Преди по-малко от месец Георги Свиленски – водачът на парламентарната

Преди по-малко от месец Георги Свиленски – лидерът на парламентарната група на Българска социалистическа партия, уточни президента Румен Радев като един от хората, които носят щета на левицата. Свиленски подсети, че някогашният длъжностен министър председател Стефан Янев е определил „ Продължаваме промяната ” като „ отрочета на Радев ”, които обаче след това са се разграничили от президента. „ Надявам се по същия метод и бъдещите отрочета на Радев да се разграничават от него, тъй като всичко, каквото се прави, то се прави за сметка на Българска социалистическа партия ”, отсече водачът на алените депутати.

Това мнение, общо-взето, обобщава метода, по който гледат на президента от „ Позитано ” 20 сега. За соцлидера Корнелия Нинова и нейното обграждане, който се пробва да натрупа политическо въздействие за сметка на партията, вкарала го в „ Дондуков ” 2. А единствено допреди 2 години президентът беше извор на горделивост за Нинова – единствената й огромна изборна победа, както и най-сериозният съдружник в борбата против ГЕРБ и Бойко Борисов.

После обаче се появи „ Промяната ”, ръководена от някогашните президентски любимци Кирил Петков и Асен Василев, и отхапа солидно парче от аления електорат. В самата соцпартия започнаха брожения и вътрешни битки, за които поддръжниците на Нинова твърдяха, че са подбуждани от Радев, с цел да отслаби и превземе Българска социалистическа партия. Отношенията им се нажежиха до алено, когато президентът упрекна соцводача, че като министър на стопанската система е разрешила износа на българско оръжие за Украйна. И на инат на тази безспирна и задълбочаваща се омраза, последния, трети мандат за сформиране на държавно управление. Виж ти! И за какво му беше да го прави?

 

В името на публичния интерес, може би?

 

Не наподобява по този начин. Ако го движеше подобен претекст, тогава „ Демократична България ” беше по-подходящият избор. Първо, десницата е надалеч по-близка до „ Промяната ”, от която зависи дали ще има държавно управление – освен това освен идеологически, само че и на равнище персонални контакти. Логично е да се допусна, че диалогът за възможен кабинет с Петков и Василев щеше да протече много по-лесно и евентуално по-успешно, в случай че се водеше от десните.

Второ, водачите на Демократична България бяха доста по-нахъсани да доведат сходни договаряния до сполучлив свършек. Социолозите са, като към този момент постоянно ги слагат след „ Възраждане ” по рейтинг. Това прави предварителните избори плашеща вероятност за Демократична България и я настървяваше да работи за сполучлив мандат. Всъщност точно концепцията за съвещания преди връчването на третия мандат, които той организира,. В същото време, Българска социалистическа партия получи някои по-благоприятни прогнози и това докара „ Позитано ” 20 до еуфория. Левите към този момент считат, че са си подсигурили преференциално място в идващия парламент, а затова и в идващото държавно управление. За какво им е да се напъват да работят за кабинет в актуалното Народно заседание, което така и така съвсем всички политици чакат с неспокойствие да си отиде?

На трето място, социалистите до момента изрично са потвърдили, че

 

не умеят да се оправят в такива ситуации 

 

Миналата година получиха двукратно от президента мандат за сформиране на държавно управление – освен това и двата пъти ставаше въпрос за третия мандат, също като в този момент. И всякога го връщаха несбъднат. Оправданието беше едно и също – „ протестните партии ” не ги желали. Е, този скръбен връх не приказва ли нещо на Радев?

А може би в действителност президентът е един от тези политици, които също чакат с неспокойствие преждевременната кончина на 47-ото Народно заседание. Макар и по друга причина от „ Промяната ”, ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане ”, всяка от които счита, че ще излезе с по-добър резултат от последния избор. Целта на Радев е служебният кабинет.

За него това е опция отвън тясното ъгълче, което другояче е заставен да населява при нормални условия. И освен това – да вкара в деяние политиките, които горещо защитаваше до момента. Например, във връзка с Русия. Президентът не криеше, че въобще не харесва конфронтационната политика на кабинета „ Петков ” по отношение на Москва – нито във връзка с енергетиката, нито за съветските дипломати у нас, нито за неофициалния експорт на оръжие и муниции към Украйна. Едно служебно държавно управление ще му разреши да наложи волята си.

 

А да не би по тази причина да връчи мандата на Българска социалистическа партия –

 

с цел да помогне за кабинет, който е по-близък до съветските ползи? Но левицата и до момента работеше сносно за тези ползи, без да е мандатоносител. Например, поради, които заплашиха, че ще изоставен някогашната четворна коалиция, техните съдружници не посмяха да изпратят публично действителна военна помощ на Киев. И въпреки всичко опциите на Българска социалистическа партия да изнудва сътрудниците си бяха лимитирани, изключително откакто Има Такъв Народ напусна и съдружното държавно управление увисна на тънка нишка, която бързо се скъса.

А с един длъжностен кабинет, назначен от него, Радев няма потребност да се тормози от комплицирани съдружни взаимоотношения. То ще прави каквото той му каже и никой няма да му се спънка – нито „ Промяната ”, нито десницата, нито враждебно настроената към президента Българска социалистическа партия. Защо тогава да не даде мандата на социалистите с вярата, че ще се провалят, както до момента постоянно са правили? Така дефинитивно ще си разчисти пътя към изпълнителната власт.