Защо Русия срути цената на петрола?
Преди няколко години на стената на една постройка в Москва се появи надпис: „ Има ли по-важни неща от фондовия пазар “? Отговорът на въпроса за какво Русия „ сама се простреля в крака и, де-факто, излизайки от договорката ОПЕК+, срути цената на петрола, може да е подобен: Русия не счита, че „ се е простреляла в крайници “, тъй като очевидно има неща, които са по-важни от цената на петрола. Какви са те?
Да се върнем малко по-назад във времето. Преди половин година Централната банка на Русия разгласява " Проект на главните посоки на парично-кредитната политика за 2020-2022 година ", в който при най-лош сюжет се разглеждаше вероятността цената на нефта да падне до $20-25 за барел. Тогавашният министър на икономическото развиване Максим Орешкин съобщи, че " в случай че интернационалната стопанска система се сблъска със съществени проблеми...
$40 за барел устройват Русия ".
Всичко това се случи дълго преди появяването на ковид и се базира на огромната възможност да се стигне до следващата международна икономическа рецесия. Лично аз направих същите прогнози, само че по една друга причина - през 2020 година цената на петрола ще бъде съществено намалена, тъй като в годината на изборите в Съединени американски щати би трябвало да поевтинее бензинът, което би дало спомагателни точки на Доналд Тръмп. Точно както се случи през 2008 година, през 2012 година, през 2016 година и в промеждутъчните избори за Конгрес през есента на 2018 година, когато цената на петрола падна от $86 до $50.
Спадът в цената на петрола с 10 $ прибавя за стопанската система на Съединени американски щати 0,2-0,25% от Брутният вътрешен продукт, което за Тръмп напълно не е ненужно - изключително на фона на историята с ковид. От тогава до момента цената на петрола спадна с 15 $, което значи, че стопанската система на Съединени американски щати ще получи допинг от 0,3-0,4% от Брутният вътрешен продукт.
Но да се върнем към основния въпрос: за какво Русия събори цената на петрола?
Русия, където всичко се гради и зависи от цената на въглеводородите, в продължение на десетки години по никакъв метод не можеше да оказва влияние върху цената - досега на основаване на ОПЕК+.
Русия, обаче, показва същинското си значение
за петролния пазар, като излезе от договорката ОПЕК+, срутвайки за един ден котировките с повече от 10%.
Преди седмица Саудитска Арабия и другите членове на ОПЕК разсъждаваха по този начин: ние ще понижим добива с милион барела, а всички тези, които не са от ОПЕК, ще съкратят с още 500 хиляди, кой и с какъв брой - за нас е без значение. Но беше ясно, че главният дял на понижението се пада на Русия. Ама Русия не е съгласна? Тя няма къде да върви - приходите от експорт на въглеводороди са прекомерно значими за нея, ще се цупи малко и ще се съгласи.
И даже изявлението на министъра на финансите Антон Силуанов на 28 февруари, че „..бюджетът ни е предпазен, основани са запаси. Сега при цена на петрола дори от порядъка на 30 $ за барел, теоретично казано, ние в границите на четири години умерено ще финансираме нашите разноски “, не направи усещане в ОПЕК. Руският бюджет, по думите на Силуанов, се балансира при цена на петрола 42 $ за барел (тъй като става дума за съветския петрол Urals, който е малко по-евтин от нефта от сорта Brent, който е 44-45 долара). Плюс това Русия е натрупала големи финансови запаси - над половин трилион $ в злато и над 7 трилиона рубли във финансовия запас на държавното управление.
Нищо не пречи на Русия (с включилия се към нея Казахстан)
да възвърне ОПЕК+, само че към този момент при свои условия
- когато всички останали участници схващат степента на нейното въздействие върху цената на петрола и готовността й да извърши внезапни и привидно самоубийствени придвижвания. Това умерено може да се направи, откакто в Съединени американски щати минат президентските избори – с цел да се вдигне цената назад, до 60-65 $ за барел.
От друга страна, като оставим настрани теорията, че „ Тръмп е съветски сътрудник “, виждаме, че ползите на Доналд Тръмп и на Русия значително съответстват. Тръмп към този момент се прояви като изцяло проруски президент - със своето ембарго върху вноса на ирански нефт той разду цената на петрола на международния пазар, като изпълни бюджета на Русия, през всичките три години на власт той, както можеше, саботираше антируските наказания, като не позволи въвеждането на освен най-сериозните санкции против съветския държавен дълг, само че дори обществено се изрече срещу одобрените от Конгреса наказания, ориентирани към пропадане на работата по „ Северен поток – 2 “, той анулира признатите при Обама строги правила за екологичност и изгодност на автомобилния мотор и сполучливо се бори против прекосяването на автомобилния парк на Съединени американски щати към електродвигатели (не на вятъра по резултати от 2019 година Съединени американски щати се влачи на опашката по електромобилизация).
Неговите противници – демократите, са на тъкмо противоположните позиции. Те желаят да се вкарат строги антируски наказания, Иран да се върне на петролния пазар, да се форсира внезапно отказването на автомобилния парк на Съединени американски щати от мотори с вътрешно горене.
Така че,
Тръмп е несравнимо по-изгоден за Русия, в сравнение с президент-демократ.
Е, ръстът на експорта на американския лек нефт и американския полутечен естествен газ е неизбежно зло, само че зло, мощно разтеглено във времето, което го отличава от глобите, които могат да се вкарат за няколко месеца, и връщането на Иран на петролния пазар, което би лишило към половин година.
Ниските цени на петрола в последна сметка ще доведат до спад на шистовия нефтодобив, което не е преференциално за Тръмп. Но поради това, че забележителна част от американските нефтодобиващи предприятия сполучливо се хеджираха (т.е. застраховаха против ниската цена на нефта) през януари, след убийството на иранския военачалник Сюлеймани, шистовият бранш ще издържи 3-4 месеца ниски цени без някакво значително понижаване на добива. От друга страна, засилващата се - и проникнала в Съединени американски щати - зараза на ковид ще докара до това, че централните банки на света „ ще отворят всички кранове “, като залеят пазара със свръхевтина ликвидност, и крачката на Русия е мярка за недопускане на несъразмерен напредък на цената на петрола.
Русия също по този начин си дава сметка, че всяко в допълнение понижаване на износа на петрол от страна на участниците в договорката ОПЕК+ единствено усилва експорта на американски нефт, а и Саудитска Арабия, възобновявайки през април, както тя съобщи, добива на петрол в неутралната зона на саудитско-кувейтската граница, надали в реалност „ ще компенсира спада на нефтодобива в други свои залежи “.
Русия вижда, че и двамата съществени играчи единствено усилват добива, Съединени американски щати - намерено, Саудитска Арабия - прикрито. Така че
за какво в тези условия тя би трябвало да се държи по различен метод?
Разбира се, изцяло е допустимо Саудитска Арабия просто да е дезинформирала международния петролен пазар, както нееднократно преди този момент е заявявала, че „ в съкратени периоди изцяло е възстановила нефтения рандеман в потърпевшите от есенната ракетна офанзива обекти “, и добивът в неутралната зона в действителност да не компенсира „ недовъзстановеното “. Но за заинтригувания непряк наблюдаващ обстановката наподобява напълно друго. А неведнъж по-важно е по какъв начин наподобява, в сравнение с по какъв начин е в реалност.
По-интересен наподобява случилият се незабавно след краха на ОПЕК+ арест в Саудитска Арабия на някогашния принц-наследник, по-малкия му брат и брата на настоящия крал. Бившият принц-наследник е прочут със сериозните си връзки със Съединени американски щати и към този момент няколко години в действителност е под домакински арест. Пълната неутрализация на хипотетичната съпротива, в това число на двамата конкуриращи се наследници на престола (арестуваният брат на краля принц Ахмед е негов единствен кръвен брат, и съгласно саудитската традиция той трябваше да го наследи, само че крал Салман навреме промени разпоредбите за заместничество в интерес на децата си) демонстрира, че сегашният действителен държател на кралството – принцът-наследник Мохамед – или се готви да стане крал в най-близко време, или счита, че крахът на ОПЕК+ внезапно усилва рисковете за неговото ръководство.
Да се върнем малко по-назад във времето. Преди половин година Централната банка на Русия разгласява " Проект на главните посоки на парично-кредитната политика за 2020-2022 година ", в който при най-лош сюжет се разглеждаше вероятността цената на нефта да падне до $20-25 за барел. Тогавашният министър на икономическото развиване Максим Орешкин съобщи, че " в случай че интернационалната стопанска система се сблъска със съществени проблеми...
$40 за барел устройват Русия ".
Всичко това се случи дълго преди появяването на ковид и се базира на огромната възможност да се стигне до следващата международна икономическа рецесия. Лично аз направих същите прогнози, само че по една друга причина - през 2020 година цената на петрола ще бъде съществено намалена, тъй като в годината на изборите в Съединени американски щати би трябвало да поевтинее бензинът, което би дало спомагателни точки на Доналд Тръмп. Точно както се случи през 2008 година, през 2012 година, през 2016 година и в промеждутъчните избори за Конгрес през есента на 2018 година, когато цената на петрола падна от $86 до $50.
Спадът в цената на петрола с 10 $ прибавя за стопанската система на Съединени американски щати 0,2-0,25% от Брутният вътрешен продукт, което за Тръмп напълно не е ненужно - изключително на фона на историята с ковид. От тогава до момента цената на петрола спадна с 15 $, което значи, че стопанската система на Съединени американски щати ще получи допинг от 0,3-0,4% от Брутният вътрешен продукт.
Но да се върнем към основния въпрос: за какво Русия събори цената на петрола?
Русия, където всичко се гради и зависи от цената на въглеводородите, в продължение на десетки години по никакъв метод не можеше да оказва влияние върху цената - досега на основаване на ОПЕК+.
Русия, обаче, показва същинското си значение
за петролния пазар, като излезе от договорката ОПЕК+, срутвайки за един ден котировките с повече от 10%.
Преди седмица Саудитска Арабия и другите членове на ОПЕК разсъждаваха по този начин: ние ще понижим добива с милион барела, а всички тези, които не са от ОПЕК, ще съкратят с още 500 хиляди, кой и с какъв брой - за нас е без значение. Но беше ясно, че главният дял на понижението се пада на Русия. Ама Русия не е съгласна? Тя няма къде да върви - приходите от експорт на въглеводороди са прекомерно значими за нея, ще се цупи малко и ще се съгласи.
И даже изявлението на министъра на финансите Антон Силуанов на 28 февруари, че „..бюджетът ни е предпазен, основани са запаси. Сега при цена на петрола дори от порядъка на 30 $ за барел, теоретично казано, ние в границите на четири години умерено ще финансираме нашите разноски “, не направи усещане в ОПЕК. Руският бюджет, по думите на Силуанов, се балансира при цена на петрола 42 $ за барел (тъй като става дума за съветския петрол Urals, който е малко по-евтин от нефта от сорта Brent, който е 44-45 долара). Плюс това Русия е натрупала големи финансови запаси - над половин трилион $ в злато и над 7 трилиона рубли във финансовия запас на държавното управление.
Нищо не пречи на Русия (с включилия се към нея Казахстан)
да възвърне ОПЕК+, само че към този момент при свои условия
- когато всички останали участници схващат степента на нейното въздействие върху цената на петрола и готовността й да извърши внезапни и привидно самоубийствени придвижвания. Това умерено може да се направи, откакто в Съединени американски щати минат президентските избори – с цел да се вдигне цената назад, до 60-65 $ за барел.
От друга страна, като оставим настрани теорията, че „ Тръмп е съветски сътрудник “, виждаме, че ползите на Доналд Тръмп и на Русия значително съответстват. Тръмп към този момент се прояви като изцяло проруски президент - със своето ембарго върху вноса на ирански нефт той разду цената на петрола на международния пазар, като изпълни бюджета на Русия, през всичките три години на власт той, както можеше, саботираше антируските наказания, като не позволи въвеждането на освен най-сериозните санкции против съветския държавен дълг, само че дори обществено се изрече срещу одобрените от Конгреса наказания, ориентирани към пропадане на работата по „ Северен поток – 2 “, той анулира признатите при Обама строги правила за екологичност и изгодност на автомобилния мотор и сполучливо се бори против прекосяването на автомобилния парк на Съединени американски щати към електродвигатели (не на вятъра по резултати от 2019 година Съединени американски щати се влачи на опашката по електромобилизация).
Неговите противници – демократите, са на тъкмо противоположните позиции. Те желаят да се вкарат строги антируски наказания, Иран да се върне на петролния пазар, да се форсира внезапно отказването на автомобилния парк на Съединени американски щати от мотори с вътрешно горене.
Така че,
Тръмп е несравнимо по-изгоден за Русия, в сравнение с президент-демократ.
Е, ръстът на експорта на американския лек нефт и американския полутечен естествен газ е неизбежно зло, само че зло, мощно разтеглено във времето, което го отличава от глобите, които могат да се вкарат за няколко месеца, и връщането на Иран на петролния пазар, което би лишило към половин година.
Ниските цени на петрола в последна сметка ще доведат до спад на шистовия нефтодобив, което не е преференциално за Тръмп. Но поради това, че забележителна част от американските нефтодобиващи предприятия сполучливо се хеджираха (т.е. застраховаха против ниската цена на нефта) през януари, след убийството на иранския военачалник Сюлеймани, шистовият бранш ще издържи 3-4 месеца ниски цени без някакво значително понижаване на добива. От друга страна, засилващата се - и проникнала в Съединени американски щати - зараза на ковид ще докара до това, че централните банки на света „ ще отворят всички кранове “, като залеят пазара със свръхевтина ликвидност, и крачката на Русия е мярка за недопускане на несъразмерен напредък на цената на петрола.
Русия също по този начин си дава сметка, че всяко в допълнение понижаване на износа на петрол от страна на участниците в договорката ОПЕК+ единствено усилва експорта на американски нефт, а и Саудитска Арабия, възобновявайки през април, както тя съобщи, добива на петрол в неутралната зона на саудитско-кувейтската граница, надали в реалност „ ще компенсира спада на нефтодобива в други свои залежи “.
Русия вижда, че и двамата съществени играчи единствено усилват добива, Съединени американски щати - намерено, Саудитска Арабия - прикрито. Така че
за какво в тези условия тя би трябвало да се държи по различен метод?
Разбира се, изцяло е допустимо Саудитска Арабия просто да е дезинформирала международния петролен пазар, както нееднократно преди този момент е заявявала, че „ в съкратени периоди изцяло е възстановила нефтения рандеман в потърпевшите от есенната ракетна офанзива обекти “, и добивът в неутралната зона в действителност да не компенсира „ недовъзстановеното “. Но за заинтригувания непряк наблюдаващ обстановката наподобява напълно друго. А неведнъж по-важно е по какъв начин наподобява, в сравнение с по какъв начин е в реалност.
По-интересен наподобява случилият се незабавно след краха на ОПЕК+ арест в Саудитска Арабия на някогашния принц-наследник, по-малкия му брат и брата на настоящия крал. Бившият принц-наследник е прочут със сериозните си връзки със Съединени американски щати и към този момент няколко години в действителност е под домакински арест. Пълната неутрализация на хипотетичната съпротива, в това число на двамата конкуриращи се наследници на престола (арестуваният брат на краля принц Ахмед е негов единствен кръвен брат, и съгласно саудитската традиция той трябваше да го наследи, само че крал Салман навреме промени разпоредбите за заместничество в интерес на децата си) демонстрира, че сегашният действителен държател на кралството – принцът-наследник Мохамед – или се готви да стане крал в най-близко време, или счита, че крахът на ОПЕК+ внезапно усилва рисковете за неговото ръководство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ