Преди няколко месеца, в началото на годината, се навършиха 140

Преди няколко месеца, при започване на годината, се навършиха 140 години от кончината на Любен Каравелов - български стихотворец, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф; народен воин, герой за освобождението на България от османска власт (цитат от Уикипедията). Лично аз не съм срещал друга толкоз съсредоточена и вярна оценка за една персона.

Бих добавил единствено, че той е един неуморен герой против самодържавието, консерватизма и деспотизма - от първите си зрели години до деня на ненавременната си гибел. Като студент в Русия той въстава против закостенялата царска власт (след антимонархичния атентат в Санкт Петербург е " помолен " да напусне страната). После в Сърбия той още веднъж се подрежда в редиците на демократите - подгонен от управляващите, отпътува за Нови Сад (тогава Австро-Унгария), където за антиимперска активност лежи съвсем година в един затвор. Освободен от пандиза, се връща още веднъж в Белград, където му е позволено да живее - при изискване че не се занимава с политическа журналистика. Напуска дома си и още веднъж е бежанец - този път в Букурещ, където е основател и първи ръководител на Българския централен скришен революционен комитет, като дружно с това издава антитурски газети на български език, а брачната половинка му, която ги " върти " нощем на механична преса, през деня пресича Дунава при Гюргево, с цел да достави в Русчук незаконните издания на Баба Тонка и други радетели за свободата на България...

С тези си дейности Любен Каравелов е един самобитен балкански Че Гевара, експортьор на революционни и радикално-либерални хрумвания, чиито съратници са иконите на Българското Възраждане и гражданска война - Христо Ботев и Васил Левски - единият като помощник на Каравеловите вестници, другият - като професионален бунтовник и национален трибун.

И макар казаното Любен Каравелов и неговото патриотично и литературно дело са оставени някак си в сянка. Когато без време умира от емигрантската охтика, вдовицата му (сръбкиня по род) се реалокира да живее в свободния към този момент град Русе, само че след време държавното управление на Стамболов я лишава от мизерната " поборническа пенсия " и я изгонва от страната. Очевидно някой, някъде (а и до момента?) по незнайни за мен аргументи държи Любен Каравелов да е в килера на историята. Така последователно той се трансформира в " бяло леке " в нашата историография, един от многото люде, които някак си (и колкото могат) са били съпричастни с българските Възраждане и гражданска война.

И тук бих желал да загатна и едно друго (по-малко по мащаб, може би) " бяло леке " в новата ни история - още веднъж обвързвано с живота и ориста на Любен Каравелов и фамилията му. Някъде в средата на тази година (съжалявам, не знам точната дата), месеци след кончината на огромния българин преди 140 години, брачната половинка му отдава (под наем или безплатно?) двуетажната фамилна къща на Каравелови на ул. " Београдска " №22 на младото българско княжество. Това е едно от първите - в случай че не първото - дипломатическо българско посланичество зад граница. На остарялата фотография, която открих, при деликатно вглеждане даже се виждат три от четирите болта, крепили дребната мемориална плоча в памет на този акт. И въпреки че улица " Београдска " е на много централно място в остарелия град, съвсем няма (поне аз не срещнах) кариерни дипломати, работили в сръбската столица, които да знаят нещо по този въпрос. Мой прочут историк ми показа, че преди няколко години от мазето на същата постройка са изнесени и изхвърлени на тротоара тонове книжа - може би скъпи неща от литературния списък на Каравелов или български дипломатически документи?, които вездесъщите роми за броени часове са прекарали до близката база на вторични първични материали...

А историята на българската самостоятелна дипломация, нейните първи, прощъпални стъпки би трябвало да се знаят и поменуват - най-малко от хората, които " врят и кипят " в нашенската дипломация. Или и тук става дума за килера на историята? Кой знае...