Жълтите моряшки къщи на Копенхаген
Преди към месец реалокирах себе си и целия си багаж в страната, в която съгласно Шекспир има нещо гнило. Живея в едно малко датско градче на към 40 минути път с трен от столицата. Разбира се, като момиче, израснало в огромния град, не мога да се лиша от чести разходки до Копенхаген.
Желанието ми да срещам непознати лица, да вкуся нов маслен сладкиш или да намеря някоя вълшебна затънтена уличка ме води до едно прелестно място, което ме заинтригува и взех решение да ви го показва. Това е регионът Нибодер. Той притегли любознанието ми с дългите си ръждивожълти едноетажни и двуетажни къщи, които наподобяват като извадени от приказка на Андерсен. (Всъщност Ханс Кристиан ги загатва в една от творбите си, “Бъзова майчица ”, на датски “Hyldemoer ”).Те били издигнати по времето на крал Кристиан IV през 1631 година за моряците от възходящия Кралски военноморски флот на Дания. Присъединяването към датската военна флота коствало на моряците сред 16 и 20 години от техния живот, а синовете им ставали част от него по рождение.
Можем да се досетим, че до момента в който те мореплавали, през по-голямата част от годината в къщите живеели техните самотни съпруги и деца. Говори се, че някои дами слагали светеща лампа на прозореца като знак за любовниците си, че брачният партньор им си е вкъщи...
В началото тези къщи били с цветовете на датския байрак – бяло и алено, само че по-късно ги боядисват в жълто. Уникалното е, че те оцеляват през годините и в днешно време към момента се населяват от датски жители. За наш шанс една от къщите е музей и може да се прегледа от вътрешната страна, а в останалите можем да хвърлим някой „ потаен “ взор, защото датчаните нямат табиет да спускат пердета поради неналичието на ярка светлина през множеството време на годината.
Ако желаете да ги видите, до момента в който се разхождате в Копенхаген, ще ги намерите на улици, носещи имена на растения или животни като да вземем за пример Tulipanstrædet ( “Лале ”), Timianstrædet ( “Тимян ”), Lavendelstrædet ( “Лавандула ”), Krokodillegade ( “Крокодил ”), Delphingade ( “Делфин ”).
София Шамановска
Желанието ми да срещам непознати лица, да вкуся нов маслен сладкиш или да намеря някоя вълшебна затънтена уличка ме води до едно прелестно място, което ме заинтригува и взех решение да ви го показва. Това е регионът Нибодер. Той притегли любознанието ми с дългите си ръждивожълти едноетажни и двуетажни къщи, които наподобяват като извадени от приказка на Андерсен. (Всъщност Ханс Кристиан ги загатва в една от творбите си, “Бъзова майчица ”, на датски “Hyldemoer ”).Те били издигнати по времето на крал Кристиан IV през 1631 година за моряците от възходящия Кралски военноморски флот на Дания. Присъединяването към датската военна флота коствало на моряците сред 16 и 20 години от техния живот, а синовете им ставали част от него по рождение.
Можем да се досетим, че до момента в който те мореплавали, през по-голямата част от годината в къщите живеели техните самотни съпруги и деца. Говори се, че някои дами слагали светеща лампа на прозореца като знак за любовниците си, че брачният партньор им си е вкъщи...
В началото тези къщи били с цветовете на датския байрак – бяло и алено, само че по-късно ги боядисват в жълто. Уникалното е, че те оцеляват през годините и в днешно време към момента се населяват от датски жители. За наш шанс една от къщите е музей и може да се прегледа от вътрешната страна, а в останалите можем да хвърлим някой „ потаен “ взор, защото датчаните нямат табиет да спускат пердета поради неналичието на ярка светлина през множеството време на годината.
Ако желаете да ги видите, до момента в който се разхождате в Копенхаген, ще ги намерите на улици, носещи имена на растения или животни като да вземем за пример Tulipanstrædet ( “Лале ”), Timianstrædet ( “Тимян ”), Lavendelstrædet ( “Лавандула ”), Krokodillegade ( “Крокодил ”), Delphingade ( “Делфин ”).
София Шамановска
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ