,fit(1920:897)&format=webp)
Марта Гелхорн, която избира войната пред живота в сянката на Хемингуей
6 юни 1944 година е началото на края за Адолф Хитлер и нацистка Германия. Тогава западните съдружници откриват така наречен втори фронт в Европа. Целта е немските сили да бъдат притиснати от две страни, откакто към този момент се бият на източния фронт със Съюз на съветските социалистически републики, с цел да бъдат изтощени.
Операцията стартира с десант във Франция, а денят остава в историята като D-Day. И до момента в който американските бойци падат, покосени от огъня на немските картечни гнезда, само че въпреки всичко съумяват да създадат нужния пробив, една жена се заключва в тоалетната на медицински транспортен съд. Името ѝ е Марта Гелхорн – американска писателка и журналистка. Съпруга на великия Ърнест Хемингуей, военна репортерка и жена, която ненавижда да ѝ споделят какво да прави.
Именно по тази причина се заключва на оня транспортен съд, запътил се към Франция. Командването на съюзническите сили е изрично срещу дами да бъдат изпращани на фронта, с цел да отразяват войната. Още повече по време на кървави интервенции като тази във Франция. Но Гелхорн в никакъв случай не приема рестриктивните мерки абсолютно. И потегля без да пита.
„ На оня препълнен с хора бряг всички бяха извънредно заети. Вървяхме с най-голямо внимание сред тесни бели линии, сложени там, с цел да демонстрират разминирания и безвреден път. Вдигаше се прахуляк, който изглеждаше като мъглата на войната. Стъпихме на тревата и най-изненадващото беше, че усетихме сладкия мирис на лятото и миризмата на добитък. Почувствахме слънцето, което е топлило земята и в миналото, когато лятото беше същинско “.
С тези изненадващо нежни думи Гелхорн разказва идването си в Нормандия ден след десанта. Нейната дарба да вижда такива елементи е присъща за стила ѝ на писане. Тя може по едно и също време да опише жестокостта на войната, само че и природата в близост.
Кариерата ѝ продължава шест десетилетия. Родена в Мисури, създател на художествена литература, по стичане на събитията тя се трансформира в един от огромните военни репортери на времето си и отразява Испанската революция, Втората международна, Виетнамската война, руското навлизане в Чехословакия, както и освобождението на затворените в концентрационния лагер „ Дахау “.
За това по какъв начин е стигнала до Франция през 1944 година Гелхорн споделя чак през 1991 година в изявление за BBC. Спомня си, че някой на брега я попитал къде отива, а тя напълно искрено излъгала, че ще прави изявленията с медицински сестри поради текст за женско списание.
„ Този номер постоянно минаваше. Извърташ нещата откъм женската позиция и никой повече не се интересува. И аз просто се заключих в тоалетната, до момента в който корабът не потегли “, изяснява Гелхорн.
Способността ѝ да преследва задачите си неразделно е едно от мощните ѝ качества. В персоналния си живот тя е обградена от хора с воля и качества. Приятелка е на фамилията на американския президент Франклин Рузвелт, на британския публицист Хърбърт Уелс и е омъжена за Хемингуей, постоянно апетитен за може би най-значимия създател на своето потомство. Но Гелхорн изрично отхвърля да живее в сянката на мъжа си.
До 1943 година с Хемингуей живеят в Куба, само че по-късно вземат решение да заминат за Европа. Всъщност повода Гелхорн да стартира да написа за войната е той. Шест години по-рано тя пътува до Испания, където е отпътувал популярния публицист. Година по-рано в страната е избухнала гражданската война. Той ѝ предлага да написа за това, а тя отвръща, че не знае нищо нито за оръжията, нито за военната тактика, нито за сраженията. А той ѝ споделя:
„ Пиши тогава за хората, за тях знаеш доста “.
Така Гелхорн, която до тогава е писала за списание Vogue по тематики като „ Проблемите с хубостта на дамите на междинна възраст “, внезапно се трансформира във боен сътрудник. Първият ѝ материал е за живота на цивилните в Мадрид. Гелхорн ненадейно открива своето предопределение и декларира, че занапред нататък ще разказва човешкото злощастие.
И макар че Хемингуей самичък я е насочил към това занятие, откакто се женят през 1940 година, той упорства тя „ да си стои у дома “. Но през 1943 година тя към този момент е в Италия дружно с американската войска. А брачният партньор ѝ праща депеша с въпрос: „ Ти брачна половинка ли си или боен сътрудник? “
През 1944 година двамата се връщат за малко в Куба и спорът сред тях избухва с цялостна мощ. Гелхорн желае да написа за идния на 6 юни десант и даже се договаря със седмичното списание Collier`s, само че Хемингуей „ открадва “ уговорката и самичък отпътува за Европа. Но до момента в който той пътува към Лондон, тя се качва на цялостен с експлозиви товарен транспортен съд и също потегля. Когато стига до щаба на американската войска, ѝ не разрешават да продължи към фронта. По този мотив тя споделя:
„ Правилата в тила на военните дейности би трябвало да бъдат нарушавани “.
И по този начин се оказва на борда на оня медицински транспортен съд, който е първият, достигнал до крайбрежията на Франция, единствено часове след кървавата интервенция.
Естествено, не се разминава безнаказано. Арестувана е за непокорство и изпратена в предварителен център за медицински сестри. Бяга и оттова и отива в Италия, с цел да отразява напредването на съюзническите сили. Казано в резюме – записва се в историята като смела и непокорна жена, която не търпи разпоредби, без значение дали са от генерали или от брачна половинка ѝ. И като извънреден публицист – въпреки че Хемингуей също написа за десанта, той по този начин и не стъпва на брега. А описанието на брачната половинка му е надалеч по-живо, динамично и детайлно. Плюс това е илюстрирано със фотоси от мястото.
През 1959 година тя издава алманах с военните си репортажи (The Face of War) – книга, считана за един от най-откровените разкази за тези времена. В тези години не е признато да се обръща внимание на чисто човешките прекарвания, а да се написа повече за военните дейности. Гелхорн обаче прави тъкмо това – не се интересува толкоз от самия развой, а от въздействието му върху хората и техните реакции. Едно от паметните ѝ описания е за учудването на американските бойци, които се изненадали какъв брой доста храна има във Франция.
„ Първо слязоха на плажовете на гибелта, а след това бяха посрещани с цветя и бисквити във френските села. Но от време на време и с патрони от немските снайперисти “, написа Гелхорн.
Двамата с Хемингуей се разделят през 1945 година По-късно тя се омъжва за американския публицист Томас Матюс, с който се развеждат през 1963 година Гелхорн не стопира да написа – войната във Виетнам, споровете сред Израел и арабските страни. През идващите десетилетия пътува до Африка, живее в Уелс, а по-късно се открива в Лондон, тъй като се разболява тежко. Заради разтърсеното си здраве се самоубива през 1998 г.
Операцията стартира с десант във Франция, а денят остава в историята като D-Day. И до момента в който американските бойци падат, покосени от огъня на немските картечни гнезда, само че въпреки всичко съумяват да създадат нужния пробив, една жена се заключва в тоалетната на медицински транспортен съд. Името ѝ е Марта Гелхорн – американска писателка и журналистка. Съпруга на великия Ърнест Хемингуей, военна репортерка и жена, която ненавижда да ѝ споделят какво да прави.
Именно по тази причина се заключва на оня транспортен съд, запътил се към Франция. Командването на съюзническите сили е изрично срещу дами да бъдат изпращани на фронта, с цел да отразяват войната. Още повече по време на кървави интервенции като тази във Франция. Но Гелхорн в никакъв случай не приема рестриктивните мерки абсолютно. И потегля без да пита.
„ На оня препълнен с хора бряг всички бяха извънредно заети. Вървяхме с най-голямо внимание сред тесни бели линии, сложени там, с цел да демонстрират разминирания и безвреден път. Вдигаше се прахуляк, който изглеждаше като мъглата на войната. Стъпихме на тревата и най-изненадващото беше, че усетихме сладкия мирис на лятото и миризмата на добитък. Почувствахме слънцето, което е топлило земята и в миналото, когато лятото беше същинско “.
С тези изненадващо нежни думи Гелхорн разказва идването си в Нормандия ден след десанта. Нейната дарба да вижда такива елементи е присъща за стила ѝ на писане. Тя може по едно и също време да опише жестокостта на войната, само че и природата в близост.
Кариерата ѝ продължава шест десетилетия. Родена в Мисури, създател на художествена литература, по стичане на събитията тя се трансформира в един от огромните военни репортери на времето си и отразява Испанската революция, Втората международна, Виетнамската война, руското навлизане в Чехословакия, както и освобождението на затворените в концентрационния лагер „ Дахау “.
За това по какъв начин е стигнала до Франция през 1944 година Гелхорн споделя чак през 1991 година в изявление за BBC. Спомня си, че някой на брега я попитал къде отива, а тя напълно искрено излъгала, че ще прави изявленията с медицински сестри поради текст за женско списание.
„ Този номер постоянно минаваше. Извърташ нещата откъм женската позиция и никой повече не се интересува. И аз просто се заключих в тоалетната, до момента в който корабът не потегли “, изяснява Гелхорн.
Способността ѝ да преследва задачите си неразделно е едно от мощните ѝ качества. В персоналния си живот тя е обградена от хора с воля и качества. Приятелка е на фамилията на американския президент Франклин Рузвелт, на британския публицист Хърбърт Уелс и е омъжена за Хемингуей, постоянно апетитен за може би най-значимия създател на своето потомство. Но Гелхорн изрично отхвърля да живее в сянката на мъжа си.
До 1943 година с Хемингуей живеят в Куба, само че по-късно вземат решение да заминат за Европа. Всъщност повода Гелхорн да стартира да написа за войната е той. Шест години по-рано тя пътува до Испания, където е отпътувал популярния публицист. Година по-рано в страната е избухнала гражданската война. Той ѝ предлага да написа за това, а тя отвръща, че не знае нищо нито за оръжията, нито за военната тактика, нито за сраженията. А той ѝ споделя:
„ Пиши тогава за хората, за тях знаеш доста “.
Така Гелхорн, която до тогава е писала за списание Vogue по тематики като „ Проблемите с хубостта на дамите на междинна възраст “, внезапно се трансформира във боен сътрудник. Първият ѝ материал е за живота на цивилните в Мадрид. Гелхорн ненадейно открива своето предопределение и декларира, че занапред нататък ще разказва човешкото злощастие.
И макар че Хемингуей самичък я е насочил към това занятие, откакто се женят през 1940 година, той упорства тя „ да си стои у дома “. Но през 1943 година тя към този момент е в Италия дружно с американската войска. А брачният партньор ѝ праща депеша с въпрос: „ Ти брачна половинка ли си или боен сътрудник? “
През 1944 година двамата се връщат за малко в Куба и спорът сред тях избухва с цялостна мощ. Гелхорн желае да написа за идния на 6 юни десант и даже се договаря със седмичното списание Collier`s, само че Хемингуей „ открадва “ уговорката и самичък отпътува за Европа. Но до момента в който той пътува към Лондон, тя се качва на цялостен с експлозиви товарен транспортен съд и също потегля. Когато стига до щаба на американската войска, ѝ не разрешават да продължи към фронта. По този мотив тя споделя:
„ Правилата в тила на военните дейности би трябвало да бъдат нарушавани “.
И по този начин се оказва на борда на оня медицински транспортен съд, който е първият, достигнал до крайбрежията на Франция, единствено часове след кървавата интервенция.
Естествено, не се разминава безнаказано. Арестувана е за непокорство и изпратена в предварителен център за медицински сестри. Бяга и оттова и отива в Италия, с цел да отразява напредването на съюзническите сили. Казано в резюме – записва се в историята като смела и непокорна жена, която не търпи разпоредби, без значение дали са от генерали или от брачна половинка ѝ. И като извънреден публицист – въпреки че Хемингуей също написа за десанта, той по този начин и не стъпва на брега. А описанието на брачната половинка му е надалеч по-живо, динамично и детайлно. Плюс това е илюстрирано със фотоси от мястото.
През 1959 година тя издава алманах с военните си репортажи (The Face of War) – книга, считана за един от най-откровените разкази за тези времена. В тези години не е признато да се обръща внимание на чисто човешките прекарвания, а да се написа повече за военните дейности. Гелхорн обаче прави тъкмо това – не се интересува толкоз от самия развой, а от въздействието му върху хората и техните реакции. Едно от паметните ѝ описания е за учудването на американските бойци, които се изненадали какъв брой доста храна има във Франция.
„ Първо слязоха на плажовете на гибелта, а след това бяха посрещани с цветя и бисквити във френските села. Но от време на време и с патрони от немските снайперисти “, написа Гелхорн.
Двамата с Хемингуей се разделят през 1945 година По-късно тя се омъжва за американския публицист Томас Матюс, с който се развеждат през 1963 година Гелхорн не стопира да написа – войната във Виетнам, споровете сред Израел и арабските страни. През идващите десетилетия пътува до Африка, живее в Уелс, а по-късно се открива в Лондон, тъй като се разболява тежко. Заради разтърсеното си здраве се самоубива през 1998 г.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ