Нулевата световна война
Преди Първата и Втората международна война е имало още една – Нулевата международна война, край на която е станала фамозната Троянска война.
В историята на международната просвета Троянската война е останала като в действителност епично събитие, защото точно по този начин я е описал Омир в „ Илиада “.
Сега учени от Швейцария показват доктрина, съгласно която известната борба сред ахейци и троянци може да е била една от решаващите в Нулевата международна война.
Както Еберхард Цангер, началник на интернационалната организация за лувийски проучвания в Цюрих, борбата е унищожила цяла средиземноморска цивилизация преди 3200 години.
Според швейцарския геоархеолог Еберхард Цангер той е съумял да открие изчезналия подробност от мозайката, с помощта на който може да се пресъздаде панорамното историческо платно. Той неведнъж се е опитвал да потвърди истинността на събитията от Троянската война.
По думите му борбите сред гърци и троянци са предшествани от рухването на загадъчната лувийска цивилизация.
Възникнала в средата на III хиляди пр.н.е., към II хиляди пр.н.е. лувийският народ е утвърдил своето въздействие върху цялата източна част на Средиземноморието. Територията, на която са живели лувийците, е била изключително богата на минерали и железни руди, което евентуално им е разрешило да укрепят могъществото си в дълбоката античност.
След проучването на огромно количество сателитни фотоси Цангер е заключил, че посоченият район в Мала Азия е бил компактно обитаем в епохата на късния бронзов век. Той е разкрил към 340 огромни обитаеми места, от които през днешния ден са разкопани единствено няколко. „ Някои от тези градове са толкоз огромни, че могат да се видят от Космоса “, споделя ученият.
В античните хетски текстове се загатва за няколко дребни царства в Западна Анадола, говорещи на разнообразни диалекти на общия лувийски език. Малките страни са се обединили в съюз, след което съгласно Цангер е почнала да се оформя лувийската цивилизация.
На първо време лувийците много заедно живели със своите съседи – античните египтяни, жителите на Новото царство, с хетите от Централна Анадола и микенците, които живели на континентална Гърция. Но мирното битие доста скоро омръзнало на лувийците. Съдейки по съхранените мемоари, самият народ се считал за толкоз всесилен, че решил да тръгне на война против империята на хетите.
Самочувствието на лувийците не е било лишено от учредения – скоро след първите офанзиви хетите паднали под напора на лувийската войска.
Древноегипетските хроникьори, които също свидетелстват за краха на хетската войска, неведнъж загатват за „ морските нации “, които съгласно Цангер били точно лувийците. Покорили хетите и пробвали усета на властта и благосъстоянията, лувийците избрали нова жертва и траяли военните акции, този път към този момент против египетското Ново царство.
Лувийската войска удържала победа след победа, само че това не ѝ помогнало да защищити личната си страна – единствено след няколко десетилетия цивилизацията почнала да упада. Дълго време историци и археолози се пробват да открият аргументите за изгубването на мощната цивилизация.
Учените упреквали промени в климата, естествени произшествия и обществена неустойчивост. Според Цангер повода следва да се търси измежду микенците. Чувайки за бедственото състояние на египтяните, жителите на Гърция като че ли предчувствали, че идващият удар на лувийците ще бъде по тях, и бързо се обединили в лична коалиция.
Следвайки правилото „ нападението е най-хубавата отбрана “, микенците пресекли Егейско море и сами атакували могъщите лувийци. Съкрушавайки неспокойните си съседи, микенците подкопали и личната си страна – осъзнавайки, че нищо повече не ги заплашва, те почнали омраза между тях и завързали революция. Впоследствие измежду разрушените градове се оказала прославената Троя.
Еберхард Цангер твърди, че единствено такава поредност на събитията се съгласува със записките от съхранените антични текстове от цялата източна част на Средиземноморието.
