Преди години по-отворените обичаха да казват, че дори 100 години

Преди години по-отворените обичаха да споделят, че " даже 100 години да бягаме против тях, няма да ги стигнем ". После се появи песента " Кога ще ги стигнем американците ", с цел да последва онази с " Ех, Канада, Канада ", с която повече от милион българи напуснаха бащино огнище. Сега обаче най-често редовите българи се питат между тях " но по кое време ще се оправим? " и след това махват с ръка, тъй като не имат вяра, че това ще им се случи в този свят.

Преходът, каквото и да споделят, ги отчая и остана с емблемата " оти ги ручахме жабетата ". Толкова ли е мъчно " да се оправим ", е въпрос, на който никой не се взема решение да отговори. Сигурно може да се получи, но в случай че грипавият наследник на съседа, приключил преди 2 години, не споделя " по какъв начин да отида на доктор, като знам какъв съм инженер ". И работи като разносвач на артикули в частна компания. Ще стане, в случай че татко му не пустосва пристигналия неотдавна от провинцията наемател, заел мястото на колата му, с " оня, първото потомство носещо обувки ". Пък " първото потомство с обувки " работи в IT компания, непозната, и се хвали, че скоро се придвижва в " бонбон-мезонет " не къде да е, а " там, дето вие не можете ".

Ще се получи и в случай че

изчезне благата родна картинка

в която едни се чудят ново " Бентли " ли да купят, " Мазерати " ли да е или аероплан като на Гъсока, а класният, пенсионер от години, всяка ранна заран гледа да изпревари ромите при кофите за отпадък, с цел да прибере хартията за предаване във вторични първични материали. Сигурно има вяра нещо да се промени и в случай че всички стоят вдясно (като в цивилизования свят) на ескалаторите в метрото, с цел да дават път на бързащите, а не да ги ругаят с " овцо, за какво ме буташ ". Има опция и в случай че бабите не слагат внучетата, поизкласили, да сядат в градския превоз, а те да стоят прави до тях. Има вяра и в случай че изчезне подозрението, че плочките по " Графа " ще се клатят единствено след месец-два като тези по " Витошка ".

Ще се стабилизира страната и в случай че заведенията по претъпканата с тях централна столична улица " Витошка " са с български имена и обяснителните им надписи са на роден език. Ако и оня лъв, който замести паметника " 1300 години България " със скулптурите на проф. Валентин Старчев пред НДК, не е със замазан с черна багра щит, с цел да не проличава, че става въпрос за карта на Санстефанска България. Ти да видиш боязън от нечии реакции, непознати, тъй като и капка самочувствие българско не е останала. А същите " непознати " не пропущат да си гледат ползите и все за наша сметка, и в предишното, и през днешния ден.

Който може, знае. Нали мотивирахме промяната с възобновяване на исторически монумент с българския лъв, подложен в чест на победи и загуби в славни борби? Тогава за какво не е като същинския? Ще се успокоим и в случай че се откри метод да се разясни на някои всезнайковци, че като споделяме " турско иго " и учим за тегобите, геноцида, насилието и жертвите на народа ни по това време, не се усещаме нито плебеи, нито изпитваме отрицателни усеща към днешните турци. Просто си знаем историята и ценим величието на предците ни, които не са се примирили с потисника ни за цели 5 века. Иначе може и да се посмеем за сравнението сред Османската и Австро-Унгарската империя, тъй като имаше преди години и лаф (на остарял жаргон), че " и на подтисник не случихме ", тъй като гледахме със злоба към Будапеща и Прага. И в този момент гледаме, тъй като и те са устроили страните си по този начин, както ние към момента си мечтаем.

Изглежда необикновено, само че има вяра и в случай че Студентският ни град стане като тези студентски кампуси по целия свят, където има единствено университети, библиотеки, конферентни зали и доста затревени площи, а не чалгаджийници, питейни заведения, пицарии и други сходни измежду образователни здания и линеещи градинки с отъпкани пътеки във всички направления.

Може и да повярваме

че " ще се оправим ", в случай че околните до властта строителни компании освен единствени печелят публични поръчки и трансформират столицата ни в толкоз разностилен град без минало, само че и при всеки градеж заграждат и тротоарите, с цел да улесняват активността си, навлизат в непознати пространства и употребяват техники от ретро времена, които напукват прилежащите къщи. Ще погледнем с ведри очи към бъдещето, в случай че при разрушение на остарели здания или огради (като в Пловдив) първо се пръска с вода, с цел да не се подвига прахуляк до небето, а след това се пуска техниката да работи. Може и по едно и също време. Поне по този начин го вършат тези, с които сякаш сме сестрински партии и равнопоставени членки в Европейски Съюз.

После може и да се замислим за построената система на ръководство, която сътвори нови мотиви за национално творчество. Наричаме Отечеството си към този момент " апартаментна страна " или " страната на къщите за посетители ". Разпитваме и китайците, хукнали по екскурзии по целия свят, в това число и във Велико Търново, по какъв начин да се оправим с джепчийките си, само че забравяме за тези нашенци, които измежду нощ понабиха съществено в наше село някакви френски командоси, за които не се разбра какво са дирили по полята ни.

Иначе сме братя по оръжие в общ алианс. Колкото и да се изрежда, все ще се стигне до " изчезналите първи 7 години ", само че това е тъжна тематика, тъй като всички имаме грях, че го допуснахме. Мислим си, че " от нас нищо не зависи " или " да ни е питал някой? ", само че много от нас избират да пасуват по време на избори, тъй като са внушили, че " всички са маскари ". Може, но не е несъмнено. Сигурното е, че времето тече, и в случай че желаеме смяна, с цел да " се оправим ", значи би трябвало да се избира. Струва си усилието, вярвайте. Другото е " от същото ".