Най-старата битка в Европа
Преди повече от три хилядолетия, стотици, може би хиляди, бойци с тояги, мечове и стрели се сблъскват на блатистите крайбрежия на река Толенсе на балтийското крайбрежие на Германия, оцветявайки терена с кръв.
Там археолозите се пробват да пресъздадат случилото се по време на този нечовечен спор от находките, които намират. Откритията стартират инцидентно на мястото през 90-те години, а след повече от десетилетие работа на терен, която стартира през 2008 година, откривателите стартират да схващат, че това е същинско полесражение. Което е изненада, тъй като множеството археологически находки от Бронза в Централна Европа идва от антични селища или гробища. Находки от оръжия и здрави укрепления на други места допускат, че борбата е била част от живота през тази ера. Но бойното поле, разкривайки миг на ужасното принуждение, което се случва в границите на няколко дни, предлага доста по-категорични доказателства за мащаба на една такава война.
По сектор от долината Толенсе с дължина около 2,3 километра, група немски откриватели откриват останките на повече от 140 индивида досега. Повечето са разпознати като млади мъже и доста от тях демонстрират ясни признаци на пострадвания от битка – някой имат бронзови и кремъчни върхове на стрели към момента заседнали в костите им и фрактури от контузия с тъп предмет. Някои имат счупени кости с признаци на укрепване, което допуска, че тази последна борба не е първата им борба. Археолозите подозират, че са разкопани единствено дребна част от бойното поле. Като се има поради какъв брой бойци може да са оживели – и какъв брой от мъртвите към момента не са открити (или са отнесени за погребение) – откривателите пресмятат, че над 2000 души са взели участие в борбата.
Археолозите се гмурват и до дъното на река Толенсе, където с времето теченията са отмили пластове кал и са разкрили нови артефакти от спора. Там откривателите намират персонални движимости от боец, които допускат, че участниците в сражението пътуват стотици километри, с цел да се бият в тази борба.
„ Беше изненада да намерим полесражение. Втора изненада беше да се откри полесражение с такива размери и с толкоз доста воини, а в този момент е огромна изненада, че имаме работа с спор от континентален мащаб “, споделя Томас Тербергер, съавтор на новото проучване и археолог от Държавната организация за културно завещание на Долна Саксония в Хановер.
Тербергер и сътрудниците му считат, че тези новооткрити лични движимости са държани в дървена кутия или торба от плат, които от този момент са се разложили. Този набор от принадлежности включва железни части (от мед), както и принадлежности, които са употребявани в всекидневието, като длето, шило с към момента непокътната ръкохватка от бреза, нож и дребен меч. Целият пакет от артефакти прилича съкровищата, открити при погребения на воини от южната част на Централна Европа – от Източна Франция до района Бохемия в Чехия, споделят откривателите. Всички тези обекти са на стотици километри от долината Толенсе. Мечът доста наподобява на вид оръжие, нормално свързвано с Бавария, в южна Германия, а три бронзови цилиндъра имат паралели във Франция.
„ Преди спекулирахме, че някои от тези хора може да са пристигнали от юг “, споделя Тербергер. „ Сега имаме, от наша позиция, много безапелационна индикация, че хора от Южна Централна Европа са забъркани в този спор. “ Химически разбор от 2017 година на останките демонстрира, че на мястото са били убити разнородни групи неместни воини, само че откривателите не съумяват да дефинират точния генезис им. „ Естествената просвета, дружно с археологическите доказателства, допускат, че най-малко някои от тези мъже са пристигнали отдалеко “, споделя Хеле Вандкилде, археолог от университета в Орхус, която не е взела участие в проучването, само че изследва като цяло спорове от бронзовата ера.
Тербергер и сътрудниците му интерпретират фрагментите от мед, открити в комплекта от артефакти, като първични материали, които могат да бъдат нарязани на още по-малки части с длето и да се употребяват като форма на пари. „ Виждаме това като ранна форма на валута за хората от бронзовата ера “, споделя той.
Археологът Бари Молой от Университетския лицей в Дъблин, който не е част от проучването, счита, че е значимо, че тези железни парчета са принадлежали на някой на бойното поле. Вероятно е някой, който пътува надалеч от вкъщи, да носи някакво благосъстояние със себе си, споделя той.
„ Как може човек да се оправя толкоз надалеч от удобствата на личната си общественост и нейните запаси? “ – пита Молой. „ Откритията в Толенсе наподобява потвърждават в подобен случай концепцията за мобилни групи, които пътуват на дълги дистанции във враждебна среда и носят със себе си персонални вещи като прото-валута, с цел да покриват потребностите си. “
Изследователите може в никакъв случай да не получат отговор какво предизвиква спора, само че Тербергер е разчувствуван от новите въпроси, повдигнати от знанието, че бойните армии са задгранични. „ Как можем да разбираем, че толкоз огромна група от юг идва на север? Как е допустимо да се провежда нещо сходно? “
Вандкилде споделя, че археолозите дълго време виждат единствено мир през бронзовата ера. Това се трансформира към края на 90-те години, само че откривателите към момента не знаят доста за организацията на войната и по какъв начин и за какво тя се трансформира през бронзовата ера. „ Почти съм сигурен, че имаме армии по времето на Толенсе – самото място наподобява демонстрира толкоз доста. Но имаме потребност от доста повече проучвания. “
Вместо спорът да е извънреден за времето си, по-вероятно е бойното поле да е просто извънредно добре непокътнат образец за ера, когато насилието е било „ предсказуема, предстояща и планувана активност “, съгласно Молой. „ Ние към този момент обсъждаме дали насилието е рядко или системно и се доближаваме до миг, в който към този момент можем да разбираме по какъв начин и за какво мащабът и характерът на войната са толкоз трансформирани през бронзовата ера. “
