Писмо до Крис Корнел - до поискване
Преди по-малко от два месеца светът изгуби величествения Крис Корнел. Днес той щеше да навърши 53 години.
Нека се преклоним пред големия му гений и да отделим през днешния ден най-малко малко време за неговото творчество и живот.
Споделяме с вас едно писмо, изваяно от пръстите на Росен Карамфилов, което споделя всичко... (бел. ред.)
***
Крис, на първо време желая да ти благодаря. За музиката, която тече във вените ми. За вярата, която ми остави твоят глас. Тази бленда, която изчезна в мрака...
Животът е неуместен, Крис. Сега аз рева за теб. Така е – рокаджиите също плачат. Не съм самичък в това. Всички скърбим и не имаме вяра. Кажи ми, че не е истина, Крис. Или в случай че е – кажи ми, че самичък си направил избора си. В противоположен случай излиза, че Бог за кой ли път не е бил обективен.
Не зная каква е повода за гибелта ти. Не ме интересува каква е. Зная само, че твоята музика ме възпита. Талантът ти ме порази. Няма какво да се лъжем. Целувам жена си на твоите песни. Обичам на твоите песни. Живея на твоите песни. И до момента в който вдишвам ще е постоянно същото. Обещавам ти.
В началото слушах Soundgarden, след това Audioslave. За мен това не са просто банди. Това е вяра. Религията, която ти ни довери, Крис. Тъпо ми е, че не се събрахте с Audioslave. Това беше една от огромните ми меломански фантазии. Но времето е нещо непоносимо, знаеш. Каквото и да вършим – то в никакъв случай не доближава.
Докато пиша това, в слушалките ми звучи The last remaining light. Последната оставаща светлина. Колко велики текстове сътвори ти! Направо не е действително. Думите мълчат пред тая поезия. Ще си разреша да те изтъквам в оригинал. За почитателите, които те обичат. Ето:
THE LAST REMAINING LIGHT
Roll me on your frozen fields;
Break my bones to watch them heal.
Drowned me in your thirsty veins,
Where I'll watch and I'll wait, and pray for the rain.
Curl like smoke, and breathe again,
Down your throat, inside your ribs,
Through your spine, and every nerve,
Where I watch, and I wait, and yield to the hurt.
And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light.
The seven moons, and the seven suns.
Heaven waits, for those who run
down your winter, and underneath your waves,
Where you watch and wait, and pray for the day.
And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light...
Красота. Това е хубост. И е единствено едно парче от изкуството, което ти сътвори. Не може да е правилно, че те няма, Крис Корнел. Ти не можеш да умреш. Не и по оня метод по който умират другите. Те рядко оставят такава диря след себе си, каквато остави ти. Те ще бъдат забравени, за разлика от теб. Да.
Земята опустява, Крис. Бавно и незабелязано светът става все по-празен. Леми към този момент го няма. Боуи към този момент го няма. Джими Хендрикс към този момент го няма. Още доста други твои братя с китари към този момент ги няма. В известна степен – смисълът също го няма. Черната дупка-слънце пристигна и отми дъжда, както ти в миналото предсказа. Сбъдна се, мамка му. Всичко си отива. Всички си отиват. Вярвам, че музиката ще остане последна. Вярвам го с цялото си сърце.
Стоя тук, затворен в тази стая. Днес няма да излизам на никое място. Този ден в никакъв случай няма да бъде същият. Слушам още веднъж и още веднъж последното ти осъществяване. My dying time. Сякаш си знаел, Крис. Знаел ли си? Разбира се, че си знаел. Човек усеща края. Особено, когато е талант. Ти си талант, Крис Корнел. Ще те помним.
P.S: Поздрави Кобейн от мен, апелирам те.
И отново – благодаря!
Автор: Росен Карамфилов
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Няма по какъв начин да си почтен, в случай че не си самоуверен. Няма по какъв начин да си самоуверен, в случай че не си почтен...
Поезията и дамата са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш изцяло - гориш
Сексът движи света, а любовта забавя придвижването
Един аналогов човек в цифровия свят...
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Нека се преклоним пред големия му гений и да отделим през днешния ден най-малко малко време за неговото творчество и живот.
Споделяме с вас едно писмо, изваяно от пръстите на Росен Карамфилов, което споделя всичко... (бел. ред.)
***
Крис, на първо време желая да ти благодаря. За музиката, която тече във вените ми. За вярата, която ми остави твоят глас. Тази бленда, която изчезна в мрака...
Животът е неуместен, Крис. Сега аз рева за теб. Така е – рокаджиите също плачат. Не съм самичък в това. Всички скърбим и не имаме вяра. Кажи ми, че не е истина, Крис. Или в случай че е – кажи ми, че самичък си направил избора си. В противоположен случай излиза, че Бог за кой ли път не е бил обективен.
Не зная каква е повода за гибелта ти. Не ме интересува каква е. Зная само, че твоята музика ме възпита. Талантът ти ме порази. Няма какво да се лъжем. Целувам жена си на твоите песни. Обичам на твоите песни. Живея на твоите песни. И до момента в който вдишвам ще е постоянно същото. Обещавам ти.
В началото слушах Soundgarden, след това Audioslave. За мен това не са просто банди. Това е вяра. Религията, която ти ни довери, Крис. Тъпо ми е, че не се събрахте с Audioslave. Това беше една от огромните ми меломански фантазии. Но времето е нещо непоносимо, знаеш. Каквото и да вършим – то в никакъв случай не доближава.
Докато пиша това, в слушалките ми звучи The last remaining light. Последната оставаща светлина. Колко велики текстове сътвори ти! Направо не е действително. Думите мълчат пред тая поезия. Ще си разреша да те изтъквам в оригинал. За почитателите, които те обичат. Ето:
THE LAST REMAINING LIGHT
Roll me on your frozen fields;
Break my bones to watch them heal.
Drowned me in your thirsty veins,
Where I'll watch and I'll wait, and pray for the rain.
Curl like smoke, and breathe again,
Down your throat, inside your ribs,
Through your spine, and every nerve,
Where I watch, and I wait, and yield to the hurt.
And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light.
The seven moons, and the seven suns.
Heaven waits, for those who run
down your winter, and underneath your waves,
Where you watch and wait, and pray for the day.
And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light...
Красота. Това е хубост. И е единствено едно парче от изкуството, което ти сътвори. Не може да е правилно, че те няма, Крис Корнел. Ти не можеш да умреш. Не и по оня метод по който умират другите. Те рядко оставят такава диря след себе си, каквато остави ти. Те ще бъдат забравени, за разлика от теб. Да.
Земята опустява, Крис. Бавно и незабелязано светът става все по-празен. Леми към този момент го няма. Боуи към този момент го няма. Джими Хендрикс към този момент го няма. Още доста други твои братя с китари към този момент ги няма. В известна степен – смисълът също го няма. Черната дупка-слънце пристигна и отми дъжда, както ти в миналото предсказа. Сбъдна се, мамка му. Всичко си отива. Всички си отиват. Вярвам, че музиката ще остане последна. Вярвам го с цялото си сърце.
Стоя тук, затворен в тази стая. Днес няма да излизам на никое място. Този ден в никакъв случай няма да бъде същият. Слушам още веднъж и още веднъж последното ти осъществяване. My dying time. Сякаш си знаел, Крис. Знаел ли си? Разбира се, че си знаел. Човек усеща края. Особено, когато е талант. Ти си талант, Крис Корнел. Ще те помним.
P.S: Поздрави Кобейн от мен, апелирам те.
И отново – благодаря!
Автор: Росен Карамфилов
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Няма по какъв начин да си почтен, в случай че не си самоуверен. Няма по какъв начин да си самоуверен, в случай че не си почтен...
Поезията и дамата са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш изцяло - гориш
Сексът движи света, а любовта забавя придвижването
Един аналогов човек в цифровия свят...
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ