Петър Волгин: Вандалите в САЩ и подражателите им в България
Преди няколко години в Съединените щати стана доста съвременно да бъдат събаряни скулптури на исторически персони. Основно с тази активност се занимаваха представители на американския умнокрасивитет или, по различен метод казано, последователи на Демократическата партия.
Първоначално цели на техния вандализъм бяха скулптури, издигнати в памет на генерали, сражавали се на страната на Юга по време на Гражданската война в Съединени американски щати през 19 в. Тези монументи бяха заливани с багра, трошени, бутани, даже " удавяни " в езера. Оправданието на вандалите беше, че ставало дума за генерали, които били защитавали робството.
Само че доста бързо процесът на рушене почна да набира нови жертви. Мишени станаха скулптури на героя от Войната за самостоятелност и първи президент на Съединени американски щати Джордж Вашингтон, на военачалник Юлисис Грант, който командва армията на Севера, победила южняшките генерали по време на Гражданската война, даже на Ейбрахам Линкълн, президента, който анулира робството в Съединени американски щати и който заплати с живота си за това. Но очевидно дори тези неуместни дейности не бяха задоволителни на американските умни и красиви, тъй като те се върнаха още няколко века обратно в предишното, като почнаха и скулптури на Христофор Колумб да събарят. Изобщо незнанието и опитите за пренаписване на историята тотално взеха връх над здравия разсъдък и познанието.
Разбира се, в Съединените щати има доста образци и за противоположното - за победа на разсъдъка над нелепостта. Обаче евроатлантическият сегмент в българското общество реши да подражава точно на глупавите процеси в Съединени американски щати. Представители на нашенския умнокрасивитет унищожиха Паметника на Съветската войска. При това, както разбрахме от решението на Административния съд в град София, изцяло нелегално го унищожиха. А по-късно взеха на мушка и други монументи, свързани с българската история. Тоест копираха едно към едно онази американска вандалщина, изразяваща се в поругаване на скулптури и опити за тотално пренаписване на историята.
И таман в този миг се появи информацията, че на сходно изтриване ще бъде подложен и Паметника на свободата, повдигнат на връх Шипка. Реакцията на евроатлантическите фактчекъри беше мигновена. Те се скъсаха да разправят, че това било подправена вест, че ставало дума за обикновен ремонт, че никой не си бил и помислял да протяга ръка на въпросния монумент. А пък анализатори, които по принцип са умни хора, взеха да се чудят по какъв начин е допустимо толкоз доста българи да повярват във опцията някой да оскверни паметника на Шипка и даже почнаха да се карат на народа, тъй като се връзвал на нелепости. Само че тук най - разумният въпрос е напълно различен, а точно - за какво толкоз доста хора повярваха на тази възможност.
А те повярваха, поради подтекста, поради всичко, което се случва към нас. Знайни и незнайни експерти непрекъснато се пробват да пренапишат историята ни. Постоянно биват вандализирани монументи. Е, по какъв начин следователно да не повярваш, че се готви посягане и върху Паметника на свободата!? Нека не забравяме още един доста значим факт. Днешните ръководещи напълно съществено се бяха подготвили да сменят националния ни празник. И освен това - желаеха не просто да " анулират " Трети март като народен празник, а даже имаха желанието да запишат тази анулация в Конституцията. И единственото, което ги спря да създадат това, беше мощно отрицателната реакция на болшинството от българските жители.
Е, като имаме поради всичко това, въобще не би трябвало да се учудваме, че толкоз доста хора възприеха като изцяло действителна опцията на " канселиране " да бъде подложен и Паметника на свободата на Шипка. Този монумент, както и отбелязването на Трети март като народен празник, са свързани с най-важното нещо, а точно с възобновяване на българската страна. Благодарение на сражавалите се на Шипка български опълченци и съветски воини, както и на тяхното геройство, проявено в доста други сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 година, България още веднъж става независима страна. И май точно този факт по никакъв начин не се харесва на евроатлантическите експерти. От техните изяви можеш да останеш с усещането, че съгласно тях не е било добре да се освобождаваме, по-хубаво щяло да бъде, в случай че си бяхме останали част от Османската империя.
Опитът да бъде сменен Трети март като народен празник изцяло се вписва в днешната публична идеология. Според нея самостоятелната национална страна е нещо остаряло и неприятно. Много по-добре би било, внушават ни евроатлантиците, всички въпроси да бъдат решавани от всякакви наднационални институции, а пък ние безшумно и добродушно да ги изпълняваме. Изобщо, предишното нямало никакво значение и по тази причина не било никакъв проблем да бутнем всички монументи, които не ни харесват. Трябвало да забравим за българската самостоятелност и самородност и колкото се може по-бързичко да се претопим в глобалисткия котел. Хубавото въпреки всичко е, че множеството българи не са съгласни с тези хрумвания. Ако ръководещият хайлайф желае да не помни за корените си, естествените хора желаят да си останат българи.
Първоначално цели на техния вандализъм бяха скулптури, издигнати в памет на генерали, сражавали се на страната на Юга по време на Гражданската война в Съединени американски щати през 19 в. Тези монументи бяха заливани с багра, трошени, бутани, даже " удавяни " в езера. Оправданието на вандалите беше, че ставало дума за генерали, които били защитавали робството.
Само че доста бързо процесът на рушене почна да набира нови жертви. Мишени станаха скулптури на героя от Войната за самостоятелност и първи президент на Съединени американски щати Джордж Вашингтон, на военачалник Юлисис Грант, който командва армията на Севера, победила южняшките генерали по време на Гражданската война, даже на Ейбрахам Линкълн, президента, който анулира робството в Съединени американски щати и който заплати с живота си за това. Но очевидно дори тези неуместни дейности не бяха задоволителни на американските умни и красиви, тъй като те се върнаха още няколко века обратно в предишното, като почнаха и скулптури на Христофор Колумб да събарят. Изобщо незнанието и опитите за пренаписване на историята тотално взеха връх над здравия разсъдък и познанието.
Разбира се, в Съединените щати има доста образци и за противоположното - за победа на разсъдъка над нелепостта. Обаче евроатлантическият сегмент в българското общество реши да подражава точно на глупавите процеси в Съединени американски щати. Представители на нашенския умнокрасивитет унищожиха Паметника на Съветската войска. При това, както разбрахме от решението на Административния съд в град София, изцяло нелегално го унищожиха. А по-късно взеха на мушка и други монументи, свързани с българската история. Тоест копираха едно към едно онази американска вандалщина, изразяваща се в поругаване на скулптури и опити за тотално пренаписване на историята.
И таман в този миг се появи информацията, че на сходно изтриване ще бъде подложен и Паметника на свободата, повдигнат на връх Шипка. Реакцията на евроатлантическите фактчекъри беше мигновена. Те се скъсаха да разправят, че това било подправена вест, че ставало дума за обикновен ремонт, че никой не си бил и помислял да протяга ръка на въпросния монумент. А пък анализатори, които по принцип са умни хора, взеха да се чудят по какъв начин е допустимо толкоз доста българи да повярват във опцията някой да оскверни паметника на Шипка и даже почнаха да се карат на народа, тъй като се връзвал на нелепости. Само че тук най - разумният въпрос е напълно различен, а точно - за какво толкоз доста хора повярваха на тази възможност.
А те повярваха, поради подтекста, поради всичко, което се случва към нас. Знайни и незнайни експерти непрекъснато се пробват да пренапишат историята ни. Постоянно биват вандализирани монументи. Е, по какъв начин следователно да не повярваш, че се готви посягане и върху Паметника на свободата!? Нека не забравяме още един доста значим факт. Днешните ръководещи напълно съществено се бяха подготвили да сменят националния ни празник. И освен това - желаеха не просто да " анулират " Трети март като народен празник, а даже имаха желанието да запишат тази анулация в Конституцията. И единственото, което ги спря да създадат това, беше мощно отрицателната реакция на болшинството от българските жители.
Е, като имаме поради всичко това, въобще не би трябвало да се учудваме, че толкоз доста хора възприеха като изцяло действителна опцията на " канселиране " да бъде подложен и Паметника на свободата на Шипка. Този монумент, както и отбелязването на Трети март като народен празник, са свързани с най-важното нещо, а точно с възобновяване на българската страна. Благодарение на сражавалите се на Шипка български опълченци и съветски воини, както и на тяхното геройство, проявено в доста други сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 година, България още веднъж става независима страна. И май точно този факт по никакъв начин не се харесва на евроатлантическите експерти. От техните изяви можеш да останеш с усещането, че съгласно тях не е било добре да се освобождаваме, по-хубаво щяло да бъде, в случай че си бяхме останали част от Османската империя.
Опитът да бъде сменен Трети март като народен празник изцяло се вписва в днешната публична идеология. Според нея самостоятелната национална страна е нещо остаряло и неприятно. Много по-добре би било, внушават ни евроатлантиците, всички въпроси да бъдат решавани от всякакви наднационални институции, а пък ние безшумно и добродушно да ги изпълняваме. Изобщо, предишното нямало никакво значение и по тази причина не било никакъв проблем да бутнем всички монументи, които не ни харесват. Трябвало да забравим за българската самостоятелност и самородност и колкото се може по-бързичко да се претопим в глобалисткия котел. Хубавото въпреки всичко е, че множеството българи не са съгласни с тези хрумвания. Ако ръководещият хайлайф желае да не помни за корените си, естествените хора желаят да си останат българи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ