Преди години, когато още нямаше телефони с камери и дигиталните

Преди години, когато още нямаше телефони с камери и цифровите апарати бяха необичайност, а фотографията беше специалност и изкуство, моят другар Илия ходеше на всички места с фотоапарата си и дебнеше да снима нещо забавно. Признавам си, че множеството обекти на неговия интерес ми бяха неразбираеми, дори аз въобще не ги виждах – всякакви дребни бурмички, гайки и телчета, останали вечно отпечатани в асфалтовата настилка на улицата, които той снимаше напълно от близко.
  Много години и доста фотоси по-късно, през днешния ден бях на откриването на изложбата му с фрагменти на същите тези дребни отпечатъци в асфалта (с точното име " Чуждо тяло " и куратор Мая Балталийска). Всички сме към този момент пораснали, съществени и работещи хора – работещи друго, не снимка, тя от дълго време е занятие за безчет фенове с големи камери през рамо. Но някъде въпреки всичко са останали черно-белите фотоси и дребната фантазия на техния създател да ги събере, да ги показа, да ги напомни на нас и себе си. 
  Следващият път, когато видя нещо да свети в асфалта ще си спомня и ще се усмихна – а това е повече от задоволително да знам, че тези фотоси имат смисъл.
  Тази галерия е една дребна сбъдната фантазия. И тъй като е преди Коледа и тъй като всеки от нас си има някъде изостанали и изоставени такива дребни, остарели, черно-бели фантазии и стремежи, дано си пожелаем - и се постараем - да се осъществен!