Нещо се случи... в провинциалния театър
Преди години, някъде през 90-те, когато актуалният български спектакъл беше медийно забавен и получаваше видимост през обичания на драгия фен тв приемник, младите тогава режисьори и артисти започваха историите за своето " явяване на сцената " с описа за провинциалния спектакъл. По-точно за щастливото бягство от него.
Изречението „ И ме изпратиха в... (Сливен, Хасково, Ловеч, Благоевград) ", се е артикулирало още по-рано, когато разпределението на новоизлизащите от академията е работело таман с цел да зареди със свежа кръв провинциалните театри. А току-що приключилите ВИТИЗ са мечтаели един ден да видят имената си измежду репертоарните афиши на столичните подиуми.
Ако се върнем още по-назад, доста от измененията в статуквото се случват с помощта на така наречен бургаска четворка - Методи Андонов, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Леон Даниел. През 50-те, малко откакто компактно са затворени вратите за всевъзможни авангардни театрални феномени, глътката пресен въздух се появява точно с помощта на това именито режисьорско „ каре “. Далеч от огромните столични подиуми и постановките за дребната истина, в Бургас се слагат нови европейски пиеси, опитва се с формите. Още през 1944 година като приказна пиеса за деца в Съюз на съветските социалистически републики излиза текстът на Евгений Шварц „ Драконът " и незабавно е неразрешен поради алюзията със Сталин. Няколко години по-късно в Бургаския спектакъл Юлия Огнянова слага и „ Крал Пиф-Паф, само че не е там работата " от Вадим Коростильов - приказка, само че в действителност иносказателна гротеска, адресирана към тогавашната обстановка в България. Извън светлината на столичните прожектори, четиримата работят и в относителна самостоятелност от цензурата.
Но тази
храброст не остава незабелязана
Бургаската четворка се разпада, а провинциалната сцена с годините все по-трудно съумява да бъде притегателна за свободомислещите.
Театърът отвън София, строен с наедрял мащаб, с централна роля в локалния живот на града, рядко е бил точка в вероятността на актуалната българска постановка и драматургия, най-много след измененията. Но нещо се случва. Макар и неособено очевидно в оценките на наблюдаващите на културния живот, на няколко извънстолични подиуми има разбъркване на пластовете.
В последните година-две няколко трагични театъра смениха ръководството си след осъществяване на конкурс за нови шефове. В Благоевград, Ловеч, Габрово, Хасково и Пазарджик няколко млади режисьори оглавиха локалните културни средища. Това са Маргарита Мачева в Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров " в Благоевград, Биляна Петрова – Драматичен театър–Ловеч, Петко Койчев в Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов " в Габрово, Стелиян Николов в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов " в Хасково и Григор Антонов в Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков " в Пазарджик.
Разбира се, не може да се приказва единствено за сходства в обстановките, само че подтекстът е общ и цялостен с разнообразни препъникамъни. Остаряла техническа база, липса на съответни връзки с другите театри, в това число и със столичните, цялостна загуба на детската аудитория, неспособност за модерно администриране и мислене за репертоар и доста, доста дупки в общите бюджети - всичко това са единствено детайли от картината, която наследяват тези, в множеството случаи към момента младежи. Но този текст няма да се концентрира върху предишното на театрите в Благоевград, Ловеч, Габрово и Хасково, а върху днешното. Защото всички упоменати имена
са избрали сами посоката към провинциалния град
и следват личната си мениджърска концепция макар опциите си за режисьорска реализация в София.
Ето и няколко съответни образеца:
Маргарита Мачева приключва постановка в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов " през 2013 година и към момента е най-младият сценичен управител в България със скромните си 29 години. Започва работа първо като режисьор на щат в театъра, а от малко повече от година е и шеф след показана амбициозна стратегия. Какво откриваме в репертоара на Благоевградския спектакъл в този миг: „ Портретът на Дориан Грей ” по Оскар Уайлд с присъединяване на Калин Врачански и Севар Иванов на режисьора Стайко Мурджев (спектакълът може да бъде гледан в гостуванията си в Театър " Азарян " в София на 6 февруари, 12 март, 9 април и 19 май); „ Вапцаров: песни за индивида " – театър, отдаден на 100-годишнината на театъра и взаимно основан от Мачева, Стайко Мурджев и Боян Иванов; две министър председатели, обърнати към детската аудитория - „ Летящата принцеса " и „ Коледна ария " по Чарлз Дикенс.
В съвсем сходна възрастова група и също след постановка в НАТФИЗ Биляна Петрова става шеф на Драматичен театър–Ловеч през октомври 2018 година За този интервал в съвсем изоставения спектакъл в регионалния град има към този момент 10 нови министър председатели, има още
и капацитет да се развие в драматично-куклен
благодарение на професионалния тандем Дарко Ковачевски и Надя Ковачевска – куклени режисьор и сценограф. Биляна се е амбицирала да развие и „ Фестивал на младите в театъра ", като единствено за година е съумяла да завоюва доверието на няколко локални институции, в това число и да притегли локални компании за сътрудници. През тази година фестивалът е имал общо 11 представления в формалната селекция и паралелна стратегия с вход свободен, както и актьорски уъркшоп за трупата по импровизационен спектакъл с младия маджарски режисьор Марк Тарноки.
Част от заглавията, които Биляна Петрова менажира от една година в Ловеч, са: „ Гераците " под режисурата на актрисата Снежина Петрова и с музиката на Гергана Димитрова от Квартет „ Ева " ; Дамян Тенев е режисьор на пиесата на младия немски драматург Волфрам Уоц „ Космически известия " ; „ Майстори " с Елен Колева в постановката на Бойко Илиев; „ Испанска спекулация " на артиста и режисьор Иван Савов (носител на интернационалните награди за присъединяване си във кино лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „ Бащата " ); комедия на Жорди Гарселан с присъединяване на Калин Врачански. В сериозното число 10 влизат и три детски министър председатели, както и две документални постановки – за Васил Левски и за обичания жител на Ловеч – космонавта Георги Иванов.
Можем да проследим протичащото се в останалите градове, упоменати тук, и още веднъж ще открием нови министър председатели, млади режисьорски и актьорски имена, гастроли в страната, аудитория и фенове. Но по-важното, отвън съответния плакат, е доказателството за жизнеспособност на театъра отвън столичната улица „ Раковски “ заради решението да се оправиш с доста по-големи компликации и провокации от това просто да станеш режисьор или артист.
Изречението „ И ме изпратиха в... (Сливен, Хасково, Ловеч, Благоевград) ", се е артикулирало още по-рано, когато разпределението на новоизлизащите от академията е работело таман с цел да зареди със свежа кръв провинциалните театри. А току-що приключилите ВИТИЗ са мечтаели един ден да видят имената си измежду репертоарните афиши на столичните подиуми.
Ако се върнем още по-назад, доста от измененията в статуквото се случват с помощта на така наречен бургаска четворка - Методи Андонов, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Леон Даниел. През 50-те, малко откакто компактно са затворени вратите за всевъзможни авангардни театрални феномени, глътката пресен въздух се появява точно с помощта на това именито режисьорско „ каре “. Далеч от огромните столични подиуми и постановките за дребната истина, в Бургас се слагат нови европейски пиеси, опитва се с формите. Още през 1944 година като приказна пиеса за деца в Съюз на съветските социалистически републики излиза текстът на Евгений Шварц „ Драконът " и незабавно е неразрешен поради алюзията със Сталин. Няколко години по-късно в Бургаския спектакъл Юлия Огнянова слага и „ Крал Пиф-Паф, само че не е там работата " от Вадим Коростильов - приказка, само че в действителност иносказателна гротеска, адресирана към тогавашната обстановка в България. Извън светлината на столичните прожектори, четиримата работят и в относителна самостоятелност от цензурата.
Но тази
храброст не остава незабелязана
Бургаската четворка се разпада, а провинциалната сцена с годините все по-трудно съумява да бъде притегателна за свободомислещите.
Театърът отвън София, строен с наедрял мащаб, с централна роля в локалния живот на града, рядко е бил точка в вероятността на актуалната българска постановка и драматургия, най-много след измененията. Но нещо се случва. Макар и неособено очевидно в оценките на наблюдаващите на културния живот, на няколко извънстолични подиуми има разбъркване на пластовете.
В последните година-две няколко трагични театъра смениха ръководството си след осъществяване на конкурс за нови шефове. В Благоевград, Ловеч, Габрово, Хасково и Пазарджик няколко млади режисьори оглавиха локалните културни средища. Това са Маргарита Мачева в Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров " в Благоевград, Биляна Петрова – Драматичен театър–Ловеч, Петко Койчев в Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов " в Габрово, Стелиян Николов в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов " в Хасково и Григор Антонов в Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков " в Пазарджик.
Разбира се, не може да се приказва единствено за сходства в обстановките, само че подтекстът е общ и цялостен с разнообразни препъникамъни. Остаряла техническа база, липса на съответни връзки с другите театри, в това число и със столичните, цялостна загуба на детската аудитория, неспособност за модерно администриране и мислене за репертоар и доста, доста дупки в общите бюджети - всичко това са единствено детайли от картината, която наследяват тези, в множеството случаи към момента младежи. Но този текст няма да се концентрира върху предишното на театрите в Благоевград, Ловеч, Габрово и Хасково, а върху днешното. Защото всички упоменати имена
са избрали сами посоката към провинциалния град
и следват личната си мениджърска концепция макар опциите си за режисьорска реализация в София.
Ето и няколко съответни образеца:
Маргарита Мачева приключва постановка в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов " през 2013 година и към момента е най-младият сценичен управител в България със скромните си 29 години. Започва работа първо като режисьор на щат в театъра, а от малко повече от година е и шеф след показана амбициозна стратегия. Какво откриваме в репертоара на Благоевградския спектакъл в този миг: „ Портретът на Дориан Грей ” по Оскар Уайлд с присъединяване на Калин Врачански и Севар Иванов на режисьора Стайко Мурджев (спектакълът може да бъде гледан в гостуванията си в Театър " Азарян " в София на 6 февруари, 12 март, 9 април и 19 май); „ Вапцаров: песни за индивида " – театър, отдаден на 100-годишнината на театъра и взаимно основан от Мачева, Стайко Мурджев и Боян Иванов; две министър председатели, обърнати към детската аудитория - „ Летящата принцеса " и „ Коледна ария " по Чарлз Дикенс.
В съвсем сходна възрастова група и също след постановка в НАТФИЗ Биляна Петрова става шеф на Драматичен театър–Ловеч през октомври 2018 година За този интервал в съвсем изоставения спектакъл в регионалния град има към този момент 10 нови министър председатели, има още
и капацитет да се развие в драматично-куклен
благодарение на професионалния тандем Дарко Ковачевски и Надя Ковачевска – куклени режисьор и сценограф. Биляна се е амбицирала да развие и „ Фестивал на младите в театъра ", като единствено за година е съумяла да завоюва доверието на няколко локални институции, в това число и да притегли локални компании за сътрудници. През тази година фестивалът е имал общо 11 представления в формалната селекция и паралелна стратегия с вход свободен, както и актьорски уъркшоп за трупата по импровизационен спектакъл с младия маджарски режисьор Марк Тарноки.
Част от заглавията, които Биляна Петрова менажира от една година в Ловеч, са: „ Гераците " под режисурата на актрисата Снежина Петрова и с музиката на Гергана Димитрова от Квартет „ Ева " ; Дамян Тенев е режисьор на пиесата на младия немски драматург Волфрам Уоц „ Космически известия " ; „ Майстори " с Елен Колева в постановката на Бойко Илиев; „ Испанска спекулация " на артиста и режисьор Иван Савов (носител на интернационалните награди за присъединяване си във кино лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „ Бащата " ); комедия на Жорди Гарселан с присъединяване на Калин Врачански. В сериозното число 10 влизат и три детски министър председатели, както и две документални постановки – за Васил Левски и за обичания жител на Ловеч – космонавта Георги Иванов.
Можем да проследим протичащото се в останалите градове, упоменати тук, и още веднъж ще открием нови министър председатели, млади режисьорски и актьорски имена, гастроли в страната, аудитория и фенове. Но по-важното, отвън съответния плакат, е доказателството за жизнеспособност на театъра отвън столичната улица „ Раковски “ заради решението да се оправиш с доста по-големи компликации и провокации от това просто да станеш режисьор или артист.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ