Преди много години, Гай Юлий Цезар е дал една от

По пътя на пропагандата, политическата революция и новата идеология – разходка в историята

Преди доста години, Гай Юлий Цезар е дал една от най-хубавите формули за ръководство, която се употребява и до през днешния ден. Позната е още като „ Разделяй и владей “! И до момента в който римският държател е имал поради територии, днешните войни се водят напълно въз основата на идеология, стопански индикатори и обучение. Ако разгледаме малко по-сериозно главното развиване на обществата – от началото на света, до този миг – няма да открием някакви особени идеологически скокове.

Към сегашния миг успяхме да забележим няколко типа на ръководство, само че през днешния ден главните запомнени и обсъждани като опасност са: нацизъм, комунизъм, демократизъм и тоталитаризъм. Както виждате, всички са известни като крайни и даже плашещи. През миналия век успяхме да забележим резултата от всички тях, надявахме се, че ще имаме свободата да се поучим от грешките си и ще можем да продължим напред, само че историята се повтаря, като че ли сме затворени в един обаян кръг.

Странното в този случай е, че предвестниците за всяка една последваща злополука идват с едни и същи индикатори. Нека стартираме с известните конфликти. В началото на XX век Сърбия мечтае за основаването на неповторима славянска страна, която да отстрани всички граници – несъмнено, сърбите виждат себе си като най-достойни за тази концепция и тъкмо те ще носят короната. Странно е, че мнозина си спомнят осъществяването на атентата против австро-унгарския престолонаследник, само че никой не се досеща кой тъкмо дърпа спусъка – Гаврило Принцип.

Ако обърнете внимание на неговата история, то незабавно ще забележите, че по това време точно сръбски сътрудници организират една свирепа агитация и вършат нещо, което през днешния ден ще разпознаваме като форма на идеологически тероризъм – Ислямска страна работи на тъкмо този принцип.

Използвайки слабостите и ниската просвета на едно общество, резултатите в действителност не могат да закъснеят. 19-годишният Гаврило отива в Сараево, тъй като счита, че прави нещо положително, само че въобще не осъзнава, че това ще е началото на една голяма злополука. На неговата съвест стоят животите на милиони хора, само че също по този начин и на издигането на подправените харизматични водачи. Тежките загуби на Сърбия, съпроводени с тежките загуби на Руската империя, бързо ни демонстрират, че едно общество може да бъде манипулирано извънредно елементарно.

По това време, от другата страна на океана, родственик на Зигмонд Фройд написа своя труд „ Пропагандата “. В него се разказват ясно и тъкмо всички налични стъпки за манипулиране и ориентиране на общество в избрана посока – без да има опозиция, без да има възникване на подозрение. По това време Ленин написа своята идеология и се уповава на проучванията и предложенията на Карл Маркс за смяната на икономическия и обществен свят посредством по този начин наречения комунистически манифест.

Междувременно не би трябвало да забравяме, че Ленин има персонална вендета с формалната съветска власт. Неговият брат е погубен при опит за скрит план и грабеж. Бъдещият първи ще реши, че като цяло парите са на народа и би трябвало да се върнат при него, въпреки и той самият да получи най-вече облаги. Изобщо не се интересува от обстоятелството, че Руската империя е претърпяла безспорен провал на фронта по време на Първата Световна война.

Ленин е чудноват човек, който през целия си живот е отглеждан единствено от дами и комуникира единствено с такива. Прекарва доста време в четенето на друга литература, тренира своите декламаторски умения и дава тъкмо това, което милионите потърпевши желаят – обещания за по-добър живот. Дори и той не подозира какво ще се случи с неговата болна концепция, откакто вратата е отворена за най-опасните хора в света – необразованите.

„ Колко хубаво за политиците, че хората не мислят. “ – Адолф Хитлер

Скоро точно те ще считат, че всичко им се поставя и би трябвало да е общо, отхвърляйки висшите закони, наричайки актуалната система прогнила, ненужна, рискова и съзнателно поддържаща беднотия.

С взимането на властта, Ленин продължава да прави това, което може най-добре, да популяризира новата идеология, да заразява хора по целия свят и да подсигурява тяхната политическа послушност, облечена напълно в обещания за ярко и нехайно бъдеще. Някои от тези писания ще стигнат и до самия Сталин, който по това време би трябвало да живее с майка си, откакто татко му се пропива и стартира да го малтретира. Обърнете внимание, че Сталин също е добър художник, артист в учебни пиеси и деятел, който съумява да провежда всеобщи стачки и да изправя елементарния служащ против властта.

В последните години от XIX век той ще успее да влезе в политиката и да се внедри измежду една от новите социалистически партии в Грузия. След редица земетресения, през 1905 година той още веднъж ще поддържа революцията и ще бъде един от хората, които поддържат партията и идеалите си благодарение на рекет на разнообразни бизнеси.

След това е нужна единствено една среща с Ленин, която ще подсигурява неговата позиция и право по-късно освен да дефинира посоката на партията, само че и да отстрани всички свои съперници, което и прави. Следователно новият строй не е по-различен от остарелия, разпределението на богатствата също не се трансформира, само че до момента в който Съюз на съветските социалистически републики и болшевиките се любуват на живота, гладоморът в Украйна слага мнозина на колене. В интервал от една година се следи висока смъртност от апетит, канибализъм и още доста други закононарушения.

Какво виждаме до тук? За да има разделяне, с цел да има гражданска война, би трябвало ни по-сериозна икономическа бездна сред богати и небогати. След това, както споделя самият Юри Безменов, належащо е да се токсини идващото потомство и това след него. Променя се образователната стратегия, оферират се нови знаци, построяват се нови монументи, трансформира се цялата история, не разрешават се създатели и още доста други.

Това е методът, по който се възпитава и скопява идващото потомство. Политически чинно и прочувствено ограбено, то постоянно ще извършва сляпо всички нареждания, даже и да не му харесват. В това отношение Оруел е прав, че в един миг даже следим по този начин наречената минутка за ненавист – включете тв приемника и просто проверете какво е главното предложение за ненавист и къде са прекарани раздялите.

Да, приказваме за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, само че умерено – неговото битие е допустимо от един различен прочут зложелател – фашизмът. Не инцидентно се споделя, че фашизмът е уродливото дете на комунизма и социализма. Как Хитлер доближава на власт? Спомняте си неговият несполучлив опит за прелом и Мюнхенския поход. Кога обаче Адолф взема решение да направи това? Не е в просперираща стопанска система, не е в самостоятелна страна, не е и в свободна страна, а в това време, когато Германия е смазана от репарации.

В миг, когато всички рани са отворени, не би трябвало да се изненадваме, че в тях може да се сипе още отрова. Един несполучлив художник, който изпитва някаква особена принадлежност, ще успее да употребява най-хубавите детайли на пропагандата – разделянето. Най-честото е точно начертаването на разграничителната линия сред богати и небогати, е изцяло задоволителна, с цел да сътвори нужното напрежение. Замислете се, в случай че най-богати в Германия по това време не бяха евреите, а различен етнос, по какъв начин щеше да наподобява сегашния свят? Дали щяха да се повторят същите неточности?

Това, което Хитлер прави, не се разграничава по отношение на всички останали известни диктатори. Налага се цензура, стартират вълнения, показва се неналичието на каквато и да е правда към актуалното държавно управление, употребява се принуждение и всеки се трансформира в цел за следене. Що се отнася до расовите класификации, Хитлер прави една от най-хубавите диверсии – избира допустимо най-голямата маса – по това време е разумно да са германци и ги слага на фундамент. Нека не забравяме, че също бърза да анексира Австрия като част от бъдещата немска империя. Дали към този момент не сме виждали това или най-малко опитите за същото?

„ Никой да не успокоява съвестта си със заблудата, че не може да навреди, в случай че не взе участие и не образува мнение. Лошите хора не се нуждаят от нищо повече, с цел да преодоляват своите цели, също така, че положителните хора би трябвало да гледат и да не вършат нищо. Той не е добър човек, когато без митинг разрешава да се прави зло от негово име и със средствата, които той оказва помощ да се набират, тъй като няма да се опита да употребява мозъка си по тематиката. ”

– Джон Стюарт Мил.

Как работи света и за какво постоянно сме обречени да повтаряме историята? Има ли точна формула на нормалната злополука? Да, не сме се трансформирали, не сме станали по-интелигентни, не желаеме и да използваме своя разсъдък, по тази причина не сме положителните хора, които чакат триумфа на злото, просто сме тези, които се съгласяват и пропущат живота през просото, без да се поинтересуват и без да мислят сериозно. Впрочем тъкмо това е задачата на всеки един учител – да научи своите студенти да мислят сериозно.

Виждате ли, живеем във време, в което е обикновено да използваме една и съща технология. Начертаваме границите, посочваме кои са положителните и неприятните, започваме да заразяваме с идеология – към този момент е даже още по-лесно благодарение на обществените мрежи. Избираме допустимо най-стария зложелател в света – нацизмът. Нека не забравяме, че обществото не е толкоз интелигентно, с цел да измисли различен. Следователно нацизмът е най-опасното, което през днешния ден можем да изкараме на бял свят.

Събираме допустимо най-глупавите и небогати хора – има логичност те да съчетават тъкмо тези две съсловия – и ги използваме, с цел да прокарват нови хрумвания, да стачкуват, да вършат вълнения, да демонстрират експанзия и да се пробват да привлекат вниманието към себе си. Отново, дано не забравяме какво тъкмо загатва Безменов – потреблението на потребни идиоти подсигурява сполучливата гражданска война.

Какво тъкмо е определението за потребен глупак? Изключително малоумен човек с някакво обучение, което рядко се извисява над останалите, който обаче е уверен в своята справедливост и непознатата концепция. Полезният глупак е като маймунката с барабана, която тича нагоре-надолу и подвига звук. По законите на всяка последваща гражданска война, незабавно ще открием, че точно те изчезват от картината – най-често са убити, прогонени или просто изпратени в заточение.

Подобни маневри не се случват за ден, въпреки всичко е належащо да се токсини едно потомство. Това е елементарно, просто унищожаваме образователната стратегия, отстраняваме възпитанието и развъждането на родолюбие, лишаваме всеки един човек да построи свое публично мнение и заменяме идеалите с непознати – няма значение от коя страна ще дойдат, това работи постоянно. След като можем да открием потомство, което се разделя на умни и глупави, на красиви и грозни, на богати и небогати, на такива с алена връзка и без връзка, на пердах скаут или друга нечия юноша, проектът е реализиран.

Рецептата за гражданска война е повече от обезпечена. Като прибавим и унищожената стопанска система, автоматизирано получаваме съвършеното поле за изява. Замислете се къде бяха главните проблеми през последните години, къде бяха сложени рестриктивните мерки и за какво се появи толкоз свирепо разделяне. И тъкмо тук идва и още една доста болна тематика – патриотизмът. През последните няколко десетилетия той се разказва като евентуална опасност, като стъпка към нацизма, въпреки и самата идеология да показва точно обич към страната, чиято популация има принадлежност.

След като даже това е отровна процедура, започваме да обръщаме внимание на непознатата идеология, тя вирее доста по-добре и доста по-свободно, не можем да пропуснем и обстоятелството, че има задоволително оратори, които да оказват помощ за основаването на такава рецесия. Нека не забравяме какво тъкмо споделя Борис III:

„ Моите министри са про-немски, брачната половинка ми е про-италианска, моят народ е про-руски – аз съм единственият безпристрастен в страната. “

И даже и да разгледаме доста съществено цялата история и да се срещнем с политическите благоприятни условия на България по време на Втората Световна война, не би трябвало да забравяме, че точно Борис III би трябвало да направи една от най-висшите политически акробатики.

Да не изпраща войска на източния фронт, да не депортира евреи, да се стреми да резервира мира по-дълго и всичко това, до момента в който е тежко подложен на критика от най-различни фракции и партии, в това число новото комунистически, които не престават да настояват, че България, до момента в който е окупирана от Германия, би трябвало да премине на страната на Русия. Опитайте се да изчислите вредите, които можеше да се случат, до момента в който послушните идиоти не престават да приказват за атентати, набези и други опити за дестабилизация.

Нека се върнем назад на някогашния сътрудник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който показва, че когато се опитаме да отхвърлим това, когато се опитаме да се излекуваме, би трябвало да влагаме време в три генерации и още веднъж да стартираме изначало, с цел да можем да възпитаме вярно идващото, което да сложи основите. Това лишава към 20 години, а дотогава можем да следим изявата и проявата на непознати знамена.

Нека не забравяме и един доста забавен образец, основаването на нацистки обединения не е допустимо в страни с добра стопанска система. Не инцидентно в Германия също може да се открие сходно образование на ненавист, само че когато един човек вижда, че дадена система работи, той не може да се подаде толкоз елементарно на тази идеология.

И най-тъжното е, че до момента в който следим триумфът на злото, други носят етиката и се назовават „ народ “, оставяйки своето мнение като само и меродавно. Редно е да приключим този материал и с един доста специфичен текст:

„ Чети, чети! То знамение днеска прави

туй дребно нещо под това небе,

то мъртви буди, дава разум на здрави,

туй второ слънце господ ни самичък остави:

чети: а, б.

Чети! То прави сляпото окато –

из тоя извор целий свят гребе –

за малко труд подарява то богато,

по-скъпо то е от диамант и злато:

чети: а, б. “

Иван Вазов