"Ще те обичам, Ако…" е най-евтината и най-често срещана любов
Преди към 200 години една от най-известните енциклопедии изясни думата „ атом “ единствено с четири реда, само че посвети цели пет страници на обяснението на думата „ обич “.
Едно от най-новите издания на същата енциклопедия посвещава пет страници пояснения на думата „ атом “, само че думата „ обич “ е пропусната. Какво е любовта?
Повечето от нас обезверено се стремят да бъдат обичани. Всъщност неведнъж се дразним и се усещаме несигурни, в случай че потребността ни от обич не е задоволена.
И в това време можем да знаем напълно малко за любовта или за това по какъв начин да я намерим.
За любовта рядко се приказва по метод, който даже дете да може да разбере. За да си отговорим на този въпрос, дано разделим любовта на три по-скоро общи, само че прекомерно характерни категории:
Ще те обичам, АКО…
За страдание най-често срещаната обич в актуалното общество е любовта от вида „ Ако “. „ Ще те обичам, Ако ме обичаш и ти и в случай че ме караш да се усещам добре, Ако ми правиш дарове, Ако имаш триумфи и си авторитетен, Ако отговаряш на моите упования и условия, Ако си добър полов сътрудник, Ако продължиш да си виновен и така нататък
Очевидно претекстът на този тип обич е тесногръд.
Това доста припомня историята на лъва, който се разхождал из джунглата и желал всички да го одобряват за цар на животните. Искал да е убеден, че всички знаят кой е и какъв пост заема. Когато минавал от животно на животно, той постоянно задавал един и същи въпрос: „ Кой е царят на джунглата? “ И всички отговаряли: „ Вие, господин Лъв. Вие сте цар на джунглата. “
Много постоянно и ние подхождаме към нашето присъединяване в дадена връзка по същия метод. Искаме хората към нас да ни обичат, като че ли любовта е стока, която може да се продаде или купи.
Това отношение очевидно предизвиква в другите мъка и отменяне, вместо одобряване, към което се стремим. „ Ще те обичам, Ако… “ е най-евтината и най-често срещана обич.
В най-хубавия случай това е манипулативна обич, а в най-лошия – деструктивна. Обикновено тя разкрива същинските претекстове на индивида, който я изпитва.
Много бракове се разпадат, тъй като са били учредени на по този начин наречената „ условна обич “. Съпрузите, които оферират сходни усеща, в действителност не обичат своите сътрудници, а единствено себе си.
„ Ще те обичам, Ако… “ декларира ясно и изрично кой е главният обект на тяхната обич. Това са самите те!
За страдание и прекомерно доста родители оферират на децата си единствено любовта „ Ако “ и децата им израстват с убеждението, че това би трябвало да е и техния модел за любовта, а всички ние знаем, че се нуждаем от освен това от „ Ще те обичам, Ако… “.
Ще те обичам, ЗАЩОТО…
Това е доста по-предпочитана обич от любовта „ Ако “. Тук индивида който обичаме, получава доказателства за персоналната си стойност.
„ Ще те обичам, Защото си прелъстителен, Защото си хубав, Защото си прочут, Защото ме караш да се усещам спокоен, Защото имаме идентични занимания, Защото ми напомняш на татко ми и по този начин нататък.
Тази обич е по-висша от любовта „ Ако “, която би трябвало да бъде заслужена. Любовта „ Защото “ придава стойност на другия човек.
Предлага скъпоценни позитивни линии в портрета на обичания. Но насърчава и конкуренцията и несигурността в индивида, обичан по този метод.
Можем да се пристрастим да слушаме похвали заради направеното от нас за тези, които ни обичат.
Ето за какво можем да се окажем в непрекъснат блян да разтеглим кръга на нашите фенове. Това значи, че ще ревнуваме всеки, който инцидентно има повече от това, което имаме ние.
Любовта „ Защото “ внася неустановеност и опасения в връзките, защото се опасяваме хората, които ни обичат, да не открият, че не сме почтени за любовта им.
Страхуваме се, че маските ни ще бъдат свалени и ще останем ранени, обезобразени, уязвими и необичани. В доста случаи този боязън от вероятно бъдещо отменяне ни пречи да се любуваме на любовта на другия в сегашния момент.
Често пъти не съумяваме да се издигнем над този вид обич и да споделим с другите какъв брой доста значат те за нас. Може би се притесняваме, че откровенността ни ще бъде призната за белег на уязвимост.
Но в случай че не изразим любовта си, когато ни се отдаде удобна опция, можем да изпитваме възприятие на виновност доста дълго време.
Тъжно е, че от време на време не съумяваме да създадем прехода от любовта „ Защото “ към по-висшия вид обич.
Ще те обичам, ВЪПРЕКИ…
По-висшия вид обич е любовта „ Въпреки “. За разлика от любовта „ Ако “, тук не се слагат условия.
Тази обич не чака в подмяна нищо, само че дава всичко свое.
Тя се разграничава от любовта „ Защото “ по това, че не зависи от привлекателността или достойните за обич качества на другия човек.
В основата й не стоят ситуацията или материалната обезпеченост на колегата.
Любовта „ Въпреки “ може да пренебрегне грешките и несъвършенствата, може да обича недостойния, да откри хубост в непривлекателния, стойност в индивида, който на пръв взор не е съумял, може да открие неограничената цена на лимитираното човешко създание.
Нуждата от обич, изпитвана от всеки човек, се основава на откриването точно на този тип обич. Всеки се нуждае да бъде обичан „ Въпреки “…
Тази обич не е непотребна на никой от нас, всички я търсят и този, който има задоволително от нея, ще е в положение в действителност да остави диря в света към себе си.
