Брус Уилис – героят във всеки един от нас
Преди няколко месеца, тъкмо преди премиерата на „ Лигата на справедливостта “ по киносалоните в целия свят, написах публикация за Джейсън Момоа, в която подчертавах върху това по какъв начин определението „ мачо “ се е променяло през годините и по какъв начин самият Момоа персонифицира модерното схващане за това определение.
В началото на текста загатнах по какъв начин през 80-те и 90-те години на предишния век примерът за „ мачо “ на огромния екран се дефинира от хипермускулести фигури като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Долф Лундгрен. Тогава, през златната епоха на екшън героите, кино поредици с тяхно присъединяване завладяват киносалоните по света година след година.
Джейсън Момоа – модерният мачо на седмото изкуство
Сред тези именити фигури изпъква една. Изпъква не с това, че принадлежи на най-огромния мъж от тогавашните суперзвезди, а тъкмо противоположното – с това, че принадлежи на физически най-малкия от тях. Става дума, несъмнено, за неповторимия Брус Уилис.
Уилис е звезда към този момент три десетилетия – без значение дали сте на възраст от 20, 30 или 40 години, сте го гледали в голям брой филми по киносалоните и по малкия екран. Знаете, че това е остроумното ченге Джон МакКлейн от поредицата „ Умирай мъчно “, психиатърът от „ Шесто възприятие “ и още доста фамозни функции. Но за какво? С какво изпъква Брус Уилис измежду останалите титани през златната епоха на екшън героите и за какво продължава да е настоящ и до през днешния ден?
Отговорът в действителност е елементарен. Уилис е героят във всеки един от нас – без изваяно от камък тяло, податлив да се оплаква от работата и от фамилията си, по потник, с оредяваща коса, стърчащи стъкла от краката си и окървавено лице. С това изречение описах Джон МакКлейн малко преди заключителната сцена от истинския „ Умирай мъчно “, само че на процедура това е екранната личност на Уилис в доста повече от един филм.
Земен, наличен, прочувствено и физически уязвим – това са качествата, които артистът персонифицира в епохата на останалите непобедими екшън герои, повалящи цели армии с един картечен откос и взривяващи цели острови с гранатомети. Независимо дали го гледа 40-годишен мъж през уикенда, или 15-годишно момче през зимната си почивка, с Брус Уилис можем да се идентифицираме всички.
Getty/Gulliver
Той е героят на работещия, средностатистически човек. Той впечатлява с сексапил, духовитост и усмивка, не с невъзмутима мимика, огромни мускули и дълги коси. За Джейсън Момоа, който описах във втората част от предходното изречение, бях написал, че дамите биха предпочели да прекарат с него една нощ, в сравнение с цялостен живот – при Брус Уилис е противоположното.
Такова е неговото вродено лъчение. Той не е отстъпник или коцкар, носи сватбена халка и не желае да бъде воин. Той е индивидът, който би пил по бира с приятелите си в бар, вместо да отиде самичък във въпросния бар и да се сбие с някого . Пак той е индивидът, който би извел жена си на вечеря в изтънчен ресторант, вместо да се смъкна с непозната дама в позападнала механа.
Но, да му се не види, все го хващаме тогава, когато би трябвало да избавя света!
Трудно е човек да повярва, че Уилис, прочут със светкавичните си отговори и възприятието си за комизъм на екрана и отвън него, в миналото е имал проблем със говора си. Но младият Брус страда от заекване в ученическите си години и в действителност точно на учебната театрална сцена съумява да се оправи с речевия си недостатък.
Въпреки това Уилис дълго време не се обръща към актьорството като към сериозна специалност. От 20 до 30-годишна възраст той работи като охранител, общ служащ, частен детектив, какъвто играе на екрана доста пъти след това, и барман . В началото на 80-те се появява като статист в няколко кино лентата и сериала, само че едвам през 1985 година, когато е навръх 30, Уилис получава първата си основна роля.
Превъплъщението му в сериала Moonlighting паралелно до Сибил Шепърд му носи влиятелната премия „ Еми “ и го утвърждава като комедиен артист. Точно по тази причина мнозина повдигат скептично вежди, когато излиза наяве, че Уилис ще играе основната роля в „ Умирай мъчно “, екшън филм, който в началото е умислен като продължение на „ Командо “ с Арнолд Шварценегер.
Лентата излиза през 1988 година и се трансформира във евентуално най-влиятелния екшън филм за последните три десетилетия. Формулата на неподозиращия екшън воин, заставен да се бори против злодеи в лимитирано затворено пространство е неведнъж имитирана във всевъзможни вариации – трен („ Пасажер 57 “ с Уесли Снайпс), транспортен съд („ Под блокада “ със Стивън Сегал), стадион („ Внезапна гибел “ с Жан-Клод Ван Дам) и доста други.
Филмът си остава класика до през днешния ден и постоянно се върти по дребните екрани към Коледа поради съответния годишен миг, в който се развива екранното деяние. Четирите му продължения варират откъм качества, само че четвъртият, предпоследен дотук филм, който излезе през 2007 година, сигурно улавя най-добре личностната есенция на основния воин Джон МакКлейн и го слага в най-интересен сюжет.
Встрани от „ Умирай мъчно “, Уилис взе участие в доста други качествени хитови заглавия като „ Криминале “ на Куентин Тарантино, „ 12 маймуни “ на Тери Гилиъм, „ Петият детайл “ на Люк Бесон, „ Армагедон “ на Майкъл Бей, както и филмите на М. Найт Шаямалан „ Шесто възприятие “ и „ Неуязвимият “. За ролята си в „ Шесто възприятие “ Уилис печели и „ Златен глобус “.
През новия век залезът на екшън героите неизбежно засегна и звездата на Уилис. Но за разлика от доста други, като гореспоменатите Сегал, Ван Дам и Лундгрен, артистът остава търсено име в Холивуд от някои от най-изявените, без значение мислещи и артистични режисьори в киното, измежду които Уес Андерсън, Бари Левинсън и Райън Джонсън.
Именно филмът на Джонсън от 2012 година, „ Looper: Убиец във времето “, е един от най-интересните, умствено провокативни и прочувствени ленти в цялото творчество на Уилис, като в същото време не го лишава от опцията да ликвидира към 50 души в една постройка в границите на към 2 минути.
За режисьора Джонсън това се оказа финалната крачка към един от върховете в специалността му, а точно опцията да режисира филм от поредицата „ Междузвездни войни “. За артиста пък се трансформира в късен критически и комерсиален шлагер.
В момента Уилис е по киносалоните в целия свят в основната роля в екшъна „ Лично правораздаване “, който е римейк на едноименния филм с именития Чарлс Бронсън от 70-те години на предишния век. Съдейки от претенциозно изказаните и мощно политизирани отрицателни мнения на критиците, лентата е безпределно занимателен и типичен стилизиран жанров филм за почитатели на Уилис и на екшъните.
Догодина пък артистът ще се събере на снимачната площадка с М. Найт Шаямалан, остарелия си познайник Самюел Джаксън и младата звезда Джеймс МакАвой в Glass, който ще свърже хитовите филми на Шаямалан „ Неуязвимият “ и „ На части “ и ще изиграе ролята на кулминационна точка на самобитната трилогия. Освен това самият Уилис удостовери неотдавна, че сега преглежда разновидности за сюжети на шести „ Умирай мъчно “, така че е евентуално да го забележим скоро още веднъж и в най-емблематичната му роля.
Награди „ Еми “ и „ Златен глобус “, звезда на „ Алеята на Славата “ в Холивуд, всевъзможни оценки, реклами и триумфи – известността му пораства, а поколенията от почитатели се сменят, само че Брус Уилис все по този начин остава героят за и във всеки един от нас. И то освен с това, че прострелва злодеите на екрана!
Getty/Gulliver
През 2002 година, по предложение на 8-годишната си щерка, Уилис купува 12 000 кутии с бисквити, готови от ученички в учебни заведения от всички краища на Америка. Парите от покупката отиват за усъвършенствания във въпросните учебни заведения, а Уилис изпраща всичките сладки в другите подразделения на американската войска в Близкия Изток. Ако не смятате, че това е геройско, ами... хапнете си една хубава бисквита и помислете още веднъж.
В началото на текста загатнах по какъв начин през 80-те и 90-те години на предишния век примерът за „ мачо “ на огромния екран се дефинира от хипермускулести фигури като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Долф Лундгрен. Тогава, през златната епоха на екшън героите, кино поредици с тяхно присъединяване завладяват киносалоните по света година след година.
Джейсън Момоа – модерният мачо на седмото изкуство
Сред тези именити фигури изпъква една. Изпъква не с това, че принадлежи на най-огромния мъж от тогавашните суперзвезди, а тъкмо противоположното – с това, че принадлежи на физически най-малкия от тях. Става дума, несъмнено, за неповторимия Брус Уилис.
Уилис е звезда към този момент три десетилетия – без значение дали сте на възраст от 20, 30 или 40 години, сте го гледали в голям брой филми по киносалоните и по малкия екран. Знаете, че това е остроумното ченге Джон МакКлейн от поредицата „ Умирай мъчно “, психиатърът от „ Шесто възприятие “ и още доста фамозни функции. Но за какво? С какво изпъква Брус Уилис измежду останалите титани през златната епоха на екшън героите и за какво продължава да е настоящ и до през днешния ден?
Отговорът в действителност е елементарен. Уилис е героят във всеки един от нас – без изваяно от камък тяло, податлив да се оплаква от работата и от фамилията си, по потник, с оредяваща коса, стърчащи стъкла от краката си и окървавено лице. С това изречение описах Джон МакКлейн малко преди заключителната сцена от истинския „ Умирай мъчно “, само че на процедура това е екранната личност на Уилис в доста повече от един филм.
Земен, наличен, прочувствено и физически уязвим – това са качествата, които артистът персонифицира в епохата на останалите непобедими екшън герои, повалящи цели армии с един картечен откос и взривяващи цели острови с гранатомети. Независимо дали го гледа 40-годишен мъж през уикенда, или 15-годишно момче през зимната си почивка, с Брус Уилис можем да се идентифицираме всички.
Getty/Gulliver Той е героят на работещия, средностатистически човек. Той впечатлява с сексапил, духовитост и усмивка, не с невъзмутима мимика, огромни мускули и дълги коси. За Джейсън Момоа, който описах във втората част от предходното изречение, бях написал, че дамите биха предпочели да прекарат с него една нощ, в сравнение с цялостен живот – при Брус Уилис е противоположното.
Такова е неговото вродено лъчение. Той не е отстъпник или коцкар, носи сватбена халка и не желае да бъде воин. Той е индивидът, който би пил по бира с приятелите си в бар, вместо да отиде самичък във въпросния бар и да се сбие с някого . Пак той е индивидът, който би извел жена си на вечеря в изтънчен ресторант, вместо да се смъкна с непозната дама в позападнала механа.
Но, да му се не види, все го хващаме тогава, когато би трябвало да избавя света!
Трудно е човек да повярва, че Уилис, прочут със светкавичните си отговори и възприятието си за комизъм на екрана и отвън него, в миналото е имал проблем със говора си. Но младият Брус страда от заекване в ученическите си години и в действителност точно на учебната театрална сцена съумява да се оправи с речевия си недостатък.
Въпреки това Уилис дълго време не се обръща към актьорството като към сериозна специалност. От 20 до 30-годишна възраст той работи като охранител, общ служащ, частен детектив, какъвто играе на екрана доста пъти след това, и барман . В началото на 80-те се появява като статист в няколко кино лентата и сериала, само че едвам през 1985 година, когато е навръх 30, Уилис получава първата си основна роля.
Превъплъщението му в сериала Moonlighting паралелно до Сибил Шепърд му носи влиятелната премия „ Еми “ и го утвърждава като комедиен артист. Точно по тази причина мнозина повдигат скептично вежди, когато излиза наяве, че Уилис ще играе основната роля в „ Умирай мъчно “, екшън филм, който в началото е умислен като продължение на „ Командо “ с Арнолд Шварценегер.
Лентата излиза през 1988 година и се трансформира във евентуално най-влиятелния екшън филм за последните три десетилетия. Формулата на неподозиращия екшън воин, заставен да се бори против злодеи в лимитирано затворено пространство е неведнъж имитирана във всевъзможни вариации – трен („ Пасажер 57 “ с Уесли Снайпс), транспортен съд („ Под блокада “ със Стивън Сегал), стадион („ Внезапна гибел “ с Жан-Клод Ван Дам) и доста други.
Филмът си остава класика до през днешния ден и постоянно се върти по дребните екрани към Коледа поради съответния годишен миг, в който се развива екранното деяние. Четирите му продължения варират откъм качества, само че четвъртият, предпоследен дотук филм, който излезе през 2007 година, сигурно улавя най-добре личностната есенция на основния воин Джон МакКлейн и го слага в най-интересен сюжет.
Встрани от „ Умирай мъчно “, Уилис взе участие в доста други качествени хитови заглавия като „ Криминале “ на Куентин Тарантино, „ 12 маймуни “ на Тери Гилиъм, „ Петият детайл “ на Люк Бесон, „ Армагедон “ на Майкъл Бей, както и филмите на М. Найт Шаямалан „ Шесто възприятие “ и „ Неуязвимият “. За ролята си в „ Шесто възприятие “ Уилис печели и „ Златен глобус “.
През новия век залезът на екшън героите неизбежно засегна и звездата на Уилис. Но за разлика от доста други, като гореспоменатите Сегал, Ван Дам и Лундгрен, артистът остава търсено име в Холивуд от някои от най-изявените, без значение мислещи и артистични режисьори в киното, измежду които Уес Андерсън, Бари Левинсън и Райън Джонсън.
Именно филмът на Джонсън от 2012 година, „ Looper: Убиец във времето “, е един от най-интересните, умствено провокативни и прочувствени ленти в цялото творчество на Уилис, като в същото време не го лишава от опцията да ликвидира към 50 души в една постройка в границите на към 2 минути.
За режисьора Джонсън това се оказа финалната крачка към един от върховете в специалността му, а точно опцията да режисира филм от поредицата „ Междузвездни войни “. За артиста пък се трансформира в късен критически и комерсиален шлагер.
В момента Уилис е по киносалоните в целия свят в основната роля в екшъна „ Лично правораздаване “, който е римейк на едноименния филм с именития Чарлс Бронсън от 70-те години на предишния век. Съдейки от претенциозно изказаните и мощно политизирани отрицателни мнения на критиците, лентата е безпределно занимателен и типичен стилизиран жанров филм за почитатели на Уилис и на екшъните.
Догодина пък артистът ще се събере на снимачната площадка с М. Найт Шаямалан, остарелия си познайник Самюел Джаксън и младата звезда Джеймс МакАвой в Glass, който ще свърже хитовите филми на Шаямалан „ Неуязвимият “ и „ На части “ и ще изиграе ролята на кулминационна точка на самобитната трилогия. Освен това самият Уилис удостовери неотдавна, че сега преглежда разновидности за сюжети на шести „ Умирай мъчно “, така че е евентуално да го забележим скоро още веднъж и в най-емблематичната му роля.
Награди „ Еми “ и „ Златен глобус “, звезда на „ Алеята на Славата “ в Холивуд, всевъзможни оценки, реклами и триумфи – известността му пораства, а поколенията от почитатели се сменят, само че Брус Уилис все по този начин остава героят за и във всеки един от нас. И то освен с това, че прострелва злодеите на екрана!
Getty/Gulliver През 2002 година, по предложение на 8-годишната си щерка, Уилис купува 12 000 кутии с бисквити, готови от ученички в учебни заведения от всички краища на Америка. Парите от покупката отиват за усъвършенствания във въпросните учебни заведения, а Уилис изпраща всичките сладки в другите подразделения на американската войска в Близкия Изток. Ако не смятате, че това е геройско, ами... хапнете си една хубава бисквита и помислете още веднъж.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ