КТБ - пет години по-късно
Преди пет години, през лятото на 2014 година, банкрутира Корпоративна комерсиална банка. Това бе най-голямото разтърсване в българската банкова система след нейното срутване в края на 1996 година В началото на 2014 година нищо не предвещаваше злополуката, която щеше да сполети обичаната банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по величина в България с активи на стойност 7.3 милиарда лв..
Хронология на възхода
Предшественикът на КТБ, " Булгарсовинвест ", бе заченат в грях доскоро повече от 30 година директно преди измененията по към този момент изпитана скица. През 1988 година то се появи като смесено сдружение на Българската външнотърговска банка (сегашната " Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа активност на Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден VTB). През 1994 година банката бе преобразувана в КТБ, само че заради към момента относително дребните й размери не бе наранена от финансовото цунами в края на 1996 година През 2000 година Българската външнотърговска банка я продава на частни вложители. Собственици стават 10 офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, измежду които и Цветан Василев. През 2002 година притежатели към този момент са български компании, в това число и " Бромак АД " на настоящия банкер-беглец. От 2003 година той е мажоритарен притежател на банката.
През 2007 година Корпоративна комерсиална банка набра над 58 млн. лв. капитал посредством обществено предложение на акции (т.нар. IPO) и се трансформира в обществена компания. През 2009 година 30% от нея бяха купени от суверенния капиталов фонд на Султаната на Оман, посредством дъщерното сдружение Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 година Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския осигурителен холдинг " Дженерали груп " ) получават миноритарен дял, а през 2013 година 9.9% от банката стават благосъстоятелност на съветската VTB Capital.
В интервала от 2007-2014 година КТБ се трансформира в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 милиарда лв. през 2007 година активите й набъбнаха до 7.3 милиарда лв. и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по мярка на облагата и водач по ритъм на напредък на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на Движение за права и свободи. Тя финансира депутата Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, " Петрол ", " Дунарит ".
В банката бяха съсредоточени парите на доста държавни сдружения, които способстваха за растежа на нейната депозитна маса. В края на 2009 година 35% от свободните средства на най-големите държавни компании бяха вложени в КТБ. Става въпрос за над 400 млн. лева, което съставлява близо една четвърт от всичките й депозити. По това време КТБ оферираше едни от най-атрактивните лихви по депозитите на пазара. Според някогашния финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет на ГЕРБ през 2010 година делът на държавните депозити в трезора към този момент е над 50%. Въпреки обещанията за понижаване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през идващите години.
Хронология на падението
През пролетта на 2014 година настъпи раздор във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на " Булгартабак ". В едно от телевизионните си изявленията Василев изясни, че главната причина за този раздор са били претенциите на Пеевски, евентуално и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми показан лист от кое сдружение какъв брой би трябвало да трансферира. Аз, естествено, не се съгласих, сподели Цветан Василев.
Последва следствие на прокуратурата и зрелищно навлизане на полиция в офисите на Василев на бул. " Цар Борис III " в София. Вдигналият се звук незабавно провокира опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни управлението на КТБ уведоми Централната банка за привършване на ликвидността и прекратява разплащанията и всички типове банкови интервенции. Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол и назначи квестори, като дава обещание банката да отвори порти на 21 юли. Това обаче по този начин и не се случи.
През август 2014 година Българска народна банка насочи искане към водещите акционери в банката - " Бромак " АД и Фонда на Генералния държавен запас на Султаната на Оман, да обезпечат финансова поддръжка на трезора до 31 август. Тази рекомендация обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември Българска народна банка лиши лиценза на КТБ за осъществяване на банкова активност с претекста, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала заплащанията по заеми към самата нея. Установява се, че от общ кредитен портфейл от 5.4 милиарда лева заемите към компании, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 милиарда лв.. На 4 декември 2014 година Фондът за гарантиране на влоговете стартира да изплаща обезпечените влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше задоволително средства за покриването на всички компенсации. По тази причина страната отпусна заем в размер на 2 милиарда лв. на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 година КТБ публично е оповестена в неплатежоспособност със задна дата от 6 ноември 2014 година
Разследването на прокуратурата за аргументите за банкрута на Корпоративна комерсиална банка завърши през февруари 2017 година Заведено бе дело против 18 обвинени лица, измежду които и изпълнителният шеф на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 година се намира в Сърбия. Делото за банкрута на КТБ към момента не е завършило. През май предходната година синдиците на Корпоративна комерсиална банка оповестиха, че стартира изплащането на суми, включени в първата частична сметка за систематизиране на признати вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лв..
Хронология на грабежа
Пет години след зрелищното строполясване на КТБ сметката на банкрута към момента не е платена. Според разнообразни калкулации общата кражба от КТБ, в това число парите за гарантни депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на банкрутиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, компании и институции с негарантирани средства. Пет години след банкрута, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едвам 11% от своите средства. Сред " късметлиите " се оказаха видни инвеститори като почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, предприемача Александър Сталийски, за който обвиненият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е непосредствен до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за който прокуратурата твърди, че посредством подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лв. от клона на КТБ на " Цар Борис III ". По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволяк държавни компании, които по безинтересни за прокуратурата аргументи бяха вложили десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които след това изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 година общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е към 830 млн. лева, което значи, че с изключение на разпределените през май 570 млн. лева следва да се раздадат още към 260 млн. лева
Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните инспектори на 1.378 милиарда лева, които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани посредством разпродажби и каузи в процеса по неплатежоспособност. Това значи, че при най-оптимистичния сюжет ще бъде възобновено не повече от 20-25% от откраднатото.
Основна причина за това бе фактът, че безусловно излишно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември 2014 година, когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, макар че от разкрита стенограма от съвещанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се виждат задоволително обстоятелства, че става дума за голяма финансова пирамида.
Именно ненужната мъка на КТБ в продължение на пет месеца докара до така наречен " вторично плячкосване " на банкрутиралата банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори. Т.нар. квестура се оказа интервал на доразграбване. Едва през декември 2018 година Софийската градска прокуратура съобщи на съд двамата назначени от Българска народна банка квестори за умишлена занемареност, довела до вреди за страната в размер на 1.07 млн. лева
Още през 2015 година министър председателят Бойко Борисов разгласи, че по данни на службите квестори непозволено са преправили към 1000 контракта за преференциални депозити, тъй че титулярите им да могат да получат компенсации от 100 хиляди евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по заеми към банката. За образец той даде фирмите " Петрол ", " Рубин ", " Дунарит ", " Авионамс ", следени по това време от някогашния мажоритарен притежател на КТБ Цветан Василев. Премиерът сподели, че тези и куп други компании " са си създали цесии и квесторите са освободили имуществото им ". Само една от покупко-продажбите е за 90 млн. лева, разгласи тогава Борисов.
Съмненията за нередности набъбнаха. Заговори за осъществени многочислени цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лева, за които след това синдиците заведоха каузи поради подозрения за незаконност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха мотивът за първия закон " Пеевски " за КТБ, който разреши на синдиците да оспорват въпросните покупко-продажби със задна дата. И до момента към момента няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в действие повече от година, са противоконституционни. Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, позволили банкрута. Изкупителни жертви станаха някогашните подуправители на Българска народна банка Цветан Гунев и Румен Симеонов. А почналото дело за банкрута на КТБ може да се проточи повече от 10 години. Без да е експерт човек може да предвижда, че за грандиозния обир надали ще има някой наказан. Справка - делата за банкрута на банките през 1996-1997 г.
Хронология на възхода
Предшественикът на КТБ, " Булгарсовинвест ", бе заченат в грях доскоро повече от 30 година директно преди измененията по към този момент изпитана скица. През 1988 година то се появи като смесено сдружение на Българската външнотърговска банка (сегашната " Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа активност на Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден VTB). През 1994 година банката бе преобразувана в КТБ, само че заради към момента относително дребните й размери не бе наранена от финансовото цунами в края на 1996 година През 2000 година Българската външнотърговска банка я продава на частни вложители. Собственици стават 10 офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, измежду които и Цветан Василев. През 2002 година притежатели към този момент са български компании, в това число и " Бромак АД " на настоящия банкер-беглец. От 2003 година той е мажоритарен притежател на банката.
През 2007 година Корпоративна комерсиална банка набра над 58 млн. лв. капитал посредством обществено предложение на акции (т.нар. IPO) и се трансформира в обществена компания. През 2009 година 30% от нея бяха купени от суверенния капиталов фонд на Султаната на Оман, посредством дъщерното сдружение Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 година Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския осигурителен холдинг " Дженерали груп " ) получават миноритарен дял, а през 2013 година 9.9% от банката стават благосъстоятелност на съветската VTB Capital.
В интервала от 2007-2014 година КТБ се трансформира в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 милиарда лв. през 2007 година активите й набъбнаха до 7.3 милиарда лв. и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по мярка на облагата и водач по ритъм на напредък на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на Движение за права и свободи. Тя финансира депутата Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, " Петрол ", " Дунарит ".
В банката бяха съсредоточени парите на доста държавни сдружения, които способстваха за растежа на нейната депозитна маса. В края на 2009 година 35% от свободните средства на най-големите държавни компании бяха вложени в КТБ. Става въпрос за над 400 млн. лева, което съставлява близо една четвърт от всичките й депозити. По това време КТБ оферираше едни от най-атрактивните лихви по депозитите на пазара. Според някогашния финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет на ГЕРБ през 2010 година делът на държавните депозити в трезора към този момент е над 50%. Въпреки обещанията за понижаване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през идващите години.
Хронология на падението
През пролетта на 2014 година настъпи раздор във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на " Булгартабак ". В едно от телевизионните си изявленията Василев изясни, че главната причина за този раздор са били претенциите на Пеевски, евентуално и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми показан лист от кое сдружение какъв брой би трябвало да трансферира. Аз, естествено, не се съгласих, сподели Цветан Василев.
Последва следствие на прокуратурата и зрелищно навлизане на полиция в офисите на Василев на бул. " Цар Борис III " в София. Вдигналият се звук незабавно провокира опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни управлението на КТБ уведоми Централната банка за привършване на ликвидността и прекратява разплащанията и всички типове банкови интервенции. Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол и назначи квестори, като дава обещание банката да отвори порти на 21 юли. Това обаче по този начин и не се случи.
През август 2014 година Българска народна банка насочи искане към водещите акционери в банката - " Бромак " АД и Фонда на Генералния държавен запас на Султаната на Оман, да обезпечат финансова поддръжка на трезора до 31 август. Тази рекомендация обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември Българска народна банка лиши лиценза на КТБ за осъществяване на банкова активност с претекста, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала заплащанията по заеми към самата нея. Установява се, че от общ кредитен портфейл от 5.4 милиарда лева заемите към компании, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 милиарда лв.. На 4 декември 2014 година Фондът за гарантиране на влоговете стартира да изплаща обезпечените влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше задоволително средства за покриването на всички компенсации. По тази причина страната отпусна заем в размер на 2 милиарда лв. на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 година КТБ публично е оповестена в неплатежоспособност със задна дата от 6 ноември 2014 година
Разследването на прокуратурата за аргументите за банкрута на Корпоративна комерсиална банка завърши през февруари 2017 година Заведено бе дело против 18 обвинени лица, измежду които и изпълнителният шеф на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 година се намира в Сърбия. Делото за банкрута на КТБ към момента не е завършило. През май предходната година синдиците на Корпоративна комерсиална банка оповестиха, че стартира изплащането на суми, включени в първата частична сметка за систематизиране на признати вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лв..
Хронология на грабежа
Пет години след зрелищното строполясване на КТБ сметката на банкрута към момента не е платена. Според разнообразни калкулации общата кражба от КТБ, в това число парите за гарантни депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на банкрутиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, компании и институции с негарантирани средства. Пет години след банкрута, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едвам 11% от своите средства. Сред " късметлиите " се оказаха видни инвеститори като почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, предприемача Александър Сталийски, за който обвиненият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е непосредствен до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за който прокуратурата твърди, че посредством подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лв. от клона на КТБ на " Цар Борис III ". По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволяк държавни компании, които по безинтересни за прокуратурата аргументи бяха вложили десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които след това изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 година общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е към 830 млн. лева, което значи, че с изключение на разпределените през май 570 млн. лева следва да се раздадат още към 260 млн. лева
Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните инспектори на 1.378 милиарда лева, които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани посредством разпродажби и каузи в процеса по неплатежоспособност. Това значи, че при най-оптимистичния сюжет ще бъде възобновено не повече от 20-25% от откраднатото.
Основна причина за това бе фактът, че безусловно излишно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември 2014 година, когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, макар че от разкрита стенограма от съвещанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се виждат задоволително обстоятелства, че става дума за голяма финансова пирамида.
Именно ненужната мъка на КТБ в продължение на пет месеца докара до така наречен " вторично плячкосване " на банкрутиралата банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори. Т.нар. квестура се оказа интервал на доразграбване. Едва през декември 2018 година Софийската градска прокуратура съобщи на съд двамата назначени от Българска народна банка квестори за умишлена занемареност, довела до вреди за страната в размер на 1.07 млн. лева
Още през 2015 година министър председателят Бойко Борисов разгласи, че по данни на службите квестори непозволено са преправили към 1000 контракта за преференциални депозити, тъй че титулярите им да могат да получат компенсации от 100 хиляди евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по заеми към банката. За образец той даде фирмите " Петрол ", " Рубин ", " Дунарит ", " Авионамс ", следени по това време от някогашния мажоритарен притежател на КТБ Цветан Василев. Премиерът сподели, че тези и куп други компании " са си създали цесии и квесторите са освободили имуществото им ". Само една от покупко-продажбите е за 90 млн. лева, разгласи тогава Борисов.
Съмненията за нередности набъбнаха. Заговори за осъществени многочислени цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лева, за които след това синдиците заведоха каузи поради подозрения за незаконност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха мотивът за първия закон " Пеевски " за КТБ, който разреши на синдиците да оспорват въпросните покупко-продажби със задна дата. И до момента към момента няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в действие повече от година, са противоконституционни. Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, позволили банкрута. Изкупителни жертви станаха някогашните подуправители на Българска народна банка Цветан Гунев и Румен Симеонов. А почналото дело за банкрута на КТБ може да се проточи повече от 10 години. Без да е експерт човек може да предвижда, че за грандиозния обир надали ще има някой наказан. Справка - делата за банкрута на банките през 1996-1997 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ