Калин Терзийски е предчувствал смъртта си. В това са убедени

Калин Терзийски е предчувствал гибелта си. В това са уверени негови близки и другари, потресени от трагичната новина за кончината му, написа Intrigi.bg.

„ Вчера, на 22.01 в 20 ч умря моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, само че велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, нека небето го побере “, заяви преди минути неговият брат Светослав Терзийски.

Че е усещал своя края, проличава и от последния му пост, единствено седмица преди гибелта му – история за обречен на смърт негов непосредствен, разказана в типичния саморасъл жанр на писателя.

„ Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му да го виждам. Имаше нещо там – рак, и май чакаше да почине. Никой не желае да почине, само че се налага… Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме. Чели ли сте Реймънд Кървър? Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и споделяше: Я отиди за едно капучино. И аз отивах, и той споделяше - луксозно е. После се утежни и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща. “

Това са последните думи на Калин Терзийски в обществените мрежи: „ Никой не желае да почине, само че се налага… Случват се и такива неща “. Сякаш е желал с тях да утеши околните си да гледат по-простичко на гибелта му.

Въпреки че бе обичан от хиляди, Калин постоянно се усещаше неразбираем, а най-голямата му болежка си остана щерка му, с която имаха хладни връзки. По думите му неговият сложен темперамент и бохемски живот са издигнали стени посред им. Немалка роля е изиграл и алкохола, за който Терзийски говореше намерено: „ Алкохолът не е наслаждение, той е упойка. Когато душата те боли прекалено много, търсиш метод да я приспиш. Опитът да изкорениш порока е в действителност опит да се завърнеш към живота, само че от време на време животът е прекомерно недодялан “.

Калин Терзийски е роден през 1970 година в София, по обучение е доктор психиатър, а от 2000 година се посвещава напълно на литературата и сюжетите. Автор е на разкази, лирика и романи, измежду които автобиографичния „ Алкохол “, в който преплита персоналния си опит и практиката си като психиатър. Участва интензивно в литературни и телевизионни планове и е измежду разпознаваемите имена в актуалната българска просвета.