Преди няколко години написах два поста – Кой е най-добрият Дарси?

Преди няколко години написах два поста – " Кой е най-добрият Дарси? " и " Кой е най-хубавият Найтли? ", които се радваха на значителен интерес измежду девойките. Към втория въпрос ме връща новата екранизация на " Ема " на режисьорката Оутъм де Уайлд (какво име, дали не е псевдоним?), оценена не доста високо от IMDb, само че относително благосклонно от мен.

Няма да наскърбявам вашата просветеност и да се разгръщам прекалено много върху сюжета (всеки почитател на като мен го знае наизуст). Ема на Аня Тейлър-Джой (23-годишната манекенка, която почна с доста, но доста самостоятелни филми) е прелестна, нежна, чаровна, привлекателна, с чисто лице, високи скули, големи очи и кокетно нацупени устни – млада, само че опитна сватовница, импулсивно и неуморно занимаваща се с живота на другите и грижеща се за своя изнемощял, само че доблестен, достоен и ненапълно хипохондричен татко мистър Удхаус (Бил Наи, любим). Поредната ѝ " жертва " е грозноватата, само че блага, наивна, доверчива и симпатична Хариет Смит (Миа Гот), сираче, чиито живот съумява много да обърка, стараейки се да ѝ откри подобаваща партия. А Хариет изначало си обича бедния, само че честен и неустрашим комшия, а не наглия и упорит, само че и прекрасен службогонец отец Елтън (Джош О'Конър).



Джон Флин (помните ли го в облика на Айнщайн или в прехваления Beast?) като братовчеда Джордж Найтли се показва изненадващо солидно и ловко, мерейки растеж с Джеръми Нортъм (във кино лентата с, най-хубавия в тази роля!) и Джони Лий Милър (чудесния сериал на BBC). Доблестен, широкоплещест и хубав, с фини черти и небрежна съвременна прическа, само че вцепенен и отхвърлен, като че ли глътнал бастун, в това време непосредствен и пряк. Любовта им с Ема – флуидите, погледите, езикът на тялото – е видна за нас, само че не и за тях двамата, въпреки че за малко сме разколебани (задължително при Остин) от нейното въодушевление по повърхностния и капризен хубавец и паралия Франк Чърчил (Калъм Търнър).

Най-важни в   (и аршин дали режисьорът се е справил) са балът, на който сякаш нетанцуващият Найтли кани пренебрегнатата и изолирана Хариет, и излетът, където Ема е непростимо нетактична, напряко груба и зла. Тук всичко е съвсем съвършено... Филмът в действителност е толкоз добър (без да е явление) и сниман модерно, само че с усет и такт, че задоволява както die hard фенове като мен, по този начин и безусловно незапознати с творчеството на Джейн Остин (бях очевидец на това в салона). Не пропускайте да му се насладите!