любимци – настройка, която няма нищо общо с действителността и може да се окаже извънредно рискова. 

„ Манолиньо да вземем за пример, който беше същински наивник, беше и животно с дължина три метра и тегло 400 кг. Ако те удареше, щеше да ти обърне главата “, споделя Алфредо Лопес – един от създателите на проучването и шеф на Координационния център за проучване на морските бозайници (CEMMA).

Делфинът е следен да оказва помощ за повдигането на риболовен клопки и да спомага на деца от ветроходен клуб да се качват на лодки. Показвал е прясно уловена риба и е играл с куче. Имало е обаче и произшествия – Манолиньо свалял маските на водолазите и даже изваждал маркучите, които подават въздух на гмуркачите, събиращи рапани на дълбочина сред 10 и 12 метра.

От игра до ухапвания

Във водата преимуществото постоянно е на страната на делфините.

„ Те са стремително бързи – освен във връзка с пъргавината си, само че и тъй като като че ли мислят няколко хода напред. Все едно могат да плануват какво ще направиш в идната секунда “, изяснява Лопес.

Друг проблем поражда, когато те се приближат до препълнен плаж и плувците ги наобиколят. При сходни условия делфините могат да се почувстват унизени. Именно това се случва, когато Манолиньо ухапва жена по крайници, оставяйки няколко следи от зъбите си.

Подтиквани от потребността си от обществен контакт, делфините последователно стартират да се доближават към хората. Според проучването този развой минава през разнообразни стадии – от 0 до 5. Експертите считат, че е извънредно значимо животните в ранните етапи да не минават към по-късните стадии и да не се социализират в допълнение с хората. 

В първичната фаза делфинът стартира все по-често да се появява на повърхността, като след това следва лодки и развива жив интерес към човешката активност. Щом преодолее вродената си нерешителност, животното минава към обществено и тактилно другарство – да вземем за пример триене в корпусите на плавателните съдове или в къпещите се хора.

Любопитен подробност е, че делфините от време на време употребяват пениса си като средство за проучване, допиране или пренасяне на предмети като въжета, без това наложително да е обвързвано със полов подтекст.

„ Това е характерна форма на опознаване на заобикалящата среда посредством цялото тяло, подбудена напълно от любознание. За нас тя може да наподобява като полова демонстрация, макар че в реалност не е по този начин “, коментира Лопес.

В по-напредналите стадии на взаимоотношение бозайниците могат да показват преобладаващо държание. То се показва в плуване с висока скорост, внезапно и шумно издишване, боричкане с глава или рискови скокове в непосредствена непосредственост до хората, а от време на време и непосредствено над тях.

Петата и последна фаза е завръщането на екземпляра към неговото стадо – развой, който може да настъпи във всеки един миг, само че остава извънредно сложен за хващане от учените.

Някои екземпляри не са изцяло самотни. Такъв е казусът с Енол, който в продължение на три години (между 1993 и 1997 г.) е следен основно край крайбрежията на северния район Астурия, непроменяемо придружаван от майка си Ерсина. За разлика от Манолиньо или Нина обаче, той надалеч не бил толкоз отзивчив – проявявал нападателно, преобладаващо и полово държание към хората, с които влизал в контакт, като даже ухапал доста от тях.

Гаспар, различен от описаните в проучването случаи, се появява в заливите Риас Байшас в Галисия през 2007 година и последователно минава през обособените етапи на социализация. Първоначално той проявявал интерес към гребла и дребни лодки, които от време на време преобръщал. Сред обичаните му занимания били да пъха главата си в отворите на водните турбини или да се заплита във въжетата на плавателните съдове. Освен това Гаспар съзнателно увивал въжета към опашката и перките си, а на два пъти бил видян да си играе с куче на пристанището в Коркубион.

Когато усетел, че го безпокоят обаче, той също можел да работи преобладаващо и жестоко. При един от случаите делфинът захапал подводен заварчик и го влачил в продължение на пет метра, счупвайки едно от ребрата му. При различен случай животното счупило ръката на човек, който скочил във водата, с цел да плува с него. Гаспар е видян за финален път през 2010 година

Манолиньо също минава през всички стадии, разказани в проучването. Първоначално се приближавал до лодки и хора, без да взаимодейства с тях. На третия стадий към този момент търсел компанията на риболовци и къпещи се, само че не разрешавал да бъде докосван. Четвъртият стадий настъпил бързо – тогава той почнал да търси контакт с всеки, който се намирал във водата.

Поведението му обаче се трансформира внезапно, откакто през октомври 2022 година е прободен с харпун в левия хълбок. Той се връща към първия стадий, въпреки и за малко, след което последователно още веднъж стартира да се приближава до хората.

Още тогава управляващите предизвестяват, че делфинът не трябва да бъде хранен или докосван. На хората в лодки е предложено да не се доближават до него и да заобикалят ненадейно ускорение.

Най-важното съгласно създателите на проучването е да се предотврати превръщането на самотните делфини в обществени. Това може да бъде реализирано посредством обучение и съответни ограничения от страна на институциите.

„ Знаем, че локалните управляващи постоянно не желаят да лимитират достъпа до плажове или пристанища в сходни обстановки, само че сходни ограничения биха могли да бъдат включени в проекти за краткотрайно ръководство “, заключават учените.