Облачните войни на Перу са голяма мистерия
Преди повече от 1000 години в мъгливите гори на Северно Перу, покрай извора на великата река Амазонка, владеели Облачните войни. Много преди появяването на страната на инките тези мистериозни шаманистични владетели управлявали огромна част от Андите, преди да бъдат победени от инките, да изоставят огромната си крепост и да изчезнат в историята.
През последните десетилетия нови археологически свидетелства са открити в двата съществени източника – укрепения град Куелап и некропола с каменните лица в Лагуната на Кондорите. Тъй като тези култури не са оставили писмени записи (или най-малко към момента не знаем за такива), единственият източник на информация, обвързван с тях, са локалните устни предания и документалните свидетелства на ранните европейски откриватели, което епохи наред е водело до спекулации и несъгласия, оповестява Ancient Origins.
Извисяващо се на повече от 3000 м над долината на Уткубамба, заобиколено от облаци, градини и растения, се намира заграденото със стени населено място Куелап. Наричано от време на време Мачу Пукчу на Севера, Куелап е едно недооценено знамение на античния свят.
Външните му стени са високи 30 метра и пазят над 400 кръгли жилищни здания, които в началото имали сламени конусовидни покриви.
Това е безусловно нетипично за предколумбовата архитектура. Има и още характерни характерности, неповторими за андската цивилизация – като високите 7 метра защитни кули, от които с огромни прашки били изстрелвани каменни сфери.
През 1997 година на 805 км северно от Куелап са открити над 200 мумии високо в скалите до отдалечено езеро. Мумиите били сложени в седнало състояние и запечатани в самостоятелни антропоморфни саркофази, гледащи към езерото. Всичко това е изцяло нетипично за андските култури.
Много от мумиите са били плячкосани, а други имали странни неща по главата като удължени черепи или дупки от трепанация. В Куелап човешки скелени са вградени стени, на които имало и каменни статуи на обезглавени жертви.
Откритите край езерото 200 мумии са учудващо добре непокътнати, като се има поради какъв брой мокър е районът. По-късно учените разкрили, че пещерите и скалите, които Облачните хора трансформирали в мавзолеи, са доста студени и с микроклимат, съвършен за дълготрайно опазване. В Куелап са открити голям брой човешки остатъци, артефакти и биологични материали като халюциногенни растения, кости от жертвени животни и каменни оръжия.
В Куелап са открити следи от принуждение и пожари, скелети от друга възраст и пол, разпилени на разнообразни места. 230-те мумии в този момент се пазят в Музео Леимебамба, само че останките и артефактите от Куелап не са изложени, не са проучени, а точното им местонахождение не е известно.
През 1553 година европейският хроникьор Педро Чеза де Леон написа: „ При Чачапоя Хуаина Чапач (владел на инките) сещнал такава опозиция, че на два пъти трябвало бързо да се отдръпна в защитната си цитадела. Но откакто пристигнали подкрепелния, той нападнал чачапойците още един път и им нанесъл подобен погром, че те молели за мир и паднали на по ръце. Владетелят на инките им дал удобни условия и наредил доста от тях да се преселят в резиденцията в Куско, където техните наследници живеят и до през днешния ден. Взел доста от дамите им, тъй като били красиви и миловидни и доста бели. Той основал гарнизони от изселници бойци, които да пазят границата “.
Това изложение и някои други, както и нетипичната архитектура и погребални практики са довели до доста теории за това, че чачапоя произлизат от Европа или Евразия. Според немския професор доктор Ханс Гифхорн, чачапоя са мигрирали от Стария свят. Някои откриватели откриват общи неща сред тях и келтите и галите.
Независимият академик Бриен Форстър открива генетични данни, които свързват античните жители на Южно Перу. Д-р Соня Гилен, водещ специалист по перуански мумии и шеф на Музео Леимебамба показва, че е доста мъчно да се вземе подобаващ генетичен материал от мумиите. Въпреки това подобен бил извлечен, само че казусът бил с какво да бъде съпоставено ДНК-то им. Не са оповестени резултати от никакви генетични проучвания. Може би забележката на Гилен значи, че при тези мумии има някаква генетична особеност, която не може да бъде съпоставена с нищо друго.
През последните десетилетия нови археологически свидетелства са открити в двата съществени източника – укрепения град Куелап и некропола с каменните лица в Лагуната на Кондорите. Тъй като тези култури не са оставили писмени записи (или най-малко към момента не знаем за такива), единственият източник на информация, обвързван с тях, са локалните устни предания и документалните свидетелства на ранните европейски откриватели, което епохи наред е водело до спекулации и несъгласия, оповестява Ancient Origins.
Извисяващо се на повече от 3000 м над долината на Уткубамба, заобиколено от облаци, градини и растения, се намира заграденото със стени населено място Куелап. Наричано от време на време Мачу Пукчу на Севера, Куелап е едно недооценено знамение на античния свят.
Външните му стени са високи 30 метра и пазят над 400 кръгли жилищни здания, които в началото имали сламени конусовидни покриви.
Това е безусловно нетипично за предколумбовата архитектура. Има и още характерни характерности, неповторими за андската цивилизация – като високите 7 метра защитни кули, от които с огромни прашки били изстрелвани каменни сфери.
През 1997 година на 805 км северно от Куелап са открити над 200 мумии високо в скалите до отдалечено езеро. Мумиите били сложени в седнало състояние и запечатани в самостоятелни антропоморфни саркофази, гледащи към езерото. Всичко това е изцяло нетипично за андските култури.
Много от мумиите са били плячкосани, а други имали странни неща по главата като удължени черепи или дупки от трепанация. В Куелап човешки скелени са вградени стени, на които имало и каменни статуи на обезглавени жертви.
Откритите край езерото 200 мумии са учудващо добре непокътнати, като се има поради какъв брой мокър е районът. По-късно учените разкрили, че пещерите и скалите, които Облачните хора трансформирали в мавзолеи, са доста студени и с микроклимат, съвършен за дълготрайно опазване. В Куелап са открити голям брой човешки остатъци, артефакти и биологични материали като халюциногенни растения, кости от жертвени животни и каменни оръжия.
В Куелап са открити следи от принуждение и пожари, скелети от друга възраст и пол, разпилени на разнообразни места. 230-те мумии в този момент се пазят в Музео Леимебамба, само че останките и артефактите от Куелап не са изложени, не са проучени, а точното им местонахождение не е известно.
През 1553 година европейският хроникьор Педро Чеза де Леон написа: „ При Чачапоя Хуаина Чапач (владел на инките) сещнал такава опозиция, че на два пъти трябвало бързо да се отдръпна в защитната си цитадела. Но откакто пристигнали подкрепелния, той нападнал чачапойците още един път и им нанесъл подобен погром, че те молели за мир и паднали на по ръце. Владетелят на инките им дал удобни условия и наредил доста от тях да се преселят в резиденцията в Куско, където техните наследници живеят и до през днешния ден. Взел доста от дамите им, тъй като били красиви и миловидни и доста бели. Той основал гарнизони от изселници бойци, които да пазят границата “.
Това изложение и някои други, както и нетипичната архитектура и погребални практики са довели до доста теории за това, че чачапоя произлизат от Европа или Евразия. Според немския професор доктор Ханс Гифхорн, чачапоя са мигрирали от Стария свят. Някои откриватели откриват общи неща сред тях и келтите и галите.
Независимият академик Бриен Форстър открива генетични данни, които свързват античните жители на Южно Перу. Д-р Соня Гилен, водещ специалист по перуански мумии и шеф на Музео Леимебамба показва, че е доста мъчно да се вземе подобаващ генетичен материал от мумиите. Въпреки това подобен бил извлечен, само че казусът бил с какво да бъде съпоставено ДНК-то им. Не са оповестени резултати от никакви генетични проучвания. Може би забележката на Гилен значи, че при тези мумии има някаква генетична особеност, която не може да бъде съпоставена с нищо друго.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ