Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро
Преди към 45 000 години дребна група представители на човешкия тип Хомо сапиенс са се подслонили на северния скат на Стара планина, покрай Дряново. Това демонстрира ДНК разбор на части от вкаменелост на кост и кътник, открити в пещерата „ Бачо Киро ", изработен в немския Институт за еволюционна антропология, част от структурите на огромната академична група „ Макс Планк ". Това разгласява през вчерашния ден на уеб страницата си Свободна Европа.
Откритието потвърждава, че Хомо сапиенс са навлезли в Европа много по-рано от считаното до момента. Човешкият тип поражда в Африка преди към 300 000 години и след това се популяризира из целия свят. Преди идването им в Европа, континентът е бил цитадела на неандерталците. След това двата типа съжителстват близо 8 хиляди години.
Човешките остатъци в пещерата са от преди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото - евентуално от преди 47 хиляди години, споделя палеонтологът Жан-Жак Юблен, шеф на немския Департамент за човешка еволюция. Новината за откритието бе оповестена в две авторитетни научни списания - Nature и Nature Ecology & Evolution и обявена от Ройтерс в понеделник. Научните изявления са и от името на екип от задгранични и български откриватели, измежду които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова, се прецизира на уеб страницата на Свободна Европа. Животинските остатъци в „ Бачо Киро " разкриват още, че хората са ходели на лов за пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.
Открити са кремъчни остриета и голям брой предмети за декорация като мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб. Те имат извънредно близко подобие със същите предмети на неандерталци, отрити в Западна Европа. Това допуска, че най-близките ни „ еволюционни братовчеди " са възприели детайли от културата на Хомо сапиенс.
Все още се спори каква е повода за изгубването на неандерталците. Според Юблен двата типа са съжителствали евентуално в продължение на 8000 години, след което „ поради конкурирането с нашия тип " са спрели да съществуват. „ Но това не се е случило внезапно ", добавя палеонтологът.
„ Вече имаме ДНК данни, които сигурно демонстрират, че неандерталците и Хомо сапиенс са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може даже да са били „ другарски " заради отсъствието на по-подходяща дума ", разяснява и Шара Бейли пред Ройтерс. Тя е антрополог от Нюйоркския университет и съавтор в проучването. „ Ние носим тяхната ДНК и те са били повлияни от нашите културни изобретения. "
Източник
Повече за нашия генезис можете да научите в бр. 4/2020 на Списание 8
Откритието потвърждава, че Хомо сапиенс са навлезли в Европа много по-рано от считаното до момента. Човешкият тип поражда в Африка преди към 300 000 години и след това се популяризира из целия свят. Преди идването им в Европа, континентът е бил цитадела на неандерталците. След това двата типа съжителстват близо 8 хиляди години.
Човешките остатъци в пещерата са от преди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото - евентуално от преди 47 хиляди години, споделя палеонтологът Жан-Жак Юблен, шеф на немския Департамент за човешка еволюция. Новината за откритието бе оповестена в две авторитетни научни списания - Nature и Nature Ecology & Evolution и обявена от Ройтерс в понеделник. Научните изявления са и от името на екип от задгранични и български откриватели, измежду които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова, се прецизира на уеб страницата на Свободна Европа. Животинските остатъци в „ Бачо Киро " разкриват още, че хората са ходели на лов за пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.
Открити са кремъчни остриета и голям брой предмети за декорация като мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб. Те имат извънредно близко подобие със същите предмети на неандерталци, отрити в Западна Европа. Това допуска, че най-близките ни „ еволюционни братовчеди " са възприели детайли от културата на Хомо сапиенс.
Все още се спори каква е повода за изгубването на неандерталците. Според Юблен двата типа са съжителствали евентуално в продължение на 8000 години, след което „ поради конкурирането с нашия тип " са спрели да съществуват. „ Но това не се е случило внезапно ", добавя палеонтологът.
„ Вече имаме ДНК данни, които сигурно демонстрират, че неандерталците и Хомо сапиенс са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може даже да са били „ другарски " заради отсъствието на по-подходяща дума ", разяснява и Шара Бейли пред Ройтерс. Тя е антрополог от Нюйоркския университет и съавтор в проучването. „ Ние носим тяхната ДНК и те са били повлияни от нашите културни изобретения. "
Източник
Повече за нашия генезис можете да научите в бр. 4/2020 на Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ