Преди избори не само се лъже най-много, но и най-лесно.

Преди избори освен се лъже най-вече, само че и най-лесно. Защото политиците и медиите влизат във финансови взаимоотношения, които постоянно заличават границата на обективността и подчиняват публичния на партийния интерес.

През последните години партиите изрично отхвърлят да дават чиста реклама в медиите под формата на банери да вземем за пример. Те избират ПР публикации, освен това непосредствено подадени от техните пресцентрове, в които не би трябвало да има никаква редакторска интервенция при публикуването. Това води до редица проблеми, които тези, дето заплащат, не осъзнават.

Първо, партийните текстописци не са изключително надарени или изобретателни. Техните творения са цялостни с кухи изречения, лозунги и клишета. И тъкмо поради това отблъскват, а не притеглят хората.

Второ, партиите и техните претенденти от дълго време не желаят да дават отговор на неуместни въпроси. Интервютата в този интервал /за страдание към този момент и освен тогава/ нормално са писмени, като от тях бива зачеркната всяка по-актуална тематика, изключително в случай че е обвързвана с необясними дейности на съответния претендент. Уточняващи въпроси не се позволяват, а възможна промяна на заглавие води до грандиозни кавги. Дори политик като премиера Бойко Борисов, който до неотдавна не се притесняваше да поддържа връзка с всевъзможни медии и да дава отговор и на най-екзотичните въпроси, към този момент трайно е минал към монолози, които в по-голямата си част няма нищо общо с действителността. Дали самият той си има вяра, е риторичен въпрос.

Отделно, партиите са водени от разбирането, че щом си заплащат, не би трябвало да бъдат подложени на критика. Поне в интервала на предизборна акция.

В резултат медиите замязват на агиттабла, от които изгода нямат нито читателите, нито гласоподавателите.

Опитът на „ Сега “ от последните няколко вота демонстрира, че тези трендове освен не отминават, само че и се ускоряват. Тъй като „ Сега “ в никакъв случай не е правил взаимни отстъпки в това отношение, политиците и партиите, с които може да се води естествен разговор, се броят на пръстите на едната ръка. Затова редакцията взе решение да не подписва контракти за политическа реклама за идните парламентарни избори. Всички, които имат какво да кажат и са подготвени да създадат това в пряк разговор, без предварителни ангажименти и ограничавания за тематики и въпроси, ще могат да се изявят безусловно гратис. Както се споделя – по неналичието им ще ги познаете.

Другият проблем, с който се сблъскват създателите и читателите на „ Сега “, са троловете. Форумът на „ Сега “ е един от най-старите и беше едно от дребното места в мрежата, където се водеха интелигентни полемики по разнообразни тематики. За страдание, през последната година доста от най-преданите участници се отхвърлиха да вземат участие в него. Въпреки всички опити да ограничим или отстраняваме хората, които са във форума не с цел да дискутират, а с цел да наскърбяват или да дискредитират всеки опит за смислена полемика, към този момент поносим крах. Платените тролове не са сложни за разконспириране, тъй като даже употребяват вариации на една и съща регистрация /вероятно по този начин по-лесно се регистрират на тези, които им плащат/.

Тъй като „ Сега “ не желае да става естрада за разпространяване на клюки и тайни теории, нито ще разреши неговите създатели и читатели да бъдат редовно и жестоко обиждани, взехме тежкото решение краткотрайно да преустановим форума до намиране на решение на проблемите. Всички читатели, които имат хрумвания в това отношение, могат да ни пишат на имейлите на вестника. А който желае да разяснява, като употребява същинското си име, а не се крие под псевдоним, може да го направи на страницата на „ Сега “ във Фейсбук.